Как да избегнем научната стагнация
През 2008 година Бен Джоунс от Northwestern University формализира едно просто, само че значимо наблюдаване. Колкото повече познания имат хората, толкоз повече време лишава на един новак откривател да стигне до границата и по този метод да тласне нещата напред. В публикация, провокативно озаглавена " Бремето на знанието и гибелта на ренесансовия човек ", Джоунс твърди, че възходящото познание на човечеството ще забави научния напредък и затова икономическия напредък. По-нови проучвания затвърдиха тази позиция. През 2020 година икономисти от Stanford и MIT разгласиха друга провокативно озаглавена публикация " Стават ли концепциите по-трудни за намиране? ", което заключава, че в области от добива на култури до плътността на микрочиповете, новите хрумвания в действителност стават все по-трудни за намиране.
Забавянето подтиква университетските среди и политиците, които желаят да укрепят научното начинание. Мнозина се обръщат за ентусиазъм към DARPA, организация от Студената война, която финансира високорискови проучвания. Миналата година Националният институт по опазване на здравето (NIH), най-големият вложител в науката в Съединени американски щати, сътвори ново звено с годишен бюджет от 1 милиарда $, наречено ARPA-H. Други страни, в това число Англия и Германия, сътвориха свои лични версии. През юли Конгресът в Съединени американски щати утвърди близо 200 милиарда $ ново научно финансиране през идващото десетилетие, беше основан и клон на Националната научна фондация (NSF) за приложна просвета и технологии. Филантропите също се причисляват към действието: тяхното финансиране на фундаментални проучвания съвсем се е удвоило през последното десетилетие. Всички тези старания имат за цел да оказват помощ на науката да си върне склонността към риска.
Реклама
В работен документ, оповестен предходната година, Chiara Franzoni от Polimi Graduate School of Management и Paula Stephan от Georgia State University преглеждат редица ограничения за риск, основани на разбори на текст и променливостта на цитатите. Те допускат, че структурата на възнагражденията в науката обезсърчава учените да рискуват. Най-разпространеният метод за финансиране на научните проучвания, посредством партньорска инспекция, при която учени в сходни области правят оценка оферти, има известна виновност за това. През 2017 година, употребявайки набор от данни от съвсем 100 хиляди заявки за безплатни средства, Даниел Ли, тогава от Харвардския университет, откри, че рецензентите наподобява избират хрумвания, сходни на техния личен опит. Ако един план би трябвало да задоволи комисията, не е изненадващо, че неортодоксалните хрумвания се затрудняват да го създадат.
Промяна на методите на финансиране
Това допуска, че спирането на неприятните привички за финансиране би трябвало да има значение. Моделът DARPA, който има повече общо с рисковия капитал, в сравнение с обичайните структури за финансиране, е опит да се направи тъкмо това. Той дава опция на програмните шефове да финансират високорискови планове, които са ориентирани към приложение в действителния свят, с високo заплащане. Но макар че се оказа сполучлив в отбранителната промишленост - финансиране на реформаторски технологии от ранния интернет до GPS - може да не е толкоз сполучлив другаде. Глава в книгата, оповестена през февруари от Ли и Пиер Азуле от MIT, отбелязва, че моделът DARPA се оправя най-добре, когато неговите програмни шефове имат ясно схващане за нужните пробиви. Това постоянно е казусът в самата DARPA, където и финансиращият, и потребителят на новите технологии е Министерството на защитата.
В области като енергетиката или опазването на здравето нещата не са толкоз ясни. Крайните консуматори са доста и разпръснати, а не един държавен адресат. Наистина, друга работа на Азуле и сътрудници отбелязва, че макар че ARPA-E, ориентирана към енергетиката, почнала активност през 2009 година, към момента не е постигнала напредъка на своя насочен към защитата предходник.
