Какво обеща Путин преди 20 години и какво изпълни
През 2000 година Владимир Путин идва на власт – тогава към момента като длъжностен, краткотраен президент. Какво даде обещание той тогава? И какво е извършил до през днешния ден, обобщава " Дойче веле ".
2000-ата година стартира много извънредно за Русия: в новогодишната нощ тогавашният президент Борис Елцин разгласи, че се отдръпва по здравословни аргументи и изненада с избора на собствен правоприемник: едва известния в интернационален проект някогашен началник на Федералната работа за сигурност (ФСБ) Владимир Путин, неотдавна определен за длъжностен министър председател на страната. Още в празничната нощ по съветската телевизия е излъчено новогодишното приветствие на новия президент, в което Путин сподели: " В новогодишната нощ се сбъдват фантазии. Още повече в тази особена нощ ". След което прикани сънародниците си да вдигнат чаши за новия век.
По това време малко на брой допускат доколко Путин ще предопредели събитията в идващите 20 години. Неговата известност таман стартира да пораства, само че множеството хора не са наясно на какво е кадърен този някогашен кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и съдят за него най-вече по обещанията му. А измежду тях има и такива, които се помнят. Изпълнени ли са те?
За " по-силна страна "
Още като министър-председател Владимир Владимирович написа през 1999-а, че " е преждевременно да погребваме Русия като велика мощ " и даде обещание да върне страната назад на интернационалната политическа сцена. И през днешния ден Русия е тъкмо там – макар западните наказания и изхвърлянето ѝ от Г-8. Независимо дали става дума за рецесията в Сирия, за Украйна или за иранската нуклеарна стратегия – без Русия не може.
Преди изборите през 2000 година Путин се обърна с отворено писмо към съветските гласоподаватели. В него той даде обещание, че ще направи съветската страна по-силна и ще обнови армията и оръжейната промишленост на страната. Силата на една страна не се дефинира от число като да вземем за пример брутния вътрешен артикул (БВП) и по тази причина е толкоз мъчно да се мери. Но както в страната, по този начин и в чужбина съществува консенсус по въпроса, че Русия през днешния ден е по-силна, в сравнение с през 2000-ата. Освен това е несъмнено, че съветската войска е по-ефективна и по-модерна, и даже може да се похвали с известни триумфи: във войната с Грузия през 2008-а, с окупирането на полуостров Крим при започване на 2014-а или в Сирия от 2015-а година насам. Превъоръжаването на армията лиши няколко години и коства минимум 315 милиарда щатски $.
Днес Русия наподобява по-стабилна, в сравнение с бе в годините на чеченската война (1994 – 1999), когато мнозина, в това число самият Путин, се притесняваха от вероятен разпад на страната и някои райони даже си позволяваха намерено да мечтаят за самостоятелност. От друга страна при ръководството на Путин партийният живот деградира, а периодическа промяна на ръководещите на локално или на федерално равнище – за гарантирането на повече надзор – няма.
" Да догоним Португалия "
Когато Путин взе властта, споменът за август 1998 година, когато съветското държавно управление разгласи несъстоятелност, бе още прекомерно свеж. Тогава доста руснаци изгубиха скромните си спестявания за една нощ. В програмната си тирада преди да встъпи в служба Путин даде обещание на хората да вдигне виталния им стандарт и да обезпечи динамичен стопански напредък. Той бе пресметнал, че в случай че Брутният вътрешен продукт нараства приблизително с към осем % през идващите 15 години, страната ще доближи тогавашното равнище на произвеждане на глава от популацията на Португалия. Или даже на Англия и Франция – при годишен растеж на Брутният вътрешен продукт от 10 % и повече.
От това заричане в Русия доста бързо се роди крилатата фраза " Да догоним Португалия ". В множеството случаи тя се използваше иронично, само че от време на време и съществено - изключително през първите години от ръководството на Путин, когато икономическият растеж беше много висок: 7.1 % сред 1999 – 2007 година. След това международната икономическа рецесия удари и Русия, само че шокът не продължи дълго. Ако през 2000-ата година Брутният вътрешен продукт на Русия възлизаше на 300 милиарда $, то през днешния ден той е пет пъти по-висок – 1.66 трилиона $.
