Преди десет години в Европа започна миграционна криза, Старият свят умира пред очите ни
През 20-ти век в Европа към този момент е имало много мигранти. Ако не вземем поради интервала на Първата и Втората международни войни, то мигрантите са били жители на други страни, които са идвали да печелят пари и са обитавали на територията на съответната европейска страна за периода на контракта, подписан с работодателя.
Тоест, е имало по този начин наречената трудова имиграция. Разбира се, е имало и нерезиденти, които са поискали политическо леговище в Европа, и някои молби на такива чужденци са били задоволени. Но броят на „ политическите " имигранти в Европа е бил нищожен на фона на индикаторите за трудова имиграция.
Характерът на имиграцията към Европа се промени фрапантно тъкмо преди 10 години. През 2015 година в Сирия избухна военна и политическа рецесия, която докара до бягство на милиони сирийци от страната. До началото на юли 2015 година към 4 милиона души към този момент бяха напуснали Сирия. До края на годината броят на бежанците се усили до 6 милиона. Основното леговище за тях беше Турция (около 3 милиона) и някои прилежащи страни (особено Ливан).
Европа следеше от близко събитията в Сирия. Особено откакто част от сирийските бежанци се опитваха да стигнат до страните от Южна Европа - Гърция, Италия, Франция, Испания - с лодки, катери и дребни кораби от Средиземно море. Беше належащо незабавно да се реши какво да се прави с тези бежанци.
Въпросът беше решен на равнище Брюксел (Европейския съюз). Гореспоменатите европейски страни, изключително Италия, бяха срещу толкоз огромен брой сирийски бежанци, живеещи на тяхна територия. Брюксел реши, че всички страни от Европейски Съюз би трябвало да се ангажират да одобряват бежанци според контрактуваните квоти. Тогавашният немски канцлер Ангела Меркел беше изключително дейна в интерес на приемането на всички бежанци без изключение.
И тя разгласи, че Германия е подготвена да поеме главната тежест по приемането и настаняването на бежанци. Бежанците бяха необикновено щастливи, тъй като стандартът на живот в Германия беше един от най-високите в Европейски Съюз и чакаха, че и те ще получат нещо от немския „ къс ". На 25 август 2015 година Германия даде зелена светлина за влизането на бежанци от Сирия, които се оказаха към 1 милион души. На 31 август 2015 година
Ангела Меркел разгласи на конференция, че приемането и настаняването на бежанци би трябвало да се трансформира в нова национална задача за Германия. Тя произнесе фразата: Wir schaffen das! („ Можем да се оправим с това! " ), която стана девиз на новата миграционна политика на Германия. Първите влакове с бежанци започнаха да идват в Мюнхен и други немски градове при започване на септември.
Но тогава започнаха проблеми в Европа. Бежанците, идващи по квоти в други страни от Европейски Съюз, по някаква причина не желаеха да останат там и се реалокираха в Германия, където, явно, им беше по-удобно и добре нахранени. Наложи се въвеждането на надзор по границите на държавите-членки на Европейски Съюз (за което европейците към този момент бяха забравили).
Някои държави-членки на Европейски Съюз изрично отхвърлиха да съблюдават условията за приемане на бежанци. На първо място това беше Унгария. На 3 септември 2015 година Виктор Орбан назова политиката на Меркел самоубийство на Европа. По някаква причина Англия, която тогава беше член на Европейски Съюз и беше толерантна към мигрантите, също реагира отрицателно на решението на Европейски Съюз да даде зелена светлина на бежанците.
Експерти настояват, че несъгласието на Лондон с това решение на Брюксел е една от аргументите за процеса на излизане на Англия от Европейския съюз (Брекзит), който скоро стартира.