Финансиране на хора, а не на планове
Друг съвременен метод е да се финансират " хора, а не планове ". Повечето стандартни безплатни средства финансират съответни планове за избран интервал от време, нормално няколко години. В този случай откривателите се тормозят, тъй като им пречи да се ориентират към нови хрумвания, когато старите не работят, и не съумяват да отделят задоволително време за реализирането на рисковите. Проучване от 2011 година съпоставя откриватели от Howard Hughes Medical Institute, където им е предоставена забележителна еластичност във връзка с техните проучвателен стратегии и доста време за осъществяване на проучвания, с сходни приключени такива, финансирани от общоприета стратегия NIH. Проучването открива, че откривателите от института поемат повече опасности. В резултат на това те основават съвсем два пъти повече високо представена работа, както и една трета повече " провали " (статии с по-малко цитирания от предходната им минимум представена работа). Тези резултати може да са сложни за възпроизвеждане другаде. Изследователи от института Howard Hughes са определени за качества, които допускат, че ще процъфтяват в такава гъвкава среда. Но разликата е задоволително огромна, с цел да покаже, че други също могат да се възползват от повече независимост.
Реклама Науката на науката
Въпреки несигурността по отношение на това по какъв начин тъкмо да се финансират научните проучвания, икономистите са уверени в две неща. Първото е, че универсалният метод не е верният отговор, споделя Хайди Уилия от Stanford. DARPA моделите, методът на Howard Hughes Institute, учреден на любознанието, и даже раздаването на безплатни средства посредством лотария, както е опитал Новозеландският съвет за здравни проучвания, всички те имат своите приложения. Оценката им може по-късно да построи познания за това какво тъкмо работи, споделя Мат Кланси, икономист, който провежда непрестанно обновено изследване на онлайн литературата за нововъведенията, единствено по себе си опит за това по какъв начин да се усъвършенства науката.
Второто е, че тези опити би трябвало да продължат. Шефът на NSF, Сетураман Панчанатан, е склонен. Той се стреми да преоцени планове, чиито оценки са мощно променливи - допустима индикация за неортодоксалност. Той също по този начин се интересува от механизъм за финансиране в жанр Уили Уонка, наименуван " Златен билет ", който би разрешил на един рецензент да отбрани план, даже в случай че неговите или нейните сътрудници не са съгласни. Кланси отбелязва, че доста партньорства за рисков капитал ползват сходни политики, защото приоритизират преимуществата на дълготрайните планове, вместо да се стремят да минимизират неуспеха. Досега има малко количествени доказателства дали Златните билети водят до Златни резултати. Още една причина да се пробват.2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации Европейски Съюз желае да образова 1 млн. души в " дълбоки технологии " до края на 2025 година 13 октомври 2022, 13:28 Подкаст | Д-р Панчо Георгиев: От швейцарски доктор, през McKinsey до българското модерно изкуство 12 октомври 2022, 15:35 Какво ще стане с " Музейко ": Детски теоретичен център, учебно заведение или нещо по средата 30 септември 2022, 06:35 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Забавянето подтиква университетските среди и политиците, които желаят да укрепят научното начинание. Мнозина се обръщат за ентусиазъм към DARPA, организация от Студената война, която финансира високорискови проучвания. Миналата година Националният институт по опазване на здравето (NIH), най-големият вложител в науката в Съединени американски щати, сътвори ново звено с годишен бюджет от 1 милиарда $, наречено ARPA-H. Други страни, в това число Англия и Германия, сътвориха свои лични версии. През юли Конгресът в Съединени американски щати утвърди близо 200 милиарда $ ново научно финансиране през идващото десетилетие, беше основан и клон на Националната научна фондация (NSF) за приложна просвета и технологии. Филантропите също се причисляват към действието: тяхното финансиране на фундаментални проучвания съвсем се е удвоило през последното десетилетие. Всички тези старания имат за цел да оказват помощ на науката да си върне склонността към риска.
Реклама
В работен документ, оповестен предходната година, Chiara Franzoni от Polimi Graduate School of Management и Paula Stephan от Georgia State University преглеждат редица ограничения за риск, основани на разбори на текст и променливостта на цитатите. Те допускат, че структурата на възнагражденията в науката обезсърчава учените да рискуват. Най-разпространеният метод за финансиране на научните проучвания, посредством партньорска инспекция, при която учени в сходни области правят оценка оферти, има известна виновност за това. През 2017 година, употребявайки набор от данни от съвсем 100 хиляди заявки за безплатни средства, Даниел Ли, тогава от Харвардския университет, откри, че рецензентите наподобява избират хрумвания, сходни на техния личен опит. Ако един план би трябвало да задоволи комисията, не е изненадващо, че неортодоксалните хрумвания се затрудняват да го създадат.
