Загадката на квазарите: Най-мощните обекти във Вселената
През 2011 година трима учени - Сол Пърлмутър, Адам Рийз и Брайън Шмит, получиха Нобелова премия по физика за работата си върху експлоадиранията на свръхнови от вид Ia. Техните резултати демонстрираха еднопосочно, че сега Вселената се уголемява с ускоряване, което е почнало преди към 4-5 милиарда години заради активирането – към момента незнайно за какво - на така наречен тъмна сила. Въпреки напредъка на науката тъмната сила си остава най-голямата мистерия пред актуалната астрофизика.
Дали обаче учените към този момент не разполагат с нов ключ, който да открие решението на тази тайнственост? Отговорът може би се крие в квазарите – мощно енергетичните дейни ядра на някои далечни галактики, чието лъчение е захранвано от свръхмасивни черни дупки и надвишава 10 40 W. Това е към 10 трилиона пъти повече от силата на нашето Слънце! Каква е тайната на тези обекти и какво можем да научим от тях?
Представете си далечна вселена, сходна на нашия Млечен път.
Само че в нейното ядро свръхмасивната черна дупка, каквато знаем, че има в сърцето на всяка вселена, не стопира да гълтам материал с нестихваща алчност. Десетки, в някои случаи даже и хиляди слънца към нас биха били поглъщани всяка година, в случай че се намирахме в такава вселена. Енергията, която се излъчва от това интензивно галактично ядро, е толкоз колосална, че надвишава даже тази на свръхновите, считани до неотдавна за най-енергетичните събития в наблюдаемия Космос.
Добре пристигнали в света на квазарите – най-ярките обекти в познатата ни Вселена!
Квазарите са нов и до неотдавна много мистериозен обект в астрономията. Тяхното битие наподобява е директно обвързвано с съществуването на черните дупки, сами по себе си мистерия и предмет на доста въпроси и полемики сред учените. Едва през 60-те години на предишния век астрономите откриват, че в Космоса има някакви странни обекти, които излъчват радиоенергия, само че като че ли нямат облик във забележимия набор. Затова тези открития са наречни полузвездни радиоизточници - QuasiStellar Radio Objects, или QSO. Оттук идва и името квазар.
През 1962 година астрономът Мартен Шмит следи първия квазар, наименуван загадъчно 3С 273. От разбора на оптичния му набор учените схващат, че
квазарите са доста далечни от нас обекти,
които най-вероятно са били необятно публикувани в ранната Вселена. Става ясно, че квазарите са на практика най-ярките обекти в Космоса.
Каква обаче е тайната зад мощното им лъчение? Има ли изобщо физичен механизъм, който да изясни това, което следим? В търсене на истината са препоръчани даже хрумвания, че квазарите са всъщност противоположната страна на проходи в пространство-времето, или така наречен червееви дупки – самобитни „ директни пътища ” сред световете, чиято мощ някои днешни учени се надяват да употребяват в основаването на машина на времето.
