Кеворкян има неизлъчвано интервю с Горбачов отпреди 20 години
През 2002 година Михаил Горбачов взе участие във „ Всяка неделя “. Два дни по-късно дава още едно изявление в хотелската си стая, което още не е виждало бял свят
Кеворк Кеворкян и Михаил Горбачов разговаряха уединено 2 часа и половина в сряда вечерта. Двамата се видяха в хотел „ Шератон “, откакто някогашният руски президент излезе от студиото на bTV, където бе посетител в „ Шоуто на Слави “. Това написа в. „ Стандарт “ на 9 май 2002 година
Кеворкян изискал срещата, с цел да му съобщи близо 400-те зрителски въпроса, които бяха събрани по време на предаването „ Всяка неделя “. Бащата на перестройката дал отговор на по-интересните питания. Отговорите ще бъдат пуснати в идващото издание на „ Всяка неделя “. Рубриката ще се споделя „ Послеслов “ или „ Разговор с продължение “, написа още вестникът преди към този момент повече от 20 години.
В идващият брой обаче диалогът не е излъчен. Нито в идващите години.
Едва след гибелта на някогашния руски водач, българският публицист описа за тези събития и усещанията си в профила си във Facebook.
„ Михаил Горбачов взе участие в първото издание на възобновената за следващ път „ Всяка неделя “ – на 5 май 2002 година, Великден.
Започнах диалога с „ Христос Возкресе “, а той умерено отговори „ Воистина Возкресе “ и показа, че е кръстен.
И си избра аленото яйце.
Другите цветове даже не му били понятни.
***
Участието му бе обезпечено от Александър Томов – той правилно ми заяви, че Горбачов ще гостува и на „ Шоуто на Слави “, ден по-късно.
Отговорих му, че това не ме тормози.
Слави обаче изиска да се забележим. Срещнахме се в „ Лаваца “.
„ Искат да ни скарат, учителю “ – рече тъмно той.
„ Откъде- накъде? “ – отвърнах. – Гледаме си работата, това е “.
Така и направихме.
***
Интервюто мина добре, разсъни колосален интерес, а и Горбачов очевидно остана удовлетворен.
Представих го по този начин: „ Човекът, който събори стената сред Изтока и Запада “.
След това му дадох вечеря в ресторант „ Преслав “ на „ Шератон “, поканих и неколцина известни публицисти. И там беше забавно.
След два дни записах един просторен диалог с Горбачов в хотелския му апартамент – той още не е предаван. Ще му пристигна времето.
***
Отдавна отмина ерата на Горбачов – тогава беше времето на гласните, в този момент е времето на съгласните, както се майтапят в „ Комеди Клуб “.
***
По някое време, по време на изявлението, с цел да изшляпаме отвън зоната на многословието, което крепко го теглеше, се принудих да му покажа един фотомонтаж от списание „ Шпигел “: той е показан като бедняк, който се надява да подмятат нещо в прокъсаното му бомбе.
Това от дълго време го няма: в този момент в ролята на просяка, който чака да му доставят газ, е Германия, та даже и Европа.
***
Годината беше 2002-а.
Екзалтациите от ранните 90-те бяха пресъхнали.
Тогава се чуваха огромни нелепости – някои миши душички, които старателно бяха лазили по коридорите на Централен комитет на комунистическата партия, твърдяха, че Горбачов разкрил нови хоризонти пред тях, даже му благодаряха за това.
А пък и Клубът за публичност и преустрояване, който трябваше да минава за „ дисидентски “, се беше кръстил „ Горбачов “
***
Президентът Рейгън назова Съветския съюз „ Империя на Злото “ – и тази фраза се приема за барута, който е взривил Империята – само че това направи самият Горбачов.
И руснаците няма да не помнят това.
***
Източният Блок – една свирепа мощ – бе продаден за шепа стотинки, от дълго време стана известно, че американците са били подготвени да платят на Съветите до 150 милиарда $, с цел да се случи капитулацията спокойно и безшумно.
Обаче Горбачов даже не се сетил да се пазари, а пък може и да са пресметнали, че фукльовщината го е обсебила напълно.
Бил е захласнат от баналните похвали на западните водачи, да вземем за пример на Тачър.
Впрочем, тя не е била изключително общителна с него – споделя му, че го вижда като човек, с който може да се прави бизнес.
***
След двата си диалога с Горбачов се убедих, че той е отличното попадение на сякаш сенилните първенци на Кремъл, които го изтикаха на напред във времето – тъй като безупречно са познали, че той ще промени само витрината, а не и същността на империята.
Той пък, би трябвало да му го признаем, беше незабравим артист, въпреки да играеше с патоса на провинциална примадона, и това му личеше.
Те и по тази причина старците от Кремъл го бяха избрали, сякаш да ги наставлява с безбрежните си сиропирани речи, тъй като бяха наясно, че нищо изключително няма да направи.