Промяна на методите на финансиране
Това допуска, че спирането на неприятните привички за финансиране би трябвало да има значение. Моделът DARPA, който има повече общо с рисковия капитал, в сравнение с обичайните структури за финансиране, е опит да се направи тъкмо това. Той дава опция на програмните шефове да финансират високорискови планове, които са ориентирани към приложение в действителния свят, с високo заплащане. Но макар че се оказа сполучлив в отбранителната промишленост - финансиране на реформаторски технологии от ранния интернет до GPS - може да не е толкоз сполучлив другаде. Глава в книгата, оповестена през февруари от Ли и Пиер Азуле от MIT, отбелязва, че моделът DARPA се оправя най-добре, когато неговите програмни шефове имат ясно схващане за нужните пробиви. Това постоянно е казусът в самата DARPA, където и финансиращият, и потребителят на новите технологии е Министерството на защитата.
В области като енергетиката или опазването на здравето нещата не са толкоз ясни. Крайните консуматори са доста и разпръснати, а не един държавен адресат. Наистина, друга работа на Азуле и сътрудници отбелязва, че макар че ARPA-E, ориентирана към енергетиката, почнала активност през 2009 година, към момента не е постигнала напредъка на своя насочен към защитата предходник.
Финансиране на хора, а не на планове
Друг съвременен метод е да се финансират " хора, а не планове ". Повечето стандартни безплатни средства финансират съответни планове за избран интервал от време, нормално няколко години. В този случай откривателите се тормозят, тъй като им пречи да се ориентират към нови хрумвания, когато старите не работят, и не съумяват да отделят задоволително време за реализирането на рисковите. Проучване от 2011 година съпоставя откриватели от Howard Hughes Medical Institute, където им е предоставена забележителна еластичност във връзка с техните проучвателен стратегии и доста време за осъществяване на проучвания, с сходни приключени такива, финансирани от общоприета стратегия NIH. Проучването открива, че откривателите от института поемат повече опасности. В резултат на това те основават съвсем два пъти повече високо представена работа, както и една трета повече " провали " (статии с по-малко цитирания от предходната им минимум представена работа). Тези резултати може да са сложни за възпроизвеждане другаде. Изследователи от института Howard Hughes са определени за качества, които допускат, че ще процъфтяват в такава гъвкава среда. Но разликата е задоволително огромна, с цел да покаже, че други също могат да се възползват от повече независимост.
Реклама Науката на науката
Въпреки несигурността по отношение на това по какъв начин тъкмо да се финансират научните проучвания, икономистите са уверени в две неща. Първото е, че универсалният метод не е верният отговор, споделя Хайди Уилия от Stanford. DARPA моделите, методът на Howard Hughes Institute, учреден на любознанието, и даже раздаването на безплатни средства посредством лотария, както е опитал Новозеландският съвет за здравни проучвания, всички те имат своите приложения. Оценката им може по-късно да построи познания за това какво тъкмо работи, споделя Мат Кланси, икономист, който провежда непрестанно обновено изследване на онлайн литературата за нововъведенията, единствено по себе си опит за това по какъв начин да се усъвършенства науката.
Второто е, че тези опити би трябвало да продължат. Шефът на NSF, Сетураман Панчанатан, е склонен. Той се стреми да преоцени планове, чиито оценки са мощно променливи - допустима индикация за неортодоксалност. Той също по този начин се интересува от механизъм за финансиране в жанр Уили Уонка, наименуван " Златен билет ", който би разрешил на един рецензент да отбрани план, даже в случай че неговите или нейните сътрудници не са съгласни. Кланси отбелязва, че доста партньорства за рисков капитал ползват сходни политики, защото приоритизират преимуществата на дълготрайните планове, вместо да се стремят да минимизират неуспеха. Досега има малко количествени доказателства дали Златните билети водят до Златни резултати. Още една причина да се пробват.2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации Европейски Съюз желае да образова 1 млн. души в " дълбоки технологии " до края на 2025 година 13 октомври 2022, 13:28 Подкаст | Д-р Панчо Георгиев: От швейцарски доктор, през McKinsey до българското модерно изкуство 12 октомври 2022, 15:35 Какво ще стане с " Музейко ": Детски теоретичен център, учебно заведение или нещо по средата 30 септември 2022, 06:35 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