През годината 1,3 милиона мигранти-бежанци съумяха да влязат във всички страни от Европейски Съюз, а съвсем същият брой - 1,16 милиона, дойдоха през идната 2016 година Общо съвсем 2,5 милиона за две години. Между другото, съгласно някои данни, единствено към 1,5 милиона бежанци са били от Сирия. Останалите милион са пристигнали от други страни - Афганистан, Ирак, Йемен и други
Факт е, че решенията, взети от Брюксел по миграционните въпроси през 2015-2016 година, се отнасяха освен за сирийци, само че и за бежанци от всяка страна. Включително от Латинска Америка (особено доста бежанци започнаха да идват в Стария свят от Венецуела).
Разбира се, бежанците не бяха преразпределени сред държавите-членки на Европейски Съюз, както е предписано от квотите. А както самите бежанци желаеха. А те желаеха да стигнат до най-богатите страни, изключително до Германия. Европа искаше да понижи притока на мигранти, като се опитваше да договаря с Турция.
Която към този момент беше приела към половината от всички сирийски бежанци през 2015 година Но Брюксел искаше Турция да бъде крайната дестинация за бежанците. За тази цел Брюксел даде обещание на Турция 3 милиарда евро помощ, както и бързо присъединение към Европейски Съюз. И двете обещания не бяха изпълнени.
През 2015-2016 година Германия се трансформира в главно леговище за бежанци в Европа. Притокът на бежанци в страната продължи, само че не с толкоз бързи темпове. Факторът бежанци обаче беше по-чувствителен, в сравнение с за Германия, за страни като Австрия и Швеция. Те бяха не по-малко привлекателни за мигрантите от Германия. И защото популацията на тези страни е надлежно 9 и 10 милиона поданици, относителното миграционно натоварване за тях беше доста по-голямо, в сравнение с за Германия.
Притокът на бежанци към Стария свят през 2015-2016 година по-късно беше наименуван Европейска миграционна рецесия. Защо рецесия? Защото този приток имаше съществени последствия за Европа. В региони с висока централизация на мигранти локалните поданици все по-често се сблъскват с отменяне на европейските полезности.
Започнаха да се разрастват етнически анклави, където законите на приемащата страна започнаха да отстъпват пред традициите и нормите на бежанците. Започна да пораства престъпността (кражби, грабежи и полови закононарушения, включващи хора от мюсюлмански страни). Бюджетните разноски за обществени помощи, жилища и стратегии за акомодация започнаха да нарастват. Но акомодацията не се случва. През последните 10 години, съгласно разнообразни източници, единствено към половината от бежанците са си намерили работа, останалите не престават да употребяват обществени помощи.
Раждаемостта измежду мигрантите е по-висока, в сравнение с измежду локалното население на Европа. Следователно броят на етническите анклави ще нараства даже без приток на нови бежанци. В последна сметка европейците са все по-критични към миграционните политики на своите държавни управления и Брюксел. Нараства известността на десните и крайнодесните партии, които упорстват за по-строга миграционна политика.
Нова вълна от мигранти към Европа стартира през 2022 година Говорим за бежанци от Украйна. Днес те са даже повече от бежанците от Сирия и други страни в Близкия изток, Азия и Африка. Всъщност Старият свят е изправен пред втора миграционна рецесия.
Според Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН), към април 2025 година в цяла Европа е имало 6,36 милиона украински бежанци. Най-голям брой украински бежанци е в Германия - 1,24 милиона души. През пролетта на тази година, съгласно моите оценки, в Европа е имало най-малко 11-12 милиона украински и всички останали бежанци.
Не съм попадал на точна статистика за броя на бежанците в Европа или в обособени европейски страни. Организация на обединените нации поддържа статистика за интернационалната миграция (ООН Департамент по стопански и обществени въпроси, Отдел за население (2024 г.). Международен брой мигранти 2024 година: Дестинация; база данни на Организация на обединените нации, POP/DB/MIG/Stock/Rev.2024). Тя демонстрира, че даже без бежанци, има доста мигранти от страни с други култури в Стария свят.
