Единствената жена, живееща на Пианоза - островът на осъдените престъпници
През 2011 година Джулия Манка взема решение да посети Пианоза. И макар славата му на някогашен италиански затворнически остров, тя чака с неспокойствие релаксиращата и слънчева отмора. Оттогава изминават повече от 12 години, а Джулия към момента се намира там.
Холандия разпуска затвори, нямат задоволително нарушители
Причината е много непредвидена
Решението на Манка да остане на острова, ситуиран сред Корсика и континенталната част на Италия, е изцяло неин, умишлен избор. Сега тя е единствената жена, живееща в призрачното село Пианоза, която работи като шеф в хотел " Милена ", в който в миналото отсяда, както и като началник на организация с нестопанска цел, чиято задача е да оказва помощ на уязвими хора като пандизчиите да се социализират сполучливо в обществото.
Наричан Островът на дявола, Пианоза, понастощем е в действителност красиво място, постоянно посещавано поради чистите плажове и непокътнатата природа. В момента той е населяван от двама непрекъснати поданици - Манка и пазачът на пандиза. Останалите живущи са наказани мъже, които работят краткотрайно като готвачи, градинари, сервитьори, чистачи и миячи в хотела.
Манка е била посетител на целогодишния хотел единствено за няколко дни, когато схваща от тогавашния шеф, че заведението е в затруднено финансово положение и е застрашено от затваряне. Тя осъзнава, че в случай че това се случи, арестуваните ще би трябвало да бъдат върнати назад в пандиза. " Почувствах, че би трябвало да направя нещо, с цел да им оказа помощ, другояче щяха да се върнат зад решетките, в дребните килии, без късмет за ново начало ", споделя Манка пред CNN.
Затова въобще не се поколебава да остане в хотела. Първоначално работи гратис, с цел да обезпечи бъдещето му. Само за няколко години трудът ѝ бива заплатен и тя съумява доста да промени обстановката - " Милена " се трансформира в известно място за сватби и рождени дни, като гостите са привлечени и от нетрадиционния личен състав.
Затворът на Пианоза е основан през 1700 година и приютява нарушители, бандити и революционери. Като затворническа база с оптималната сигурност действа до 1998 година, след което публично е закрит. Малкото му непрекъснати поданици напущат Пианоза и той е обезлюден в продължение на доста години. Едва в последните години стартира да добива известност като туристическа дестинация, в това число и като място за рехабилитационна стратегия на пандизчии.
За да могат да се включат към програмата, осигуряваща работа в хотела, претендентите би трябвало към този момент да са излежали най-малко една трета от присъдата си в пандиза и да са минали серия от строги психически и обществени проби за оценка.
И въпреки доста от мъжете към Манка да са наказани за в действителност тежки закононарушения, тя споделя, че това не я тормози. Дори постоянно се усеща удобно на острова и го счита за несъмнено пристанище. Убедена е, че на всеки нарушител би трябвало да се даде късмет за принос към обществото, вместо да прекарва времето си просто зад решетките.
Обяснява и, че връзките ѝ с личния състав се базират на взаимно почитание. Нещо, което е постигнала посредством отдалеченост и престиж, само че и посредством открита поддръжка. Подчертава също, че наказаните на острова имат забележителна независимост и право даже да се разхождат свободно след края на работния ден. Те получават и месечно заплащане за работата си в хотела и даже имат мобилни телефони, с които могат да поддържат връзка с околните си. Обитават старите затворнически пространства, които са преустроени в уютни стаи, с тв приемник, кухня и независими бани.
Италианските затвори се смятат за едни от най-нехуманните и пренаселени в Европа, с към 120 пандизчии на всеки 100 кревати, съгласно отчет на Съвета на Европа от 2020 година Самоубийствата са се нараснали с 300% от 1960 година насам, а рецидивът е над 75%. Затова Пианоза безспорно е доста по-привлекателна опция за тези, които са към края на присъдата си. Манка се гордее с триумфа на " модела Пианоза ", обяснявайки, че процентът на тези, които са прекарали известно време на острова и се връщат към престъпността е едвам 0.01%.
Да си купиш очилата на сериен палач за 150 хиляди $
Всички желаят парченце от Джефри Дамър
Манка постоянно поддържа връзка с хората, напуснали острова и почнали нов живот. Разказва, че някои са станали даже съветници на пандизчии от други затвори.
И с днешна дата споделя, че тези, които в началото са я упреквали за решението ѝ да остане в Пианоза, в този момент я поддържат. " Дори щерка ми Йоланда, която като дете беше скептична към работата ми, стартира да прави оценка острова и да схваща значимостта на това, което върша. Даже постоянно ми споделя, че съм благополучен човек ", добавя още Манка.
