Наистина ли птиците сънуват своите песни
През 2000 година биолозите Амиш Дейв и Даниел Марголиъш разгласяват отчет в списание „ Наука “, фокусирайки се върху зебровите чинки (taeniopygia guttata). Въпросните могат да бъдат открити в Австралия и са известни със своите майсторски песни. Тяхната еволюция изисква от дребните да научат песните, които родителите им извършват – същите не се наследяват и не са инстинкт, който се развива във времето.
Изследователите желаят да схванат какво тъкмо вършат тези същества, до момента в който са будни и по какъв начин имитират и запомнят творчеството на родителите си. Фокусът на Дейв и Марголиъш е в една друга посока: допустимо ли е сънят да оказва помощ за запомнянето на тези осъществявания? Дали тъкмо той не оказва помощ на новоизлюпените да запомнят акустичните паузи в „ словото “ на възрастните и по този метод да образуват своята дълготрайна памет? Възможно ли е да ги учат в съня си?
За да тестват тази догадка, господата вземат решение да наблюдават невронната интензивност на системата в една дребна птица (фокусът е ориентиран в предния дял на мозъка, където се намира крепко архистриално ядро). Избрани са няколко дребни, които ще би трябвало да показват своята интензивност по време на сън. Няколко разбора по-късно е изцяло задоволително да се разбере какво в действителност се случва в главите на дребните пилета. Сънят се разделя на две елементи – една с доста дребна интензивност и още една, в която нелогично стартират да се задействат редица неврони, освен това на равни шпации.
Това изобретение слага основата на цялото проучване. Приликата сред съня на птиците и съня на бозайниците (включително и хората) може да бъде разграничен на стадии с друга интензивност на мозъка.
За да има аналогия или най-малко да се допусне, че дребните сънуват песните на родителите си, Дейв и Марголиъш би трябвало да ревизират дали същата интензивност се случва и по време на вокално осъществяване от някой от родителите. При прилики сред двете е разумно да се допусне, че пернатите другари сънуват своите любовни обръщения, с цел да могат да привлекат вниманието на женската в един по-зрял интервал.
Тук идва и идващото вълнуващо изобретение. Докато чинката пее, нейните неврони реагират по същия метод, както и по време на сън при дребните. Двете са идентични, без значение от възрастта. Двамата откриватели остават без думи, когато следят по какъв начин птиците демонстрират една и съща интензивност по средата на деня, когато човек може да ги чуе и когато спят и оставят всичко на тишината.
Точните данни дават още една опция – следене на интензивността на невроните по ноти. Важният въпрос първоначално е получил и отговор – дребните във всяко гнездо слушат с изключително внимание всяко едно осъществяване, а по-късно го повтарят в съня си. Повторението се показва в кохерентна интензивност и дава отговор на всеки един тон, който би трябвало да се създаде или е непосредствен до осъществяването. Това се случва даже и в моментите, когато дребните не са изложени на никакъв звук.
Обърнете внимание, че Дейв и Марголиъш не интерпретират концепцията си, че птиците сънуват своите песни и по-късно ги повтарят. Тяхното определение на целия развой е компутация – показване на серия от звуци в логаритъм. Абстракция като съня не може да се допусне, тъй като тогава приказваме за страсти, а тук всичко опира до инстинкт. Построеният логаритъм може да бъде съпоставен с стартирането на избрана стратегия на вашия компютър – няма да има някаква страст или значение за машината. Птиците не изпитват акомпанираща феноменология.
Откритието е впечатляващо и не може да избяга от рецензии. Дългосрочният разбор на сънят на тези птици ще ни покаже и нещо друго – съществуване на краткотрайни изкривявания. Колкото повече данни се натрупат, толкоз по-видим е и този миг. Какво ни подсказва това? Опитайте се да изпеете една ария на глас и по-късно се пробвайте да извършите същото на разум. Ще откриете, че има някаква разлика във времето, въпреки всичко се преценявате с принадлежности, припеви, скорост на пеене и други. Защо една и съща птица употребява идентично време за пеене онлайн и повтаряне в съня си?
Науката от дълго време потвърждава, че множеството живи организми имат разбиране за изживяно време и будно положение. Невронната интензивност не е единствената в уравнението на проучването, цялото тяло също стартира да работи, въпреки и да не е належащо. Най-много напрежение се следи в гърлото на птицата. Спящото създание се пробва да приготви и тялото си за идната ария.
