През 1995-1996, не -помня точно, живеех в Кюстендил. Тате се

През 1995-1996, не -помня тъкмо, живеех в Кюстендил. Тате се спомина и аз се прибрах там - да осмисля живота си, да рестартирам, да съм покрай фамилията си. Така стартира напоителния си коментар рокаджията и деятел Венци Мицов.

Някъде по това време се появи публикация за кастинг - Дарик радио отваряха филиал в Кюстендил.

Явих се, подстриган на гребен, с големи обеци и бях един от четиримата определени да работят в радиото.

Имахме двама тонрежисьори, четирима водещи и кореспондент. Трябваше да пълним два слота по 3 часа на ден.

Започнахме, къде мъчно, къде елементарно, къде провинциално, къде - не чак толкоз - да се мъчим да вършим новинарско радио.

Дойде 1997. Дарик радио беше на върха - единствената опозиционна медия, която на процедура излъчваше непрекъснато от епицентъра на събитията.
Бяхме най-слушаното радио. И въодушевени от това, започнахме да вършим добра продукция.

И тъкмо там някъде, след края на Виденов и началото на промените при Костов внезапно в Кюстендил се появи ново радио. Радио " Осогово ".
Разликата сред радио " Осогово " и " Дарик " беше следната - " Осогово " въртеше чалга - " Радка-пиратка ", " Селската баня ", това-онова. 

И още нещо доста значимо - Търговско отделение ВЪРТЕШЕ ПОЗДРАВИ! ПОЗДРАВИ, ХОРА!
Ние вършим някакъв журналистически материал, вършим някакви разкрития. 
Радио " Осогово " пуска специфичен привет за кумата от Долно Уйно с песента " Шоколади, бонбони ".

За към две седмици радио " Осогово " ни размаза. Хората стопираха да слушат вести. Спряха да се интересуват от " Дарик ". Където и да минеш, се чуваше " И в този момент компанията от побит Камик поздравява Круме Пастървата с една ария на Амет ".

Някъде там усетих, че тренда се е обърнал...
Защо пиша тая история? Заради вчерашният случай с Джокович и с отхвърли на DJ - я да му пусне обичаната чалгия.
Ние, българите, имаме един необикновен мироглед. За нас всичко на тоя свят се корени в термина " Специален привет ".

Ние си представяме нещата по този начин:

- музиканта е човек, комуто можеш да дадеш 5 лв. и да се гавриш с него, като го караш да ти свири всевъзможни тъпотии

- DJ - я е човек, който за 5 лв. би трябвало да ти пусне Миле Китич бърже 

- медиите са основани не с цел да ви осведомят, а с цел да излъчват музикални поздрави

Без да се съобразяваме с обстоятелството, че един човек, нает да прави музикалния декор на обещано събитие може би не е нает да пуска по избор? Защото това не ви е чалга дискотека в студентски град.

И се връщам към началото на тоя текст.

Той не цели нито да оспорва величието на тенисиста Джокович, нито да разисква неговите постоянно налудничави хрумвания за света. Джокович е легенда и точка по въпроса! Един от най-великите тенисисти.
Но я си представете някой популярен човек, колкото и да е популярен, да влезе в суши ресторант и да изиска " шкембе супа бръже "...

Нали се сещате, че това е неуместно.

И се връщам в края на 90-те в Кюстендил. Там, където опитите за качествена публицистика и хубава музика бяха убити с един удар от едим мишпулт, две водещи с гласове като на Мики Маус и сериозен набор от чалга песни.
Истината е, че някъде там аз разбрах, че сме се запътили към светлото бъдеще, само че някъде по пътя сме стъпили в купчина лайна.

И ще стигнем това бъдеще, само че от самото начало ще смърдим на нещо... 
Бай дъ уей, вчерашната " българска " ария, поискана от Джокович, в действителност е сръбска и е на Лепа Брена (а дори в този момент в мненията пишат, че оригиналът е гръцки). Но кой ги гледа тия работи…