Според Организация на обединените нации, към средата на предходната година броят на мигрантите в Европа е бил 94 милиона души (31,2% от общия брой на интернационалните мигранти в света). Разбира се, това са най-вече тези, които се назовават „ трудови мигранти ". Тези, които са пристигнали в Стария свят, с цел да печелят пари. Втората група са бежанците. Те съставляват до 15% от общия брой имигранти в Европа. Има и незаконни имигранти, само че те не са включени в статистиката на Организация на обединените нации.
Но даже и трудовите мигранти са се трансформирали в сериозен проблем за Европа. Разбира се, на тях не е належащо да се заплащат обществени помощи, те сякаш са „ самодостатъчни ". Но те не желаят да се приспособяват към локалните условия, живеят в анклави и идват в Европа със фамилиите си. Тези анклави имат висока раждаемост, а децата автоматизирано получават европейско поданство. Децата порастват и въз основа на настоящите в Европа закони се грижат за възрастните си родители с непознато поданство. Имигрантските диаспори бързо се разрастват и пускат дълбоки корени в приемащите страни.
Населението на Стария свят е 745,1 милиона души. Оказва се, че относителното равнище на мигрантско наличие в Европа е 12,6%. Но дадената цифра е „ междинната температура в болничното заведение ". В последна сметка в Европа има петдесет страни. Между другото, в Източна Европа относителното равнище на мигрантско наличие като цяло е доста по-ниско, в сравнение с в Западна Европа. Сред източноевропейските страни Полша има максимален брой мигранти - 1,74 милиона. Но индикаторът за равнище на мигрантско наличие е доста по-нисък от общоевропейския - 4,5%. В България този индикатор е 4,4%. А Унгария има един от най-ниските в Европа - 2,6%. Споменатите три страни са представлявали единствено 2,4% от общия брой мигранти в Европа.
По-голямата част от мигрантите са съсредоточени в Западна Европа, най-вече в Европейския съюз. Сред страните по света, Германия е на второ място по брой мигранти - 16,75 милиона. След Германия в Европа се подрежда Франция - 11,99 милиона. Следват: Англия - 11,86 милиона, Испания - 8,87 милиона, Австрия - 7,11; Италия - 6,55 милиона.
Тези шест страни, които са членки на Европейския съюз, са представлявали 63,13 милиона мигранти. Това е повече от 2/3 от всички мигранти в Европа към средата на предходната година. А в този момент ще посоча цената на индикатора за съществуване на мигранти в посочените страни (% от общото население на страната): Германия - 19,8; Франция - 17,2; Англия - 17,1; Испания - 18,5; Австрия - 30,1; Италия - 11,0. За съпоставяне: за Съединени американски щати тази цифра е 15,2%. Както виждаме, всички тези страни, като се изключи Италия, имат по-високо релативно равнище на мигрантско наличие от Съединени американски щати, като то е изключително високо в Австрия.
Между другото, от всички западни страни, съгласно Организация на обединените нации, Австралия има най-голям % мигранти - 30,1%. В групата на стопански развитите страни Япония има най-нисък % - 2,8%. Страната на изгряващото слънце слага съществени бариери за мигрантите, изключително за бежанците. От огромните страни в света Китай и Филипините имат най-нисък % - единствено 0,1%. Единствената страна с нулева ставка е Куба. А в Русия Организация на обединените нации оцени равнището на мигрантско наличие към средата на предходната година на 5,3%.
Нека се върна към Европа. Относителното равнище на мигрантско наличие на равнище обособени градове към този момент наближава половината. А тук-там към този момент е надхвърлило 50%. Според данни от август 2025 година, съгласно INSEE и ONS, максимален дял на мигрантите е регистриран в столицата на Белгия и административния център на Европейския съюз - Брюксел - към 74%. Следват Франкфурт (51,8%), Нарва (51%), Париж (46,2%), Женева (45,2%) и Малмьо (45,5%). В редица други европейски градове обаче цифрите са няколко пъти по-високи, в сравнение с в Европа като цяло: в Лондон - 40,6%, във Виена - 31,3%, в Мадрид - 22,2%, в Милано - 22,1%.
