През 2006 г. Гуен Стефани изпя песента 4 in the

През 2006 година Гуен Стефани изпя песента „ 4 in the morning ” - час, в който нощта се колебае дали да отстъпи място на деня, а неспокойните мозъци занапред заспиват. Не единствено обаче хората с разрушени сърца, купонджиите и таксиметровите водачи нощна промяна са единствените будни в 4 сутринта.

В седмиците преди Великден в пекарните на BILLA работният ден стартира точно в този час.



„ Понякога нощта просто става част от работния ден “, споделя Владимир Димитров. „ Но за нас това не е тежест – това е съпричастност към празника. “

Зад всяка плетка на козунаците BILLA стоят Владимир Димитров и Димитър Цветанов – тандем, в който опитът и визията се срещат. Влади внася в производството своята софтуерна експертиза и академична подготовка, пречупени през призмата на дългогодишна отдаденост към занаята.

Митко, от своя страна, подсигурява триумфа на всяко начинание посредством стратегическо обмисляне, разбор и богат опит в търговията. Именно тази синергия сред софтуерното майсторство и комерсиалната подготовка трансформира качеството в мащаб. Двамата са доказателство, че когато отдадеността срещне прецизната подготовка, резултатът е съвършенство, а другарство им е гаранцията, че нещата постоянно се получават с внимание към детайла..

„ Докато градът още се разсънва, пекарите към този момент месят, плетат и пекат. Малко по-късно, когато първите клиенти влязат в магазина, ги посреща освен това от подбор — мирис на топъл козунак.

„ Виждаш го в лицата им – в усмивката, с която стартира денят им. Това е оценка, която няма нищо общо със заплатата ни. “, споделя още Владимир.

Занаят или произвеждане? И малко история.

Зад лекотата, с която двамата сътрудници приказват за работата си обаче стои развой, който стартира месеци по-рано.

„ Още през януари започваме да тестваме предписания, първични материали, подбор “, изяснява Владимир. „ В процеса на подготовка координираме дейностите си дружно с технолозите на нашите сътрудници, с екипите, работещи в BILLA пекарна, както и с сътрудниците от комерсиалния отдел за сегмента „ Хляб и хлебни произведения “.

Димитър Цветанов разказва този синхрон с метафора:

„ Представете си добре смазана машина – в случай че всички механизми работят дружно и в синхрон, всичко върви. Ако не – стопира. “

В пиковите седмици преди Великден през ръцете на пекарите минават хиляди козунаци дневно. И макар този в действителност незабравим мащаб, логиката остава същата като в дребна пекарна. Усилията на работещите там – също.



„ По доста малко неща се разграничаваме от бутиковите пекарни – използваме първични материали от най-високо качество и работим тъкмо толкоз “, споделя Димитър. „ Разликата е в отговорността. Нашата е по-голяма, тъй като количествата са големи. “

„ Хората, които вършат козунаците при нас са хора, които предават същата страст и умения, които се влагат във всеки един обект: без значение дали е комерсиална верига, дребна пекарна или хлебозавод.. “, споделя и Владимир.

По обучение той е инж. технолог. Пътят му в занаята стартира още през 1999 година Натрупал е опит в дребни и междинни занаятчийски пекарни, огромни индустриални производства, както и в професионални и занаятчийски центрове в Европа.

И прибавя, че „ занаятът е това, с което живееш “.

„ Когато черпиш от един поминък, можеш самичък да добавяш стойност към него. За мен хлебарството е моята същина: духът, кожата и тялото ми, моята задача в живота. “

„ Всъщност при Влади пекарството върви по линия на наследството. Дядо му е имал дребна, остаряла къща със зидана, тухлена пекарничка в село покрай София. И въпреки спомените на Влади за дядо му да са нищожни и въпреки, по думите му, да „ не е черпил непосредствено от неговите ръце “, хлябът не се е оставил непредаден нататък. “.

Митко, въпреки това, има икономическо обучение, след което се е занимавал дълго време с търговия.