Тайните за „Списъкът на Шиндлер“
През 1993 година филмът „ Списъкът на Шиндлер “ на Стивън Спилбърг придвижва на екран история, която е остава неразказана десетки години след трагичните събития на Холокоста.
Ако не сте го гледали, споделя се за Оскар Шиндлер, член на нацистката партия, който употребява въздействието си, с цел да избави живота на повече от 1000 евреи, като ги набира за работа в полската си фабрика.
Ако сте го гледали обаче, сигурно не знаете ето тези обстоятелства за кино лентата.
Томас Кинийли
През октомври 1980 година австралийският публицист Томас Кинийли се стопира в магазин за кожени произведения край Родео Драйв (улица в Калифорния) след книжното си турне. Когато притежателят на магазина, Леополд Пейдж, схваща, че Томас е публицист, стартира да му споделя „ най-великата история за човещина “. Тази история е по какъв начин Пейдж, брачната половинка му, както и стотици други евреи са избавени от Оскар Шиндлер, нацист и притежател на фабрика, по време на Втората международна война.
Пейдж дава на Кинийли фотокопия на документи, свързани с Шиндлер, в това число речи, разкази на очевидци, свидетелства и действителния лист с имената на избавените от него хора. Това го въодушевява да напише книгата „ Schindler’s Ark “, по която е основан филмът. В последна сметка Пейдж (чието същинско име е Полдек Пфеферберг) става съветник на кино лентата.
Филмовите права върху историята на Пейдж в действителност са закупени за първи път от MGM за 50 000 $ през 60-те години на предишния век, откакто той по сходен метод попада на брачната половинка на филмовия продуцент Марвин Гош в неговия магазин за кожи. Г-жа Гош споделя историята на брачна половинка си, който се съгласява да продуцира кино версия, като даже наема съавтора на „ Казабланка “ Хауърд Кох да напише сюжета. Кох и Гош стартират да интервюират евреите на Шиндлер в покрайнините на Лос Анджелис и даже самия Шиндлер, преди планът да бъде спрян и историята да потъне.
Фабриката в Брюнлиц
Общо седем листата са формирани от Оскар Шиндлер и неговите сътрудници по време на войната, а за четири е известно, че към момента съществуват. Два от тях се намират в музея Яд Вашем в Израел, един – в Музея на Холокоста във Вашингтон, а един лист, частна благосъстоятелност, е несполучливо продаден на търг посредством eBay през 2013 година
Филмът се отнася за първите два листата, основани през 1944 година, известни още като „ Списъците на живота “. Петте следващи листата са актуализации на тези първи два, които включват имената на повече от 1000 евреи, които Шиндлер избавя, като ги наема на работа в своята фабрика.
Бившият президент на MCA/Universal Сид Шейнбърг, бащинска фигура за Спилбърг, дава на режисьора книгата на Кинийли, когато тя е оповестена за първи път през 1982 година, на което Спилбърг, както се твърди, дава отговор: „ Това ще бъде пъклен забавна история. Истинска ли е? “
В последна сметка студиото изплаща правата върху книгата и когато Пейдж се среща със Спилбърг, с цел да обсъдят нещата, режисьорът дава обещание на оживелия от Холокоста, че ще направи филмовата акомодация в границите на 10 години. Проектът обаче се забавя повече, тъй като Спилбърг не желае да се заема с толкоз сериозна тематика. Колебанието му в действителност стопира холивудския деец Били Уайлдър да направи историята последния си филм. Уайлдър се пробва да закупи правата върху книгата, само че Спилбърг и MCA/Universal ги получават преди него.
Въпреки че Спилбърг към този момент е извънредно богат човек вследствие на многото високобюджетни филми, които го трансформират в един от най-успешните холивудски режисьори, той взема решение, че една толкоз значима история не би трябвало да се прави предвид на финансовото заплащане. Режисьорът се отхвърля от заплатата си за кино лентата и от всички доходи, които би могъл да получи за безконечни времена, наричайки всяка сходна персонална облага „ кървави пари “. Вместо това употребява парите от кино лентата, с цел да основе фондация „ Шоа “ през 1994 година, чиято цел е да уважава и помни оживелите от Холокоста посредством събиране на персонални мемоари и аудио-визуални изявленията.
Част от нежеланието на Спилбърг да го снима се дължи на обстоятелството, че той не е считал, че е задоволително квалифициран или зрял за филм за Холокоста. Затова се пробва да притегли други режисьори: първо се обръща към Роман Полански, който също е оживял от Холокоста и чиято лична майка е била убита в Аушвиц. Полански отхвърля, само че след това снима собствен личен филм за Холокоста – „ Пианистът “, който му носи „ Оскар “ за най-хубав режисьор през 2003 година След това Спилбърг предлага кино лентата на режисьора Сидни Полак, който също отхвърля.
След това работата е препоръчана на именития Мартин Скорсезе, който приема. Той таман би трябвало да пуска кино лентата в произвеждане, когато обаче Спилбърг получава просветление на снимачната площадка на „ Хук “ и осъзнава, че най-сетне е подготвен да снима „ Списъкът на Шиндлер “. За да компенсира за смяната на мнението си, режисьорът дава на Мартин правата върху различен филм, който създава – и по този начин се появява римейк на „ Нос Страх “ от 1991 година
Възстановка в музея в Краков
Спилбърг най-сетне взема решение да прави „ Списъкът “, само че е минало към този момент толкоз доста време, че Шейнбърг и Universal се отхвърлят. Сравнително нискобюджетният тричасов черно-бял филм за Холокоста, който коства 23 милиона $, е прекомерно огромен риск, по тази причина от компанията молят Спилбърг да направи различен план, който се приготвя от студиото: „ Джурасик парк “. Казват му, че първо би трябвало да направи доходоносния летен филм, а по-късно ще може да се заеме към този момент с по-рисковия си план. Той се съгласява и двата кино лентата излизат на екран през 1993 година: „ Джурасик парк “ през юни, а „ Списъкът на Шиндлер “ през декември.
