През 2003 г. започва кървава война срещу групировката СИК. Само

През 2003 година стартира кървава война против групировката СИК. Само за месец трима видни нейни представители са убити в София. Сред тях е и автокрадецът Николай Зарев – Данкина. И до момента не е ясно кой го причака до дома му и го направи на сито с 24 патрона. Следствието по този начин и не разбра, дали жертвата се е забъркала с опиати, или други аргументи са довели до зверската кавга, написа „ Труд “. На 14 ноември 2003 година към 20.15 ч. Данкина се прибира в дома си в жк „ Надежда “. Той не знае, че това са последните минути от живота му. Мъжът паркира първокласното си „ Ауди А6 “ и се насочва към вход Б на бл.122, където го чакат трима души. Те се познават с Николай и след къс скандал се нахвърлят с юмруци върху него. Той обаче съумява да се отскубне и хуква сред блоковете. Тогава стартират да свистят патроните. „ Помощ, убиват ме “ – този зов чуват всички комшии от прилежащите блокове. Нападателите застигат Данкина пред прилежащия – 123-и блок и невъзмутимо го прострелват в тил. По-късно криминалистите ще преброят 25 гилзи. Килърите стрелят с автоматизирано оръжие, което е открито захвърлено в „ Захарна фабрика “. Никой от кооперацията не смее да излезе, само че дамата на Данкина хуква по посока на виковете и изстрелите. Тя намира Николай паднал по очи, гърбът му е надупчен на сито. Той е улучен и в главата. За минути на мястото почернява от полиция. Първата версия е, че сикаджията е рекетирал притежатели на откраднати коли, които са отмъстили. Тя обаче надалеч не е единствената. Зарев е дясната ръка на Евгений Стефанов – Женята, който е погубен седмица преди него. Името на Женята се свързва с наркотрафик, той се слави като необут на синтетичната дрога, който праща безмилостни наказателни бригада на СИК против съперниците. Преди да работи за Женята, Данкина е член на една друга тайфа, ръководена от Ганчо Въчков – Ганеца. Главатарят на 6 юни 1999 година намира гибелта си след автомобилна гонка с командоси из София и престрелка в кооперация на ул. „ Мърфи “ в кв. „ Подуяне “. Николай Зарев – Данкина Ганеца и Данкина са упрекнати за въоръжен обир на „ Ровър 420 “, съпроводен с опит за ликвидиране на 18 октомври 1998 година в Студентски град. За това „ мъжество “ Зарев получава 15 година решетки от Софийския градски съд. Апелативните магистрати удостоверяват присъдата, само че го пускат на независимост против парична гаранция от 3000 лева, до момента в който трае обжалването пред Върховния съд. Той по този начин е не можа да се произнесе, тъй като убийците се оказват по-бързи. Това не е единствената среща на Данкина със закона. На 1 март 1999 година става среднощна гонка и пукотевица по улиците на София. Полицаите погват фолксвагена му, тъй като Зарев отхвърля да спре за инспекция на кръстовището на бул. „ Овча купел “ и „ Цар Борис III “. По време на преследването, траяло на бул. „ България “, от фолксвагена стартира пукотевица против патрулката, а служителите на реда отвърщат на огъня. Включват се и полицейски подкрепления, само че Данкина съумява да избяга. Половин час по-късно колата му е открита в ж.к. „ Разсадника “. В нея е открит и револверът му „ Аркус “ с патрон в цевта. Разплитането на случая стартира още същата нощ, тъй като малко след стрелбата в „ Пирогов “ е призната с огнестрелна рана в гърдите 18-годишната плевенчанка Анита Атанасова. Докарва я 21-годишният Камен Балбузанов – Куката от Плевен, непосредствен другар на Данкина, регистриран за обири на коли. Пред служителите на реда той дава няколко версии за пострадването на приятелката му, само че нито една от тях не хваща дикиш. Накрая си признава, че са били дружно с момичето в колата на Данкина по време на преследването и престрелката. Зарев е задържан, само че след година излиза от следствения арест. До 2002 година, когато белезниците още веднъж щракват на ръцете му с обвинявания за няколко автокражби, трафик на дрога, грабежи, изнудвания и палежи. С него за арестувани още петима души. При обиските у тях е открито оръжие със заличени номера и нападателни гранати. И този път обаче Зарев е пуснат на независимост. Данкина минавал за доста безочлив и дръзновен престъпник. Неговата игра с арестите и стартирането прекъсват убийците на съдбовния 14 ноември. Жената на Данкина слага паметна плоча на мястото на убийството му, където ходела всеки ден за възпламени свещичка. Съседите от блока обаче се вдигнали на протест и споделили, че не желаят пред дома си монумент на престъпник. Те пуснали няколко тъжби в общината и плочата била отстранена. Оръжието било импортирано от Хърватия Подозирали Йоско Костинбродския, само че доказателства няма За убийството е подозиран Йоско Костинбродския, само че за това не са открити доказателства. Йоско Костинбродския Разследващите убийството на Данкина излизат с версия, че кървавото закононарушение е осъществено от „ Кълърите – 4 “ – бандата на Йоско Костинбродския, само че не намират нито едно директно доказателство за това. Три години след кървавите разстрели на Женята и Данкина своя версия за тях има хърватинът Роберт Матанич, апетитен от Министерство на вътрешните работи като главатар на тайфа за поръчкови убийства работила у нас. През 2006 г пред сръбски служители на реда в Неготин Матанич твърди, че два дни преди да разстреля Женята на 5 ноември 2003 година, Милчо Бонев му разпоредил убийството и му заречен 250 000 евро за изтезанието. Причината – групата на Женята му била съперник в дрогата. Според описания на очевидците, единият от екзекуторите на Женята може и да е бил Робърт, за другия се допуска, че е Сретко Калинич от Земунския клан. Поръчковите убийства били осъществявани с оръжие, внасяно от Хърватия и Босна през Сърбия, като желани са били автоматизираните револвери, обяснил Матанич пред неготинските проверяващи. Всичко това остават единствено догадки, а убийците и до момента се разхождат на независимост.