Той си беше техен артикул, не толкоз жилест и надарен, само че въпреки всичко техен.
***
Той непрестанно говореше за публичност, а пък скри за известно време злополуката в Чернобил, както и кланетата на арменци през 1988 година в Баку.
А и остави Ленин в Мавзолея.
Сещам се за една фраза на Чърчил: „ Най-голямата неволя на Русия е раждането на Ленин, а идната подред – гибелта му ”.
Може би тази парадоксална фраза е имал поради Горбачов, та по този начин и не извади мумията от мавзолея.
***
Горбачов външно беше доста сериозен към Живков поради гаврата с нашите турци, казвал ми го е персонално.
Но той беше един отвеян човек, зад тила му службите правеха каквото си щат, а той си мислеше, че ръката му е продължение на Божията.
***
/Свидетелство на Ани Младенова, здравната сестра на Живков./
- Страхуваше ли се Живков от Горбачов?
А.М.: Мисля, че не бяха другари.
- Помните ли нещо, да вземем за пример от първата им среща?
А.М.: Спомням си едно копче, което трябваше да зашия - на една среща, която мъчно вървеше, сред Живков и Горбачов.
Живков, следила съм, когато имаше някакви терзания, хващаше копчето на сакото си и го въртеше. Живков и Горбачов бяха в кабинета, аз и лекарят бяхме на открито, и след 10-15 минути ме извикаха да му зашия копчето. И ми беше доста неловко, тъй като сред двамата там трябваше да шия копчето. Той беше обезпокоен. Историята ще каже какви са били нещата, тепърва…
***
В София чучнаха монумент на Рейгън - отново образец за нашенския идиотизъм.
Трябваше да създадат монумент на Горбачов, тъй като Рейгън нищо нямаше да събори, в случай че не беше той.
И една драскотина нямаше да направи по Кремъл, в случай че там беше някой саможивец като Путин.
Най-много съветските хакери да го бяха избрали за трети мандат – с цел да се подиграят с американската конституция.
***
Не споделям всичко това с късна дата.
И през 2002 мислех по този начин – от изявлението проличава, че съм много песимистичен към Горбачов, тук-там и неприятелски.
Който е любопитен, може да прочете цялото изявление
в уеб страницата www.kevorkkevorkian.com, в раздела „ Легендата и нейните герои “, том 1.
Сега взех решение да ви покажа един къс откъс от него.
Специално накарах Тодор Колев да попее на Горбачов рефрена на една ария – „ Дай свободу Миша, само че не забудь про меня “.
Той се засмя, само че нищо не сподели. “
Кеворк Кеворкян и Михаил Горбачов разговаряха уединено 2 часа и половина в сряда вечерта. Двамата се видяха в хотел „ Шератон “, откакто някогашният руски президент излезе от студиото на bTV, където бе посетител в „ Шоуто на Слави “. Това написа в. „ Стандарт “ на 9 май 2002 година
Кеворкян изискал срещата, с цел да му съобщи близо 400-те зрителски въпроса, които бяха събрани по време на предаването „ Всяка неделя “. Бащата на перестройката дал отговор на по-интересните питания. Отговорите ще бъдат пуснати в идващото издание на „ Всяка неделя “. Рубриката ще се споделя „ Послеслов “ или „ Разговор с продължение “, написа още вестникът преди към този момент повече от 20 години.
В идващият брой обаче диалогът не е излъчен. Нито в идващите години.
Едва след гибелта на някогашния руски водач, българският публицист описа за тези събития и усещанията си в профила си във Facebook.
„ Михаил Горбачов взе участие в първото издание на възобновената за следващ път „ Всяка неделя “ – на 5 май 2002 година, Великден.
Започнах диалога с „ Христос Возкресе “, а той умерено отговори „ Воистина Возкресе “ и показа, че е кръстен.
И си избра аленото яйце.
Другите цветове даже не му били понятни.
***
Участието му бе обезпечено от Александър Томов – той правилно ми заяви, че Горбачов ще гостува и на „ Шоуто на Слави “, ден по-късно.
Отговорих му, че това не ме тормози.
Слави обаче изиска да се забележим. Срещнахме се в „ Лаваца “.
„ Искат да ни скарат, учителю “ – рече тъмно той.
„ Откъде- накъде? “ – отвърнах. – Гледаме си работата, това е “.
Така и направихме.
***
Интервюто мина добре, разсъни колосален интерес, а и Горбачов очевидно остана удовлетворен.
Представих го по този начин: „ Човекът, който събори стената сред Изтока и Запада “.
След това му дадох вечеря в ресторант „ Преслав “ на „ Шератон “, поканих и неколцина известни публицисти. И там беше забавно.
След два дни записах един просторен диалог с Горбачов в хотелския му апартамент – той още не е предаван. Ще му пристигна времето.