За малко даже производството на глава от популацията се изравни с това на Португалия – през 2013 година. Но от този момент насам нещата в стопански проект не вървят по този начин добре: Русия и до през днешния ден не е съумяла да настигне Португалия, която – както и самият Путин не бе пропуснал да посочи през 1999-а година – не е измежду най-богатите страни от Европейски Съюз. Широко публикуван мит е, че съветската стопанска система се е сринала чак след анексирането на Крим през 2014-а и последвалите западни наказания.
Експертите обаче си изясняват прекъсването на икономическия напредък в Русия през 2013-а година с друго – с съветския стопански модел. Путин бе заречен да трансформира Русия от страна, изнасяща първични материали, в такава, която разчита повече на високите технологии. Но Русия и до през днешния ден е подвластна най-много от продажбите на първични материали. Държавният бюджет се въздейства от съмненията в цените на горивата на международния пазар.
Демографията: две крачки напред, една обратно
Още по-зле спрямо окаяните държавни структури и стопанската система, бе ситуацията в демографски проект. При идването на Путин на власт популацията на страната се топеше с близо милион души годишно. Путин дефинира това като " опасност за съществуването на Русия ", само че дълго време отрицателната наклонност не можеше да бъде спряна. Когато благосъстоянието на популацията стартира да нараства, се увеличи и раждаемостта. През 2011-а Путин разгласи демографската рецесия в страната за преодоляна. И в действителност: през интервала 2013 – 2015 за първи път от началото на новия век популацията на страната още веднъж нараства, а не понижава. През 2012-а Путин разгласи за " национална цел " обезпечаването на резистентен растеж на популацията и увеличението на продължителността на живота. Резултатите: от 65.5 години приблизително за двата пола през 2000-ата, през 2019-а достижимата възраст е стигнала 73.6 години.
От 2016-а година насам обаче популацията на страната още веднъж понижава, и то с все по-ускорени темпове. През първите девет месеца на 2019-а броят на умрелите надвишава този на новородените с над четвърт милион души - най-големият спад в броя на популацията през последните 11 години съгласно Росстат.
2000-ата година стартира много извънредно за Русия: в новогодишната нощ тогавашният президент Борис Елцин разгласи, че се отдръпва по здравословни аргументи и изненада с избора на собствен правоприемник: едва известния в интернационален проект някогашен началник на Федералната работа за сигурност (ФСБ) Владимир Путин, неотдавна определен за длъжностен министър председател на страната. Още в празничната нощ по съветската телевизия е излъчено новогодишното приветствие на новия президент, в което Путин сподели: " В новогодишната нощ се сбъдват фантазии. Още повече в тази особена нощ ". След което прикани сънародниците си да вдигнат чаши за новия век.
По това време малко на брой допускат доколко Путин ще предопредели събитията в идващите 20 години. Неговата известност таман стартира да пораства, само че множеството хора не са наясно на какво е кадърен този някогашен кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и съдят за него най-вече по обещанията му. А измежду тях има и такива, които се помнят. Изпълнени ли са те?
За " по-силна страна "
Още като министър-председател Владимир Владимирович написа през 1999-а, че " е преждевременно да погребваме Русия като велика мощ " и даде обещание да върне страната назад на интернационалната политическа сцена. И през днешния ден Русия е тъкмо там – макар западните наказания и изхвърлянето ѝ от Г-8. Независимо дали става дума за рецесията в Сирия, за Украйна или за иранската нуклеарна стратегия – без Русия не може.
Преди изборите през 2000 година Путин се обърна с отворено писмо към съветските гласоподаватели. В него той даде обещание, че ще направи съветската страна по-силна и ще обнови армията и оръжейната промишленост на страната. Силата на една страна не се дефинира от число като да вземем за пример брутния вътрешен артикул (БВП) и по тази причина е толкоз мъчно да се мери. Но както в страната, по този начин и в чужбина съществува консенсус по въпроса, че Русия през днешния ден е по-силна, в сравнение с през 2000-ата. Освен това е несъмнено, че съветската войска е по-ефективна и по-модерна, и даже може да се похвали с известни триумфи: във войната с Грузия през 2008-а, с окупирането на полуостров Крим при започване на 2014-а или в Сирия от 2015-а година насам. Превъоръжаването на армията лиши няколко години и коства минимум 315 милиарда щатски $.
