Хеликоприонът – когато акулите не са достатъчно страшни
През 2011 година в местността Фосфория в Айдахо, Съединени американски щати, е открита кръгла челюст със зъби (зъбна въртележка) от съществото хеликоприон. Тя е с дължина 45 см.
Сравненията с други сходни екземпляри демонстрират, че животното, което е носило тази челюст, би било с дължина към 10 метра. Друга, още по-голяма такава челюст, която е открита през 1980 година (но откритието й не е оповестено до 2013 г.), в действителност е открита на същото място. Тя е непълна, само че може да се реши, че би била към 60 см и би принадлежала на животно, което евентуално е надвишило 12 м дължина
До 2013 година единствените известни вкаменелости от тази риба са били зъбите й, които са държани от зъбна кост и мощно припомнят на циркуляр. Тъй като скелетите им са направени от хрущял, те се разлагат, откакто умрат. Освен в случай че някаква случайност не ги резервира – за челюстта не се знае, че е долна чак до откриването на череп на един сходен тип, Ornithoprion.
Разбира се, правени са модели на челюстта на Helicoprion. В книгата от 1994 година „ Planet Ocean: A Story of Life, the Sea, and Dancing to the Fossil Record “ създателят Брад Матсен и художникът Рей Трол разказват и изобразяват образец за подобен модел. Техният модел допуска, че звярът няма зъби на горната челюст, с изключение на тези, против които долните режат. Двамата допускат също, че животното има дълъг и доста стеснен череп с дълъг нос, непосредствен до този на актуалната акулата гоблин.
Повече от век не е ясно дали кръглата челюст е долна или горна (или странична…). По-старите реконструкции я слагат в предната част от долната страна. Реконструкция от 2008 година, основана от Мери Периш под управлението на Робърт Пърди, Виктор Спрингер и Мат Карано за Smithsonian, я слага по-дълбоко в гърлото, макар че други изследвания не одобряват тази версия. Проучване от 2013 година, учредено на нови данни, слага зъбното колело в задната част на устата, където то заема цялата долна челюст.