***
Отдавна отмина ерата на Горбачов – тогава беше времето на гласните, в този момент е времето на съгласните, както се майтапят в „ Комеди Клуб “.
***
По някое време, по време на изявлението, с цел да изшляпаме отвън зоната на многословието, което крепко го теглеше, се принудих да му покажа един фотомонтаж от списание „ Шпигел “: той е показан като бедняк, който се надява да подмятат нещо в прокъсаното му бомбе.
Това от дълго време го няма: в този момент в ролята на просяка, който чака да му доставят газ, е Германия, та даже и Европа.
***
Годината беше 2002-а.
Екзалтациите от ранните 90-те бяха пресъхнали.
Тогава се чуваха огромни нелепости – някои миши душички, които старателно бяха лазили по коридорите на Централен комитет на комунистическата партия, твърдяха, че Горбачов разкрил нови хоризонти пред тях, даже му благодаряха за това.
А пък и Клубът за публичност и преустрояване, който трябваше да минава за „ дисидентски “, се беше кръстил „ Горбачов “
***
Президентът Рейгън назова Съветския съюз „ Империя на Злото “ – и тази фраза се приема за барута, който е взривил Империята – само че това направи самият Горбачов.
И руснаците няма да не помнят това.
***
Източният Блок – една свирепа мощ – бе продаден за шепа стотинки, от дълго време стана известно, че американците са били подготвени да платят на Съветите до 150 милиарда $, с цел да се случи капитулацията спокойно и безшумно.
Обаче Горбачов даже не се сетил да се пазари, а пък може и да са пресметнали, че фукльовщината го е обсебила напълно.
Бил е захласнат от баналните похвали на западните водачи, да вземем за пример на Тачър.
Впрочем, тя не е била изключително общителна с него – споделя му, че го вижда като човек, с който може да се прави бизнес.
***
След двата си диалога с Горбачов се убедих, че той е отличното попадение на сякаш сенилните първенци на Кремъл, които го изтикаха на напред във времето – тъй като безупречно са познали, че той ще промени само витрината, а не и същността на империята.
Той пък, би трябвало да му го признаем, беше незабравим артист, въпреки да играеше с патоса на провинциална примадона, и това му личеше.
Те и по тази причина старците от Кремъл го бяха избрали, сякаш да ги наставлява с безбрежните си сиропирани речи, тъй като бяха наясно, че нищо изключително няма да направи.
Той си беше техен артикул, не толкоз жилест и надарен, само че въпреки всичко техен.
***
Той непрестанно говореше за публичност, а пък скри за известно време злополуката в Чернобил, както и кланетата на арменци през 1988 година в Баку.
А и остави Ленин в Мавзолея.
Сещам се за една фраза на Чърчил: „ Най-голямата неволя на Русия е раждането на Ленин, а идната подред – гибелта му ”.
Може би тази парадоксална фраза е имал поради Горбачов, та по този начин и не извади мумията от мавзолея.
***
Горбачов външно беше доста сериозен към Живков поради гаврата с нашите турци, казвал ми го е персонално.
Но той беше един отвеян човек, зад тила му службите правеха каквото си щат, а той си мислеше, че ръката му е продължение на Божията.
***
/Свидетелство на Ани Младенова, здравната сестра на Живков./
- Страхуваше ли се Живков от Горбачов?
А.М.: Мисля, че не бяха другари.
- Помните ли нещо, да вземем за пример от първата им среща?
А.М.: Спомням си едно копче, което трябваше да зашия - на една среща, която мъчно вървеше, сред Живков и Горбачов.
Живков, следила съм, когато имаше някакви терзания, хващаше копчето на сакото си и го въртеше. Живков и Горбачов бяха в кабинета, аз и лекарят бяхме на открито, и след 10-15 минути ме извикаха да му зашия копчето. И ми беше доста неловко, тъй като сред двамата там трябваше да шия копчето. Той беше обезпокоен. Историята ще каже какви са били нещата, тепърва…
***
В София чучнаха монумент на Рейгън - отново образец за нашенския идиотизъм.
Трябваше да създадат монумент на Горбачов, тъй като Рейгън нищо нямаше да събори, в случай че не беше той.
И една драскотина нямаше да направи по Кремъл, в случай че там беше някой саможивец като Путин.
Най-много съветските хакери да го бяха избрали за трети мандат – с цел да се подиграят с американската конституция.
***
Не споделям всичко това с късна дата.
И през 2002 мислех по този начин – от изявлението проличава, че съм много песимистичен към Горбачов, тук-там и неприятелски.
Който е любопитен, може да прочете цялото изявление
в уеб страницата www.kevorkkevorkian.com, в раздела „ Легендата и нейните герои “, том 1.
Сега взех решение да ви покажа един къс откъс от него.
Специално накарах Тодор Колев да попее на Горбачов рефрена на една ария – „ Дай свободу Миша, само че не забудь про меня “.
Той се засмя, само че нищо не сподели. “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