Симон и Даниел, хореографи: Гласът ни става все по-силен и все по-добре чут
През 2011 година Симон Хартман и Даниел Ернесто Мюлер основават дуото HARTMANNMUELLER. Двамата се срещат за пръв път като студенти по актуален танц в Университета за изкуства Фолкванг в немския град Есен. От този миг не стопират да работят. През 2015 година те печелят премията на града Дюселдорф за достиженията си в полето на изпълнителските изкуства. Утре (бел. ред. - 20 май) те гостуват на Международния фестивал за актуален танц и пърформанс " Антистатик " с представлението си " съботата ми вървеше добре до момента в който не осъзнах, че е понеделник ".
По какъв метод се нарежда актуалният танц във връзка с политическия подтекст през днешния ден?
Симон: Без всякакво подозрение актуалният танц, както и театралните изкуства като цяло, имат мощно ангажирана позиция и това е ужасно значимо. И е значимо не просто като форма на себеизразяване на обособените актьори, а поради общата битка за по-добро бъдеще!
Дюселдорф бива именуван " северно-германската столица на танца ". През 2015 година вие получавате премията на града за достиженията си в полето на изпълнителските изкуства и множеството ви работи имат своята премиера там. Кои са най-отличителните трендове в полето на актуалния танц в този район?
Симон: Северен Рейн-Вестфалия е доста разнороден и богат район. Току-що представихме " съботата ми вървеше добре до момента в който не осъзнах, че е понеделник " на фестивала tanz nrw 19, който демонстрира тъкмо тази просторност и многостранност на танцовата сцена тук. И несъмнено, протичат голям брой значими процеси: може да се каже, че свободната изпълнителска сцена е в много добра форма, съумява да се самоуправлява и от ден на ден да се постанова в битката за пространства и финансиране. Говорим с политиците, гласът ни става все по-силен и по-добре чут, заради което и се случват позитивни промени.
© Антистатик
Кадър от " съботата ми вървеше добре до момента в който не осъзнах, че е понеделник ".
На 20 май за пръв път ще гостувате в София, с цел да покажете " съботата ми вървеше добре до момента в който не осъзнах, че е понеделник " като част от стратегия на 12-тото издание на Международния фестивал за актуален танц и пърформанс " Антистатик ", който разгласи артистична предизборна капания с мото # ГласЗаТанц. А кадър от вашето зрелище е част от главната визия на фестивала. Направете политическо послание към българската аудитория: каква й обещавате да види и какво не й обещавате?
Даниел: Обещаваме ви едно блестящо, разнолико, занимателно, политическо и човешко зрелище. Но не можем да ви обещаем, че ще гледате актуален танц.
В работата си най-често действате дедуктивно - тръгвате от съответния детайл и въз основата на него изграждате спектаклите си. Какви са преимуществата на този метод? Защо не тръгвате от общото към частното?
Даниел: В досегашните си работи фактически постоянно сме подхождали по този начин, процесът е започвал от съответен детайл или обект. Но преди малко излезе премиерата на най-новото ни зрелище, в което избрахме по-различен метод. Преценихме, че всеки от нас би трябвало да извърви процеса независимо и работихме поотделно. Също по този начин още в самото начало взехме решение, че този път ще тръгнем от обща тематика и идея, която да ни управлява през целия път.
© Антистатик
Плакатът на представлението.
Част от подготовката ви за " съботата ми вървеше добре до момента в който не осъзнах, че е понеделник " включва опити със личните ви тела, с които изпробвате разнообразни способи за консервиране на плътта си. Кой беше най-смешният и кой най-страшният опит, който направихте?
Симон: Най-смешният в действителност беше и най-стряскащият. По време на подготовките Даниел обви цялото си тяло със скоч, само че без да постави защитен филтър сред лепилото и кожата си. И в един миг осъзна, че не може да диша, само че и не можеше бързо да махне лепенката, тъй като тя беше залепнала по всичките му косми. Свалянето й се оказа доста мъчително.
Във всичките си представления си служите с подигравка. Защо толкоз държите на това изразно средство?