Всички тези числа са индикатори за „ упадъка на Европа ", за който немският мъдрец Освалд Шпенглер написа преди към век във фундаменталния си труд „ Der Untergang des Abendlandes " („ Упадъкът на Запада " ). Днес „ упадъкът на Европа " към този момент се разисква намерено в самата Европа. Особено от десни и ултрадесни политици. Една от значимите прояви на подобен крах би могла да бъде, съгласно тях, разпадането на Европейския съюз. Такъв срив би могъл да настъпи вследствие на едновременното деяние на няколко фактора:
Икономическото намаляване на Европа вследствие на антируските наказания (те се оказаха по-скоро антиевропейски, в сравнение с антируски); Курс към внезапно нарастване на военните разноски, което би могло в допълнение да подкопае европейската икономика; Нарастващи различия сред членовете на Европейски Съюз по отношение на политиката на Европейски Съюз по отношение на Съединените щати, Украйна, Русия и до известна степен Израел.
Но миграционната рецесия непроменяемо е включена от специалистите в листата с най-важните фактори, разтърсващи Европейския съюз. Изглежда, че тази година някои европейски политици и държавници са се събудили. И се пробват да спрат миграционната рецесия.
Списъкът с ограничения е много просторен: стягане на режима за приемане на нови бежанци; връщане на бежанците в родината им (това се отнася изключително за сирийските бежанци след известните събития в Сирия тази година); по-активно включване на бежанците в трудова активност (да се спре издаването на обществени помощи).
Предлагат се и ограничавания върху трудовата имиграция (без фамилии и единствено за периода на трудовия договор). Но преди всичко е належащо да се постави завършек на незаконната имиграция. За тази цел се стяга граничният надзор по външната граница на Европейски Съюз. В същото време отвореността на границите в Шенгенската зона разрешава на мигрантите да се движат из Европа, от време на време без никакви документи.
Границите в границите на Европейски Съюз би трябвало да бъдат сложени под надзор. На сесия в Европейския парламент през октомври предходната година унгарският министър председател Виктор Орбан съобщи, че Шенгенската зона скоро ще изчезне. Всъщност тя към този момент изчезва. И това е първият знак за идния колапс на Европейския съюз.
Източник: Фонд стратегической культуры
Тоест, е имало по този начин наречената трудова имиграция. Разбира се, е имало и нерезиденти, които са поискали политическо леговище в Европа, и някои молби на такива чужденци са били задоволени. Но броят на „ политическите " имигранти в Европа е бил нищожен на фона на индикаторите за трудова имиграция.
Характерът на имиграцията към Европа се промени фрапантно тъкмо преди 10 години. През 2015 година в Сирия избухна военна и политическа рецесия, която докара до бягство на милиони сирийци от страната. До началото на юли 2015 година към 4 милиона души към този момент бяха напуснали Сирия. До края на годината броят на бежанците се усили до 6 милиона. Основното леговище за тях беше Турция (около 3 милиона) и някои прилежащи страни (особено Ливан).
Европа следеше от близко събитията в Сирия. Особено откакто част от сирийските бежанци се опитваха да стигнат до страните от Южна Европа - Гърция, Италия, Франция, Испания - с лодки, катери и дребни кораби от Средиземно море. Беше належащо незабавно да се реши какво да се прави с тези бежанци.
Въпросът беше решен на равнище Брюксел (Европейския съюз). Гореспоменатите европейски страни, изключително Италия, бяха срещу толкоз огромен брой сирийски бежанци, живеещи на тяхна територия. Брюксел реши, че всички страни от Европейски Съюз би трябвало да се ангажират да одобряват бежанци според контрактуваните квоти. Тогавашният немски канцлер Ангела Меркел беше изключително дейна в интерес на приемането на всички бежанци без изключение.