Холандия разпуска затвори, нямат задоволително нарушители
Причината е много непредвидена
Решението на Манка да остане на острова, ситуиран сред Корсика и континенталната част на Италия, е изцяло неин, умишлен избор. Сега тя е единствената жена, живееща в призрачното село Пианоза, която работи като шеф в хотел " Милена ", в който в миналото отсяда, както и като началник на организация с нестопанска цел, чиято задача е да оказва помощ на уязвими хора като пандизчиите да се социализират сполучливо в обществото.
Наричан Островът на дявола, Пианоза, понастощем е в действителност красиво място, постоянно посещавано поради чистите плажове и непокътнатата природа. В момента той е населяван от двама непрекъснати поданици - Манка и пазачът на пандиза. Останалите живущи са наказани мъже, които работят краткотрайно като готвачи, градинари, сервитьори, чистачи и миячи в хотела.
Манка е била посетител на целогодишния хотел единствено за няколко дни, когато схваща от тогавашния шеф, че заведението е в затруднено финансово положение и е застрашено от затваряне. Тя осъзнава, че в случай че това се случи, арестуваните ще би трябвало да бъдат върнати назад в пандиза. " Почувствах, че би трябвало да направя нещо, с цел да им оказа помощ, другояче щяха да се върнат зад решетките, в дребните килии, без късмет за ново начало ", споделя Манка пред CNN.
Затова въобще не се поколебава да остане в хотела. Първоначално работи гратис, с цел да обезпечи бъдещето му. Само за няколко години трудът ѝ бива заплатен и тя съумява доста да промени обстановката - " Милена " се трансформира в известно място за сватби и рождени дни, като гостите са привлечени и от нетрадиционния личен състав.
Затворът на Пианоза е основан през 1700 година и приютява нарушители, бандити и революционери. Като затворническа база с оптималната сигурност действа до 1998 година, след което публично е закрит. Малкото му непрекъснати поданици напущат Пианоза и той е обезлюден в продължение на доста години. Едва в последните години стартира да добива известност като туристическа дестинация, в това число и като място за рехабилитационна стратегия на пандизчии.
За да могат да се включат към програмата, осигуряваща работа в хотела, претендентите би трябвало към този момент да са излежали най-малко една трета от присъдата си в пандиза и да са минали серия от строги психически и обществени проби за оценка.
И въпреки доста от мъжете към Манка да са наказани за в действителност тежки закононарушения, тя споделя, че това не я тормози. Дори постоянно се усеща удобно на острова и го счита за несъмнено пристанище. Убедена е, че на всеки нарушител би трябвало да се даде късмет за принос към обществото, вместо да прекарва времето си просто зад решетките.
Обяснява и, че връзките ѝ с личния състав се базират на взаимно почитание. Нещо, което е постигнала посредством отдалеченост и престиж, само че и посредством открита поддръжка. Подчертава също, че наказаните на острова имат забележителна независимост и право даже да се разхождат свободно след края на работния ден. Те получават и месечно заплащане за работата си в хотела и даже имат мобилни телефони, с които могат да поддържат връзка с околните си. Обитават старите затворнически пространства, които са преустроени в уютни стаи, с тв приемник, кухня и независими бани.
Италианските затвори се смятат за едни от най-нехуманните и пренаселени в Европа, с към 120 пандизчии на всеки 100 кревати, съгласно отчет на Съвета на Европа от 2020 година Самоубийствата са се нараснали с 300% от 1960 година насам, а рецидивът е над 75%. Затова Пианоза безспорно е доста по-привлекателна опция за тези, които са към края на присъдата си. Манка се гордее с триумфа на " модела Пианоза ", обяснявайки, че процентът на тези, които са прекарали известно време на острова и се връщат към престъпността е едвам 0.01%.
Да си купиш очилата на сериен палач за 150 хиляди $
Всички желаят парченце от Джефри Дамър
Манка постоянно поддържа връзка с хората, напуснали острова и почнали нов живот. Разказва, че някои са станали даже съветници на пандизчии от други затвори.
И с днешна дата споделя, че тези, които в началото са я упреквали за решението ѝ да остане в Пианоза, в този момент я поддържат. " Дори щерка ми Йоланда, която като дете беше скептична към работата ми, стартира да прави оценка острова и да схваща значимостта на това, което върша. Даже постоянно ми споделя, че съм благополучен човек ", добавя още Манка.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