През 2002 г. Африка изглеждаше готова да се издигне. Богатите

През 2002 година Африка изглеждаше подготвена да се издигне. Богатите народи кредитори заличаваха милиарди долари нетърпим дълг от счетоводните книги на страните на юг от Сахара, а световното търсене на стоките, изнасяни от района, нарастваше, зареждайки очакванията за резистентен стопански взрив.

Организацията на обединените народи, подкрепяна от Съединените щати, имаше проект за поддържане на експанзията: суверенни кредитни рейтинги. Тези индикатори - всъщност осведомено съмнение за способността на нацията да изплаща кредиторите - за първи път биха разрешили на необятна част от най-бедния район на Земята да притегли жадни за облага вложители на международния пазар на облигации. А парите, взети назаем, няма да идват със непоколебим надзор върху това по какъв начин ще бъдат изразходвани, какъвто е казусът с финансирането от многостранни институции като Международния валутен фонд. Организация на обединените нации разгласи самодейността като „ нахлуване против бедността в страните от Субсахарска Африка “.  Днес оптимизмът е избледнял, отмит от потопа от задължения, пише  Преди дни основният секретар на Икономическата комисия на ООП за Африка Клавер Гатете заяви общият върховен дълг на страните от континента е достигнал 1 трилион $

От значително значение за проекта бяха „ Големите три “ основани в Съединени американски щати организации за кредитен рейтинг – S&P Global Ratings, Moody’s Ratings и Fitch Ratings, които дружно съставляват повече от 90% от световните рейтинги. Рейтинговите организации събират такси за услугите си и стартират да ползват комплексните си разбори в района. Като се има поради проблематичната икономическа история и изискванията на Африка на юг от Сахара, не беше изненада, че Голямата тройка даде на множеството страни оценки под капиталовия клас или „ отпадък “. Тези ниски резултати означаваха, че страните трябваше да заплащат по-високи лихвени проценти по своите облигации, с цел да привлекат вложители, които другояче можеха да се въздържат от риска. Мисленето по това време беше, че рейтингите на африканските страни ще се подобрят и разноските им за заеми ще намалеят, защото техните растящи стопански системи им разрешават както да изплатят задълженията си, по този начин и да влагат в развиване.