Симон: Сатирата и хуморът фактически постоянно участват и играят значима роля в работата ни. Причината е, че не желаем непосредствено да конфронтираме или убеждаваме феновете си в каквото и да било. Затова употребяваме тези средства, с цел да доближим концепциите и желанията си до тях, да им предложим взор от друг ъгъл.
Имате ли обичан анекдот?
Даниел: Да и един от нас ще го опише по време на представлението в София! Така че в случай че желаете да разберете кой е – елате да ни гледате!
По какъв метод се нарежда актуалният танц във връзка с политическия подтекст през днешния ден?
Симон: Без всякакво подозрение актуалният танц, както и театралните изкуства като цяло, имат мощно ангажирана позиция и това е ужасно значимо. И е значимо не просто като форма на себеизразяване на обособените актьори, а поради общата битка за по-добро бъдеще!
Дюселдорф бива именуван " северно-германската столица на танца ". През 2015 година вие получавате премията на града за достиженията си в полето на изпълнителските изкуства и множеството ви работи имат своята премиера там. Кои са най-отличителните трендове в полето на актуалния танц в този район?
Симон: Северен Рейн-Вестфалия е доста разнороден и богат район. Току-що представихме " съботата ми вървеше добре до момента в който не осъзнах, че е понеделник " на фестивала tanz nrw 19, който демонстрира тъкмо тази просторност и многостранност на танцовата сцена тук. И несъмнено, протичат голям брой значими процеси: може да се каже, че свободната изпълнителска сцена е в много добра форма, съумява да се самоуправлява и от ден на ден да се постанова в битката за пространства и финансиране. Говорим с политиците, гласът ни става все по-силен и по-добре чут, заради което и се случват позитивни промени.
© Антистатик
Кадър от " съботата ми вървеше добре до момента в който не осъзнах, че е понеделник ".
На 20 май за пръв път ще гостувате в София, с цел да покажете " съботата ми вървеше добре до момента в който не осъзнах, че е понеделник " като част от стратегия на 12-тото издание на Международния фестивал за актуален танц и пърформанс " Антистатик ", който разгласи артистична предизборна капания с мото # ГласЗаТанц. А кадър от вашето зрелище е част от главната визия на фестивала. Направете политическо послание към българската аудитория: каква й обещавате да види и какво не й обещавате?
Даниел: Обещаваме ви едно блестящо, разнолико, занимателно, политическо и човешко зрелище. Но не можем да ви обещаем, че ще гледате актуален танц.
В работата си най-често действате дедуктивно - тръгвате от съответния детайл и въз основата на него изграждате спектаклите си. Какви са преимуществата на този метод? Защо не тръгвате от общото към частното?
Даниел: В досегашните си работи фактически постоянно сме подхождали по този начин, процесът е започвал от съответен детайл или обект. Но преди малко излезе премиерата на най-новото ни зрелище, в което избрахме по-различен метод. Преценихме, че всеки от нас би трябвало да извърви процеса независимо и работихме поотделно. Също по този начин още в самото начало взехме решение, че този път ще тръгнем от обща тематика и идея, която да ни управлява през целия път.
© Антистатик
Плакатът на представлението.
Част от подготовката ви за " съботата ми вървеше добре до момента в който не осъзнах, че е понеделник " включва опити със личните ви тела, с които изпробвате разнообразни способи за консервиране на плътта си. Кой беше най-смешният и кой най-страшният опит, който направихте?
Симон: Най-смешният в действителност беше и най-стряскащият. По време на подготовките Даниел обви цялото си тяло със скоч, само че без да постави защитен филтър сред лепилото и кожата си. И в един миг осъзна, че не може да диша, само че и не можеше бързо да махне лепенката, тъй като тя беше залепнала по всичките му косми. Свалянето й се оказа доста мъчително.
Във всичките си представления си служите с подигравка. Защо толкоз държите на това изразно средство?
Симон: Сатирата и хуморът фактически постоянно участват и играят значима роля в работата ни. Причината е, че не желаем непосредствено да конфронтираме или убеждаваме феновете си в каквото и да било. Затова употребяваме тези средства, с цел да доближим концепциите и желанията си до тях, да им предложим взор от друг ъгъл.
Имате ли обичан анекдот?
Даниел: Да и един от нас ще го опише по време на представлението в София! Така че в случай че желаете да разберете кой е – елате да ни гледате!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