Днес Русия наподобява по-стабилна, в сравнение с бе в годините на чеченската война (1994 – 1999), когато мнозина, в това число самият Путин, се притесняваха от вероятен разпад на страната и някои райони даже си позволяваха намерено да мечтаят за самостоятелност. От друга страна при ръководството на Путин партийният живот деградира, а периодическа промяна на ръководещите на локално или на федерално равнище – за гарантирането на повече надзор – няма.
" Да догоним Португалия "
Когато Путин взе властта, споменът за август 1998 година, когато съветското държавно управление разгласи несъстоятелност, бе още прекомерно свеж. Тогава доста руснаци изгубиха скромните си спестявания за една нощ. В програмната си тирада преди да встъпи в служба Путин даде обещание на хората да вдигне виталния им стандарт и да обезпечи динамичен стопански напредък. Той бе пресметнал, че в случай че Брутният вътрешен продукт нараства приблизително с към осем % през идващите 15 години, страната ще доближи тогавашното равнище на произвеждане на глава от популацията на Португалия. Или даже на Англия и Франция – при годишен растеж на Брутният вътрешен продукт от 10 % и повече.
От това заричане в Русия доста бързо се роди крилатата фраза " Да догоним Португалия ". В множеството случаи тя се използваше иронично, само че от време на време и съществено - изключително през първите години от ръководството на Путин, когато икономическият растеж беше много висок: 7.1 % сред 1999 – 2007 година. След това международната икономическа рецесия удари и Русия, само че шокът не продължи дълго. Ако през 2000-ата година Брутният вътрешен продукт на Русия възлизаше на 300 милиарда $, то през днешния ден той е пет пъти по-висок – 1.66 трилиона $.
За малко даже производството на глава от популацията се изравни с това на Португалия – през 2013 година. Но от този момент насам нещата в стопански проект не вървят по този начин добре: Русия и до през днешния ден не е съумяла да настигне Португалия, която – както и самият Путин не бе пропуснал да посочи през 1999-а година – не е измежду най-богатите страни от Европейски Съюз. Широко публикуван мит е, че съветската стопанска система се е сринала чак след анексирането на Крим през 2014-а и последвалите западни наказания.
Експертите обаче си изясняват прекъсването на икономическия напредък в Русия през 2013-а година с друго – с съветския стопански модел. Путин бе заречен да трансформира Русия от страна, изнасяща първични материали, в такава, която разчита повече на високите технологии. Но Русия и до през днешния ден е подвластна най-много от продажбите на първични материали. Държавният бюджет се въздейства от съмненията в цените на горивата на международния пазар.
Демографията: две крачки напред, една обратно
Още по-зле спрямо окаяните държавни структури и стопанската система, бе ситуацията в демографски проект. При идването на Путин на власт популацията на страната се топеше с близо милион души годишно. Путин дефинира това като " опасност за съществуването на Русия ", само че дълго време отрицателната наклонност не можеше да бъде спряна. Когато благосъстоянието на популацията стартира да нараства, се увеличи и раждаемостта. През 2011-а Путин разгласи демографската рецесия в страната за преодоляна. И в действителност: през интервала 2013 – 2015 за първи път от началото на новия век популацията на страната още веднъж нараства, а не понижава. През 2012-а Путин разгласи за " национална цел " обезпечаването на резистентен растеж на популацията и увеличението на продължителността на живота. Резултатите: от 65.5 години приблизително за двата пола през 2000-ата, през 2019-а достижимата възраст е стигнала 73.6 години.
От 2016-а година насам обаче популацията на страната още веднъж понижава, и то с все по-ускорени темпове. През първите девет месеца на 2019-а броят на умрелите надвишава този на новородените с над четвърт милион души - най-големият спад в броя на популацията през последните 11 години съгласно Росстат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