През 1993 г. ООН определя 3 май да бъде Световен

През 1993 година Организация на обединените нации дефинира 3 май да бъде Световен ден на свободата на печата, с цел да се подчертае нуждата от значимостта на тематиката. Всеобщата декларация за правата на индивида на Организация на обединените нации от 1948 година постановява, че "всеки има право на мнение и изразяването му ".

Свободата на пресата е фундаментално право на всички страни членки на Европейския съюз, както е заложено в Хартата на главните права на Европейския съюз и Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи.

В процеса по разширение на Европейския съюз, обезпечаването на независимост на пресата е "ключов знак за готовността на страната да стане част от Европейски Съюз ".

Всяка година "Репортери без граници " вършат субективно класиране на страните във връзка с тяхната независимост на печата. Индексът за независимост на пресата се основава на отговори в анкети, разпращани до публицисти, които са членове на партньорски организации, както и обвързваните с тях откриватели, адвокати и правозащитници. Проучването задава въпроси по отношение на директните набези против публицисти и медии, както и други косвени източници на напън против свободната преса, като да вземем за пример неправителствени групи.

Всяка година "Репортери без граници " сформира и разгласява Индекс за независимост на пресата - годишна ранглиста за свободата на медиите. Тя се основава на отговори в анкети, разпращани до публицисти, които са членове на партньорски организации, както и обвързваните с тях откриватели, адвокати и правозащитници. Проучването задава въпроси по отношение на директните набези против публицисти и медии, както и други косвени източници на напън против свободната преса, като да вземем за пример неправителствени групи.

Индексът за независимост на пресата отразява степента на независимост на публицистите, медиите и потребителите на Интернет във всяка страна за миналата година, както и напъните на управляващите да съблюдават тази независимост. Индексът се занимава единствено със свободата на медиите и не прави оценка качеството на публицистиката, нито преглежда нарушаванията на човешките права като цяло.

Докладът се базира частично на количествен разбор на отговорите на въпросник, основан от "Репортери без граници " и популяризиран до специалисти във всички 180 изследвани страни. Въпросникът включва 87 въпроса на тематики като плурализъм, самостоятелност на медиите, медийна среда, автоцензура, законови рамки, в които работят медиите, бистрота, както и качество на инфраструктурата, която спомага за производството на вести и информация. Изготвя се на двадесет езика (включително британски, съветски, арабски и др.) и се популяризира измежду медийни експерти, юристи и социолози.

Резултатите от разбора на отговорите на въпросника се съчетават с количествени данни за похищения и актове на принуждение по отношение на публицисти, други лица, заети в медийния бранш, както и против интернет консуматори в дадената страна. Посегателствата могат да идват от самата страна, от въоръжени групировки, неразрешени организации или групи за напън.

Ежегодният отчет "Свобода на пресата " на американската организация "Фрийдъм Хаус " субективно прави оценка равнището на независимост и публицистична самостоятелност, с които се употребява пресата във всяка страна по света. Нивата на независимост се отбелязват по канара от 1 (най-свободна) до 100 (най-несвободна). Според тях, страните се класифицират като "свободни ", "частично свободни " или "несвободни ".

Според Репортери без граници, над една трета от хората по света живеят в страни без независимост на пресата.