През 1994 г. тежката музика се намира в преходен етап

През 1994 година тежката музика се намира в временен стадий и е с неразбираемо бъдеще.

Мощната гръндж вълна на групи като Nirvana и Alice in Chains е блъснала по известността на множеството траш и глем банди, доминирали предното десетилетие. А изстрелването на гангстерския рап с редица огромни фигури в него предвещава цялостна рецесия на китарната музика.

По същото време петима особняци от Бейкърсфийлд, Калифорния вземат решение да трансформират визиите за модерна метъл музика и да я пречупят през своя характерен мироглед. Те основават нещо друго, което трансформира вечно образа на жанра и задвижва последното му към този момент изрично навлизане в мейнстрийма.

Изминаха 30 години от дебютния албум на Korn, сложил началото на стила, прочут като ню метъл. А пътят до неговото осъществяване е колкото трогателен, толкоз и изстрадан. 

Фронтменът на емблематичната група Джонатан Дейвис е единствено на 18, когато е изхвърлен от вкъщи на родителите си и стартира работа в морга. Признава, че му се коства някак готино да вижда мъртви тела и да ги разрязва. В началото на 90-те става част от групата Sex Art и открива, че пеенето му оказва помощ да изкара вътрешните си демони на открито. Макар че групата му свири напълно еднообразен фънк метъл, неговите обладаващи вокали се отличават, формирани ту от шепнене, ту от крещене. 

По време на един концерт на Sex Art, в публиката са членовете на групата Creep, които са мощно впечатлени от неповторимия глас на Джонатан Дейвис. Те незабавно му оферират да се причисли към тях и скоро Дейвис към този момент е напуснал моргата и се е преместил в Хънингтън Бийч при новите си приятели. А групата от Creep се прекръства на Korn и даже към момента да не го осъзнава, предпоставките за нещо огромно към този момент са налице. 

Освен Дейвис, останалите членове са китаристите Джеймс Шафър и Брайън Уелч, басистът Фийлди и барабанистът Дейвид Силвера. Смесицата от неговите изстрадани вопли, хип-хоп ритмите и солидните рифове на 7-струнна китара отличават Korn от останалите групи. 

„ Когато свирехме тези песни, тогава пред доста малко хора, напряко ги отвявахме. Виждаха се израженията на лицата им. Дори на останалите банди – гледаха в профил до сцената и ченетата им бяха на пода “, споделя басистът Фийлди. Скоро петимата получават предложение от лейбъл, тъй че идва моментът за запис на албум и остава едно доста значимо решение.

Korn се нуждаят от точния музикален продуцент, който схваща тяхната музика и е кадърен да управлява звукозаписния развой. Неопитният тогава Рос Робинсън не е очевидният избор, само че изиграва огромна роля, когато се включва в процеса. Съюзът се оказва съвършен, тъй като Korn избистрят своя нов жанр, а Робинсън осъзнава каква страст и какви равнища на активност би трябвало да извлече от осъществяванията на музикантите. Музикалният продуцент обича да довежда до прекаленост своите провокации към групите, да ги докарва до техния физически и душевен предел и по този начин да получава най-искрените и сурови техни откровения в песните.

В лицето на Джонатан Дейвис, Робинсън има вокалист, който откликва на методите му и е подготвен да разкрие най-страшните си вътрешни демони. Затова двамата са съвършен тандем, само че крайният артикул не е резултат от неусетен развой. 

„ Той е садистично копеле, само че го обичам. Имаше си метод да ровичка в мен и да изкарва някои неща на открито “, споделя фронтменът по отношение на Рос Робинсън. „ Аз към този момент пишех текстове по някои от тези тематики, само че с цел да изкара нужното осъществяване от мен, той слагаше сол в раната “.

Най-екстремният образец за това е последната ария от албума – Daddy. Впоследствие той споделя на родителите си, само че те не му имат вяра. 

Крещенето, хлипането и изстраданите вокали в записа на Daddy демонстрират накърнимост и прочувствена неприкритост, каквато рядко се чува в каквато и да е метъл музика. „ Аз просто отидох до него, хванах го за ръцете, погледнах го в очите и му споделих, че би трябвало да го направи. Той ми отговори „ Знам “, спомня си Рос Робинсън по отношение на Дейвис и записа на Daddy. “И до през днешния ден не съм успявал да извлека толкоз надълбоко осъществяване от някой различен. Сърцето му експлодираше и считам, че сътворихме музикална история. ”

Daddy не е единствената забележителна ария в албума, кръстен на името на групата. Почти всичко в дебютното издание на Korn е като че ли от различна действителност на хеви метъла. Ключова е първата ария (и първи сингъл) Blind, която по безапелационен метод показва пред света едно друго бъдеще за тежката музика.

Korn стартират да обикалят по турнета като подгряваща група на кой ли не от Sick of it All до Megadeth. Някои огромни фигури в жанра като Макс Кавалера от Sepultura и Роб Флин от Machine Head стават техни открити почитатели. Постепенно репутацията им се усъвършенства, публиката нараства и към две години по-късно резултатът е налице.

Оттам нататък Korn се трансформират в една от най-влиятелните групи в света, давайки начален подтик на новата епоха на ню метъла. По-късно други групи като Linkin Park, Limp Bizkit, System of a Down, Slipknot и Deftones спомагат неимоверно за разширението на стила и нахлуването му в мейнстрийма. Но Korn вечно ще останат в историята като родоначалниците.