Кой и кога написва Библията
През 2007 година списание Time написа, че Библията „ прави повече за оформянето на литературата, историята, развлеченията и културата, в сравнение с която и да е книга, писана в миналото “. Това е самоуверено изказване, само че и такова, което е мъчно да се обори.
Но от кое място произлиза Библията?
Археологията и разнообразни писмени източници хвърлят светлина върху историята на двете половини на Библията: Стария и Новия Завет. Тези открития може да са непълни и да бъдат мощно оспорени, само че въпреки всичко оказват помощ на историците да нарисуват по какъв начин Библията става действителност. Може би най-хубавото място за старт на историята е в нажежения от слънцето северен Египет, защото именно там Библията и археологията може да са се сблъскали за първи път. В продължение на епохи Старият Завет е тълкуван необятно като история за злополука и избавление – на израилтяните, които изпадат в злощастие, след което се вдигнат и намират възмездие. Никъде тази тематика не е по-очевидна, в сравнение с в Изход, трагичната втора книга на Стария Завет, която разказва бягството на израилтяните от плена им в Египет.
Но открива ли археология къде са били пленени израилтяните?
Това е въпросът, който някои историци си задават още от 60-те години на предишния век, когато австрийският археолог Манфред Биетак разпознава местоположението на античния град Пи-Рамзес на мястото на актуалния град Кантир в делтата на Нил в Египет. Пи-Рамзес е огромната столица, издигната от Рамзес II, един от най-страховитите фараони в Египет и библейския изтезател на израилтяните. Твърди се, че Пи-Рамзес е библейският град Рамзес и че градът е издигнат, както се твърди в Изход, от еврейски плебеи.
Това е завладяваща доктрина, само че сигурно има подозрения в нея. Ако е вярна, това слага поробените израилтяни в делтата на Нил през десетилетията след 1279 година прочие н. е., когато Рамзес II става цар. И какво се случи по-късно?
Библията ни споделя, че Мойсей извежда израилтяните от плен в Египет (чието население е унищожено от 10 чуми, нанесени им от Бог), преди Исус Навин да оглави настъпление в Ханаан, обещаната земя. Историческите източници обаче са надалеч по-малко безапелационни. Както споделя Джон Бартън, някогашен професор по пояснение на свещените трудове в Оксфордския университет: „ Няма доказателства за огромно настъпление от израилтяните при Исус Навин; популацията наподобява не се е трансформирало доста през този интервал, доколкото можем да кажем от археологическите изследвания. “
Всъщност най-хубавото доказателство за изказванието на Библията, че израилтяните са отиват в Ханаан, е „ Стелата на Мернептах “
Какво е Стелата на Мернептах?
Както всички положителни автократи, Мернептах, фараон на Египет, обича да се хвали с достиженията си. И когато той повежда своите армии на война, която се оказва успешна, в края на 13 век прочие н. е., той желае светът и идващите генерации да знаят всичко за нея. Фараонът разказва за бойното си майсторство върху триметрова буца резбован гранит, известна през днешния ден като Стелата на Мернептах. Стелата, открита на мястото на античния египетски град Тива през 1896 година, съдържа 28 реда текст, описващ най-вече успеха на египтяните над либийците и техните съдружници. Но точно последните три реда от надписа може би провокират максимален интерес измежду историците.
„ Израел е отсечен “, написа там. „ Семената му към този момент не съществуват. “ Тези няколко думи съставляват първата известна писмена отпратка към израилтяните. Но въпреки де не е доста радостна, израилтяните щяха да оцелеят.
И историята, която ще разкажат за себе си и връзката им с техния Бог, ще засенчила всяко от достиженията на Мернептах. Това ще породи безспорно най-влиятелната книга на всички времена: Библията.
До 17-ти век мнението е, че първите пет книги от Библията са дело на един създател: Мойсей. Оттогава тази доктрина е съществено оспорена.
Сега учените имат вяра, че историите, които ще станат Библия, са популяризирани от уста на уста през вековете, под формата на приказки и лирика – може би като средство за образуване на групова еднаквост измежду израелските племена. В последна сметка тези истории а събрани и записани. Въпросът е от кого и по кое време?
Следа може да се крие във варовикова канара, открита вградена в каменна стена в град Тел Заит, на 50 километра югозападно от Йерусалим, през 2005 година Камъкът, прочут в този момент като камъкът Заит, съдържа това, което съгласно доста историци е най-ранната открита в миналото еврейска писменост, датираща към 1000 година прочие н. е. „ Това не са инцидентно надраскани две или три букви; това е цялостната писменост “, споделя Кайл Маккартър от Университета Джон Хопкинс в Мериленд за камъка. „ Всичко в него споделя, че това е родоначалникът на ивритската книжовност. “
Камъкът Заит самичък по себе си не ни споделя по кое време Библията е написана, само че ни дава първия взор върху езика, на който е написана. И проследявайки стилистичното развиване на този език през вековете и препращайки го към древен текст, историците съумяват да изключат хипотезата за един създател, като вместо това стигат до извода, че Библията е написана от няколко книжовници през първото хилядолетие прочие н. е.
Предполага се, че първата вълна от книжовници стартира работа по времето на цар Давид (около 1000 година прочие н. е.). Независимо дали това е правилно или не, Давид е монументална фигура в библейската история – килърът на Голиат, завоевателят на Йерусалим. Давид също е извънредно значима фигура в устрема за определяне на връзки сред Библията и известните ни исторически обстоятелства, защото наподобява най-ранната библейска фигура, доказана от археологията.
„ Убих [царя] на Давидовия дом. “ Така пише на Стелата Тел Дан, изписан камък от 870–750 година прочие н. е. открит в северен Израел през 90-те години. Подобно на Стелата на Мернептах преди нея, тя документира успеха на военачалника над израилтяните (вероятно локалния държател Хазаел от Арам-Дамаск). Но това най-малко демонстрира, че Дейвид е бил историческа фигура.
Стелата Тел Дан предполага, че колкото и способни да са владетелите му, израелският народ продължава да е заплашен от мощни съседи. И през 586 година прочие н. е. един от тези съседи, вавилонците, им нанася едно от най-опустошителните провали в история на евреите: те обират свещения град Йерусалим, убиват част от жителите му и взимат много други назад във Вавилония.
За народа на Израел рухването на Йерусалим е ужасяващо прекарване. По думите на Ерик М Майерс, библеист от Университета Дюк в Северна Каролина, това основава „ една от най-значимите богословски рецесии в историята на еврейския народ “. И съгласно доста учени тази рецесия може да има трансформиращо влияние върху писането на Библията.
Старият Завет е надалеч повече от история за еволюцията на една нация – той е и хроника на връзката на тази нация с нейния Бог. Убеждава ли разграбването на Йерусалим през 586 година прочие н. е. една нова вълна от еврейски мислители, че не са спазили своята част от сделката им с Бог? Подтиква ли ги да преразгледат всички предходни издания на еврейските трудове, с цел да изострят акцента върху съглашението или „ завета “ сред хората и Всевишния?
Няма подозрение, че по времето, когато евреите се завръщат от вавилонското си заточение, Библията заема неповторимо място в груповото има схващане. Обаче ще минат епохи, преди книгата да бъде почитана като скришен текст за неевреи. И повода за тази промяна от национално в интернационално значение е, несъмнено, фигурата на Исус Христос. Става въпрос за така нареченият Нов Завет – разказът за живота и ученията на Исус, който трансформира Еврейската Библия в оформящ цивилизацията световен феномен.