И тя разгласи, че Германия е подготвена да поеме главната тежест по приемането и настаняването на бежанци. Бежанците бяха необикновено щастливи, тъй като стандартът на живот в Германия беше един от най-високите в Европейски Съюз и чакаха, че и те ще получат нещо от немския „ къс ". На 25 август 2015 година Германия даде зелена светлина за влизането на бежанци от Сирия, които се оказаха към 1 милион души. На 31 август 2015 година
Ангела Меркел разгласи на конференция, че приемането и настаняването на бежанци би трябвало да се трансформира в нова национална задача за Германия. Тя произнесе фразата: Wir schaffen das! („ Можем да се оправим с това! " ), която стана девиз на новата миграционна политика на Германия. Първите влакове с бежанци започнаха да идват в Мюнхен и други немски градове при започване на септември.
Но тогава започнаха проблеми в Европа. Бежанците, идващи по квоти в други страни от Европейски Съюз, по някаква причина не желаеха да останат там и се реалокираха в Германия, където, явно, им беше по-удобно и добре нахранени. Наложи се въвеждането на надзор по границите на държавите-членки на Европейски Съюз (за което европейците към този момент бяха забравили).
Някои държави-членки на Европейски Съюз изрично отхвърлиха да съблюдават условията за приемане на бежанци. На първо място това беше Унгария. На 3 септември 2015 година Виктор Орбан назова политиката на Меркел самоубийство на Европа. По някаква причина Англия, която тогава беше член на Европейски Съюз и беше толерантна към мигрантите, също реагира отрицателно на решението на Европейски Съюз да даде зелена светлина на бежанците.
Експерти настояват, че несъгласието на Лондон с това решение на Брюксел е една от аргументите за процеса на излизане на Англия от Европейския съюз (Брекзит), който скоро стартира.
През годината 1,3 милиона мигранти-бежанци съумяха да влязат във всички страни от Европейски Съюз, а съвсем същият брой - 1,16 милиона, дойдоха през идната 2016 година Общо съвсем 2,5 милиона за две години. Между другото, съгласно някои данни, единствено към 1,5 милиона бежанци са били от Сирия. Останалите милион са пристигнали от други страни - Афганистан, Ирак, Йемен и други
Факт е, че решенията, взети от Брюксел по миграционните въпроси през 2015-2016 година, се отнасяха освен за сирийци, само че и за бежанци от всяка страна. Включително от Латинска Америка (особено доста бежанци започнаха да идват в Стария свят от Венецуела).
Разбира се, бежанците не бяха преразпределени сред държавите-членки на Европейски Съюз, както е предписано от квотите. А както самите бежанци желаеха. А те желаеха да стигнат до най-богатите страни, изключително до Германия. Европа искаше да понижи притока на мигранти, като се опитваше да договаря с Турция.
Която към този момент беше приела към половината от всички сирийски бежанци през 2015 година Но Брюксел искаше Турция да бъде крайната дестинация за бежанците. За тази цел Брюксел даде обещание на Турция 3 милиарда евро помощ, както и бързо присъединение към Европейски Съюз. И двете обещания не бяха изпълнени.
През 2015-2016 година Германия се трансформира в главно леговище за бежанци в Европа. Притокът на бежанци в страната продължи, само че не с толкоз бързи темпове. Факторът бежанци обаче беше по-чувствителен, в сравнение с за Германия, за страни като Австрия и Швеция. Те бяха не по-малко привлекателни за мигрантите от Германия. И защото популацията на тези страни е надлежно 9 и 10 милиона поданици, относителното миграционно натоварване за тях беше доста по-голямо, в сравнение с за Германия.
Притокът на бежанци към Стария свят през 2015-2016 година по-късно беше наименуван Европейска миграционна рецесия. Защо рецесия? Защото този приток имаше съществени последствия за Европа. В региони с висока централизация на мигранти локалните поданици все по-често се сблъскват с отменяне на европейските полезности.
Започнаха да се разрастват етнически анклави, където законите на приемащата страна започнаха да отстъпват пред традициите и нормите на бежанците. Започна да пораства престъпността (кражби, грабежи и полови закононарушения, включващи хора от мюсюлмански страни). Бюджетните разноски за обществени помощи, жилища и стратегии за акомодация започнаха да нарастват. Но акомодацията не се случва. През последните 10 години, съгласно разнообразни източници, единствено към половината от бежанците са си намерили работа, останалите не престават да употребяват обществени помощи.