Не излиза никакъв тон от гласните струни, както може да се досетите, а и технологията няма по какъв начин да го улови, само че по този начин получаваме и още едно доказателство – птиците не се пробват да запомнят съответна ария, а по какъв начин да я извършват. В най-дълбокият си сън ще чуват своето лично показване онлайн.
На база тези данни е допустимо да допуснем и следното страхливо изказване – птиците запомнят своите песни освен посредством упражняване и слушане, само че и посредством сънуването им. Това е повече от очарователно, изключително в случай че погледнем нашият личен свят, където насилието се продава като нещо обикновено.
Представете си, че вашият сътрудник заспива до вас, сънувайки какво тъкмо желае да ви каже и най-често ще приказва красиви и нежни слова. Джон Драйдън е написал една от най-големите истини на биологията в една от пиесите си от 1665 година – „ Индийския император “:
„ В сънят на дребните птици ще се повтарят техните песни. “
Скептицизмът по отношение на птичият сън е разполагаем, само че какво ще се случи при инспекцията с различен представител на животинския свят? Учените от Масачузетския университет по технологии ще ревизират тази доктрина, само че няма да употребяват сладкопойни пернати другари. Фокусът ще бъде ориентиран към плъховете. Преди да побързате да пандизите този материал, тъй като гризачите не са очарователни, колкото птичките, помислете за какво ги употребяват? На първо място ще открием приликите – плъховете и хората употребяват изискана и добре работеща система за картографиране в пространството.
Това е същата, която ни оказва помощ да избираме къде тъкмо да паркираме, въпреки и да познаваме хора с леки усложнения във въпросния развой. Плъховете разполагат със специфичен дял в мозъка, който им разрешава да имат по-сериозно чувство за околната среда и позиция в нея. На помощ идват и пирамидалните CA1 кафези. Ако плъхът се намира в позиция Х, една от клетките ще бъде дейна. Ако се реалокира в позиция Y, друга клетка ще стартира да работи. Плъхът се връща на всички позиции, като че ли употребява прецизен логаритъм.
Докато е в позната среда, откривателите могат умерено да проследят коя клетка е дейна в избран интервал, отговаряща на позицията във въпросната среда. Въпросът е: ще се повтори ли същата интензивност и по време на сън?
Експериментът изисква от участниците с дълги опашки да тичат в една кръгла писта. Наградата за тях ще е храна на финала. Гризачите научават целия курс и го трансформират в рутина. Малко по-късно стартира разглеждането на тяхната интензивност по време на сън. След като участниците са се нахранили и изморили, учените стартират да наблюдават тяхната интензивност.
Какво откриват? Активният интервал и будното положение – RUN ще кореспондира с REM – сънят на гризача. Показанията са огледални и това ни потвърждава, че по време на сън ще се преживее още веднъж комплицираното съревнование, което се е провело по-рано. Нещо още по-интересно – сънят и действителната конкуренция за храна, стартират да се разгъват едновременно. Така вършат и птиците.
Единствената разлика е, че при плъховете имаме доста по-сериозна и богата феноменология, позволяваща допускането на сън. Повторението на целия лабиринт се изживява като втора действителност, тъй като тези животни зависят от предходния опит, а в съня си го копират и структурират. Какво се случва с тялото? Макар и да няма доста придвижвания по време на сънят им, мускулите потрепват и се пробват да имитират ходещия цикъл.
Тук идва и по-важният въпрос: какво тъкмо би трябвало да са плъховете? Дали са дребни компютри с логаритъм, опитващ се да повтори едни и същи стъпки или са същества с феноменология – изпитващи мисловна функционалност и чувство? Научно видяно, този отговор не може да бъде получен от проучванията, тук към този момент се насочваме към дебрите на философията.
Присъства еднакъв брой на единодушие и противоречие. Въпреки това е значимо да знаем, че птиците повтарят своите песни, учат ги и по-късно ги употребяват още веднъж и още веднъж. А това може би е по-красивото умозаключение в този опит. Тяхната музикална пристрастеност би намерила приложение и при хората, изключително в случай че се пробват да притеглят малко по-топли усеща. Науката въпреки всичко не подсигурява особени триумфи при нараснал брой серенади под нечий прозорец, пробвайте се да се въздържате, изключително в случай че не звучите като зеброва чинка.
