През 1990 г., докато населението още се реди на опашки,

През 1990 година, до момента в който популацията още се реди на опашки, стачкува, ликува, упреква се взаимно, гласоподава в първите свободни избори и въобще претърпява шока от промяната на режима, група българи си купуват самолетни билети за Куба. Маршрутът минава през Москва и след това - Гандер, малко летище на канадския острова Нюфаундленд, където по това време презокеанските полети презареждат, а пасажерите съвсем наложително слизат. Мълвата за това се предава от уста на уста; множеството тръгващи се терзаят от параноя, че тъкмо техният полет ще бъде друг. Но това не ги стопира: за няколко месеца през 1990-а близо 3500 българи поемат по този път, " забравяйки " да се качат назад на борда в Гандер - и подават молба за политическо леговище в Канада.

С тази история стартира " Нов живот "

- вторият документален филм на известния български оператор Стефан Иванов, който бе показан първо на " София филм фест ", а в този момент може да бъде забелязан в няколко киносалона в столицата. " Отдавна желаех да направя нещо, което да даде глас на това потомство, което някак си анонимно напусна страната тогава ", споделя Иванов, също бежанец в Канада, само че от няколко години по-късно. " Това потомство потегли в нищото. Хората през 1990-а година не знаеха какво ще се случи в страната. Не знаеха къде отиват. Някои от тях даже не са били сигурни, че ще кацнат в Гендер - едно доста глухо и забутано летище. "

Групата е представителна за България от това време - от инженери, хора на изкуството, лекари, до престъпно проявени - " авантюристи, които са тръгнализащото е имало опция ", споделя режисьорът. Пристигането им внася ужас в самотния Гендер, където главното прехранване - риболовът, в този миг е в крах поради мораториум над лова на локалните типове. За малко стопанската система на градчето се завърта към новодошлите - хотелите се пълнят с брадати източноевропейци и техните юристи, всичко за сметка на канадската страна. " Имаше много разкази от Нюфаундленд - комични и патетични ", споделя Стефан Иванов. " Едни юнаци влезнали в магазин за коли и излезли напряко с колата през витрината - само че къде да се скрият, нали са на остров. "

" Заминалият човек "

Филмът обаче не е за тях, а за живота в емиграция - за " Заминалия човек ", както го назовава създателят му. " Не желая да го назовавам " емигранта ". Той е човек, тръгнал нанякъде. Тези хора са ми забавни, тъй като толкоз им се е желало да видят друго нещо, че са тръгнали ей-така. " Героите, които Иванов избира, са близки до неговото прекарване в емиграция и обединени от общото си другарство с един човек, чиито следи се губят в Канада - оператора Христо Христов.

През 1990 година Иванов и Рали Ралчев го снимат за документалния филм на Иглика Трифонова " Лето господне 1990-о ", който запечатва тази турбулентна година. Скоро по-късно Христов поема към Канада, вдъхновявайки и други да го последват. Известно време се занимава с кино, след това взема решение внезапно да смени посоката и да стане водач на камион. И до през днешния ден екипът не е съумял да го откри. " Той е все по този начин липсващ в безкрайния канадски пейзаж. Той е фантоматичният персонаж на кино лентата, който дава мотив да тръгнем по тази траектория и да срещнем всички други със сходна орис. И е връзката с днешния ден - нещата, които споделя, са извънредно сходни с думите на младите артисти (филмът съдържа фрагменти от постановката на спектакъл " Сфумато " " Самолетът закъснява " ). Едно от нещата, които обликът му за мен съставлява е, че човек, поемайки пътя към една заблуда, може да се загуби също. "

В Канада няма шефове на водопади

Повечето герои във кино лентата обаче са по-скоро открити - художници и музиканти, които са съумели да се осъществят в Канада. Много от тях са оставили илюзиите си още тогава - за " бързия " преход в България, само че и за себе си. Когато заминеш, последователно губиш пластовете, които за положително или неприятно са те правили част от едно общество и оставаш самичък със личните си благоприятни условия, споделя една от героините във кино лентата. Кирил Манчев, барабанистът на " Ревю ", " Нова генерация " и " Кале ", който дружно с част от ранния състав на групите поема със същата вълна и основава нова група в Канада, вижда идването си като сбъдната рок фантазия. В " Нов живот " той е в забавен неприсъствен диалог със себе си отпреди 30 години - в документалния филм " Директор на водопад ", който студия " Екран " прави за " Ревю " през 1989 година (Едноименната ария е по негов текст.)

" Заминалият човек " към момента е обвързван с България

счита Стефан Иванов. Така операторът гледа и на себе си, въпреки че отпътува през 1996 година и при други условия. " Нашата специалност много се интернационализира, в смисъл, че операторът може да живее някъде и да снима на напълно друго място. Възможността да имаш повече хоризонти и да участваш в разнообразни кинематографии - канадската, френската, а и българската - по-скоро ме обогатява, професионално и като човек. "

България намира за мощно изменена и надълбоко обвързвана с останалата част от света, въпреки и не без своите проблеми. Синът му, също оператор, е избрал да живее и работи тук. " Българското кино е в напредък, само че паниката ми е, че като има някакъв напредък би трябвало производството да продължи, а то стопира. Средствата все не доближават, което е доста тъжно и необяснимо ", споделя режисьорът.

Самият Иванов в последните години е оператор известния френски сериал " Капитан Мерло ", поредност от пълнометражни престъпни истории. Но има една покана, за която се надява да му се наложи да се върне в България - нов кино план на режисьора Георги Дюлгеров. Дюлгеров преди няколко години разгласи пенсионирането си, само че по думите му пред Стефан Иванов, " сърце юнашко не трае ".