Раждаемостта измежду мигрантите е по-висока, в сравнение с измежду локалното население на Европа. Следователно броят на етническите анклави ще нараства даже без приток на нови бежанци. В последна сметка европейците са все по-критични към миграционните политики на своите държавни управления и Брюксел. Нараства известността на десните и крайнодесните партии, които упорстват за по-строга миграционна политика.
Нова вълна от мигранти към Европа стартира през 2022 година Говорим за бежанци от Украйна. Днес те са даже повече от бежанците от Сирия и други страни в Близкия изток, Азия и Африка. Всъщност Старият свят е изправен пред втора миграционна рецесия.
Според Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН), към април 2025 година в цяла Европа е имало 6,36 милиона украински бежанци. Най-голям брой украински бежанци е в Германия - 1,24 милиона души. През пролетта на тази година, съгласно моите оценки, в Европа е имало най-малко 11-12 милиона украински и всички останали бежанци.
Не съм попадал на точна статистика за броя на бежанците в Европа или в обособени европейски страни. Организация на обединените нации поддържа статистика за интернационалната миграция (ООН Департамент по стопански и обществени въпроси, Отдел за население (2024 г.). Международен брой мигранти 2024 година: Дестинация; база данни на Организация на обединените нации, POP/DB/MIG/Stock/Rev.2024). Тя демонстрира, че даже без бежанци, има доста мигранти от страни с други култури в Стария свят.
Според Организация на обединените нации, към средата на предходната година броят на мигрантите в Европа е бил 94 милиона души (31,2% от общия брой на интернационалните мигранти в света). Разбира се, това са най-вече тези, които се назовават „ трудови мигранти ". Тези, които са пристигнали в Стария свят, с цел да печелят пари. Втората група са бежанците. Те съставляват до 15% от общия брой имигранти в Европа. Има и незаконни имигранти, само че те не са включени в статистиката на Организация на обединените нации.
Но даже и трудовите мигранти са се трансформирали в сериозен проблем за Европа. Разбира се, на тях не е належащо да се заплащат обществени помощи, те сякаш са „ самодостатъчни ". Но те не желаят да се приспособяват към локалните условия, живеят в анклави и идват в Европа със фамилиите си. Тези анклави имат висока раждаемост, а децата автоматизирано получават европейско поданство. Децата порастват и въз основа на настоящите в Европа закони се грижат за възрастните си родители с непознато поданство. Имигрантските диаспори бързо се разрастват и пускат дълбоки корени в приемащите страни.
Населението на Стария свят е 745,1 милиона души. Оказва се, че относителното равнище на мигрантско наличие в Европа е 12,6%. Но дадената цифра е „ междинната температура в болничното заведение ". В последна сметка в Европа има петдесет страни. Между другото, в Източна Европа относителното равнище на мигрантско наличие като цяло е доста по-ниско, в сравнение с в Западна Европа. Сред източноевропейските страни Полша има максимален брой мигранти - 1,74 милиона. Но индикаторът за равнище на мигрантско наличие е доста по-нисък от общоевропейския - 4,5%. В България този индикатор е 4,4%. А Унгария има един от най-ниските в Европа - 2,6%. Споменатите три страни са представлявали единствено 2,4% от общия брой мигранти в Европа.
По-голямата част от мигрантите са съсредоточени в Западна Европа, най-вече в Европейския съюз. Сред страните по света, Германия е на второ място по брой мигранти - 16,75 милиона. След Германия в Европа се подрежда Франция - 11,99 милиона. Следват: Англия - 11,86 милиона, Испания - 8,87 милиона, Австрия - 7,11; Италия - 6,55 милиона.
