През 1992 г. трима души загиват при расистко нападение в

През 1992 година трима души умират при расистко нахлуване в Германия. Оттогава страната сигурно се е трансформирала, само че някои ксенофобски настроения остават и до през днешния ден. Какво научи Германия за 30 години?

На 23-и ноември 1992-а година малко след среднощ двама неонацисти хвърлят коктейли " Молотов " против две къщи в Мьолн, провинция Шлезвиг-Холщайн. Нападателите са ги избрали, защото в тях живеели турски фамилии. От едната съумели да се спасят всички, въпреки някои да имали тежки пострадвания. В другата умряли 51-годишната Бахиде Арслан, нейната десетгодишна внучка Йелиз и 14-годишната ѝ племенница Айше.

Вълна от расистки набези

Тогавашната офанзива, директно след Обединението на Германия, се вписва в цяла серия расистки набези единствено в границите на няколко месеца - в Хойерсверда, Росток, Мьолн, Золинген. Първите жертви са в Мьолн, след което в Золинген умират още петима души от турско семейство.

" Десните екстремисти непрекъснато упражняваха махленски гнет и диктуваха нещата на редица места изключително в Източна Германия. Същевременно на политическо равнище и в медиите се водеха, подклаждащи ненавист срещу бежанците ", отбелязва Тимо Райнфранк от Фондация " Амадеу Антонио ", която се бори срещу расизма.

Това бе време на " огромно обществено изключване на мигрантите и на цветнокожите хора в съвсем всички сфери ", споделя адвокатката от Хамбург Катрин Инга Керщайн, защитавала и ползите на семейство Арслан от Мьолн. А в това време медиите се опитват да показват нещата като безобидни, " с цел да спасят интернационалния имидж на Германия след Обединението ".

Една от опожарените къщи в Мьолн през 1992 година

Хелмут Кол - срещу " туризма от състрадание "

След Мьолн обаче изубхва вълна от отвращение и съпричастност. Още във вечерта на нападението няколко хиляди души се събират в града на спонтанно мълчаливо шествие. В идващите дни и седмици в цяла Германия се организират демонстрации против расизма и ксенофобията.
Редакцията предлага
В траурната гала наред с присъстващите към 10 000 души се включват и двама министри, само че не и тогавашният канцлер Хелмут Кол. Той се аргументира с това, че федералното държавно управление не желало да се занимава с " туризъм от състрадание ".

С следствието тогава се заема Федералната прокуратура - защото нападението имало за цел " да накърни вътрешната сигурност на Федерална република Германия ", както показва тогавашният основен прокурор Александър декор Щал. Нападателите са изправени пред съда и година по-късно са наказани за тройно ликвидиране в композиция с опит за ликвидиране на седем души. Междувременно към този момент са на независимост.

Хале, Ханау и офанзивата против джамията в Мьолн

Реакциите на днешните политици никога не биха били по този начин хладни както на Кол преди време. Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер неотдавна беседва в резиденцията си с оживели от нападенията в Мьолн, в това число за компликациите, които са имали и имат с управляващите. В тирада през август Щайнмайер насочи предизвестие към, и настоя страната да стори всичко допустимо за отбрана на хората от груповия яд, ненавист и принуждение.

Как се е трансформирал публичният климат след Мьолн? Катрин Керщайн цитира думите на своя клиент Фарук Аслан, наследник на починалата Бахиде Арслан: " Това, което се е трансформирало, е следното: ".

, счита и Тимо Райнфранк. Той се базира на нападенията против синагогата в Хале през 2019-а и, когато починаха деветима души. Те " още веднъж подчертаха заплахата, която към момента произтича от десните екстремисти в Германия ".

Инцидент има и в Мьолн., в която живее и едно семейство. Никой не пострада, раследванията към момента не престават.

" Държавата не ги отбрани "

Във възпоменателните празнувания на жертвите от Мьолн преди 30 години през днешния ден ще се включат министърката на културата Кладия Рот и турският дипломат Али Кемал Айдън. Пред събралите се ще приказват и Фарук и Ибрахим Арслан.

Според Керстин Керщайн настъпилата през днешния ден смяна е в това, че " засегнатите взаимно се поддържат и имат все по-високи условия към страната, която не ги е защитила и прикрива тези, които допускат убийствата посредством безучастие, неглижиране или едностранчиви следствия ".

Според Тимо Райнфранк е " доста значимо политиците и обществото да осъзнаят, че, респективно - против цялата страна ".

се удостоверява и от изследване на университета в Лайпциг. То кардинално регистрира спад в уверено дясноекстремистките визии на германците, само че. Една трета от запитаните да вземем за пример считат, че " чужденците " идват в единствено " да се възползват от обществената страна ". Също толкоз доста са тези, съгласно които страната " се е напълнила с рисково доста ".

***

Вижте и това видео от нашия списък: 
Антисемитизмът: за какво е толкоз жилест?