Тези шест страни, които са членки на Европейския съюз, са представлявали 63,13 милиона мигранти. Това е повече от 2/3 от всички мигранти в Европа към средата на предходната година. А в този момент ще посоча цената на индикатора за съществуване на мигранти в посочените страни (% от общото население на страната): Германия - 19,8; Франция - 17,2; Англия - 17,1; Испания - 18,5; Австрия - 30,1; Италия - 11,0. За съпоставяне: за Съединени американски щати тази цифра е 15,2%. Както виждаме, всички тези страни, като се изключи Италия, имат по-високо релативно равнище на мигрантско наличие от Съединени американски щати, като то е изключително високо в Австрия.
Между другото, от всички западни страни, съгласно Организация на обединените нации, Австралия има най-голям % мигранти - 30,1%. В групата на стопански развитите страни Япония има най-нисък % - 2,8%. Страната на изгряващото слънце слага съществени бариери за мигрантите, изключително за бежанците. От огромните страни в света Китай и Филипините имат най-нисък % - единствено 0,1%. Единствената страна с нулева ставка е Куба. А в Русия Организация на обединените нации оцени равнището на мигрантско наличие към средата на предходната година на 5,3%.
Нека се върна към Европа. Относителното равнище на мигрантско наличие на равнище обособени градове към този момент наближава половината. А тук-там към този момент е надхвърлило 50%. Според данни от август 2025 година, съгласно INSEE и ONS, максимален дял на мигрантите е регистриран в столицата на Белгия и административния център на Европейския съюз - Брюксел - към 74%. Следват Франкфурт (51,8%), Нарва (51%), Париж (46,2%), Женева (45,2%) и Малмьо (45,5%). В редица други европейски градове обаче цифрите са няколко пъти по-високи, в сравнение с в Европа като цяло: в Лондон - 40,6%, във Виена - 31,3%, в Мадрид - 22,2%, в Милано - 22,1%.
Всички тези числа са индикатори за „ упадъка на Европа ", за който немският мъдрец Освалд Шпенглер написа преди към век във фундаменталния си труд „ Der Untergang des Abendlandes " („ Упадъкът на Запада " ). Днес „ упадъкът на Европа " към този момент се разисква намерено в самата Европа. Особено от десни и ултрадесни политици. Една от значимите прояви на подобен крах би могла да бъде, съгласно тях, разпадането на Европейския съюз. Такъв срив би могъл да настъпи вследствие на едновременното деяние на няколко фактора:
Икономическото намаляване на Европа вследствие на антируските наказания (те се оказаха по-скоро антиевропейски, в сравнение с антируски); Курс към внезапно нарастване на военните разноски, което би могло в допълнение да подкопае европейската икономика; Нарастващи различия сред членовете на Европейски Съюз по отношение на политиката на Европейски Съюз по отношение на Съединените щати, Украйна, Русия и до известна степен Израел.
Но миграционната рецесия непроменяемо е включена от специалистите в листата с най-важните фактори, разтърсващи Европейския съюз. Изглежда, че тази година някои европейски политици и държавници са се събудили. И се пробват да спрат миграционната рецесия.
Списъкът с ограничения е много просторен: стягане на режима за приемане на нови бежанци; връщане на бежанците в родината им (това се отнася изключително за сирийските бежанци след известните събития в Сирия тази година); по-активно включване на бежанците в трудова активност (да се спре издаването на обществени помощи).
Предлагат се и ограничавания върху трудовата имиграция (без фамилии и единствено за периода на трудовия договор). Но преди всичко е належащо да се постави завършек на незаконната имиграция. За тази цел се стяга граничният надзор по външната граница на Европейски Съюз. В същото време отвореността на границите в Шенгенската зона разрешава на мигрантите да се движат из Европа, от време на време без никакви документи.
Границите в границите на Европейски Съюз би трябвало да бъдат сложени под надзор. На сесия в Европейския парламент през октомври предходната година унгарският министър председател Виктор Орбан съобщи, че Шенгенската зона скоро ще изчезне. Всъщност тя към този момент изчезва. И това е първият знак за идния колапс на Европейския съюз.
Източник: Фонд стратегической культуры
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