През 1989 г. Лиз Рич, съпругът й Бил и двете

През 1989 година Лиз Рич, брачният партньор й Бил и двете им дребни деца Бен и Бека се местят във фермата Хеол Фаног покрай Националния парк Брекън Бийкънс в Уелс. Тогава те не знаят, че се заселват на място, което години по-късно ще бъде наречено „ Прокълнатата къща на Англия “. Странностите стартират съвсем незабавно след преместването им. В къщата се появяват необикновени електрически разстройства, животните във фермата умират мистериозно, призраците на две остарели дами безмълвно следят играта на децата. Появява се и трети фантом, който наподобява като фигура с черна качулка без лице. Лиз и Бил се пробват да разрешат проблемите, като търсят помощ от свещеници, които правят очистващи обреди в къщата им. Но това се оказва неефикасно. Според Лиз “прочистване е правено стотици пъти, само че проблемите в никакъв случай не изчезват “. Когато двойката споделя историята на захласнатия си дом с кореспонденти, откривателят Марк Чадборн се заинтересува от протичащото се и през 1996 година издава книга за фермата, наречена „ Свидетелство “. Оттогава историята е отразявана неведнъж от медиите, в това число в подкаст на BBC, озаглавен „ Фермата на вещиците “. Сега Лиз е на 63 години и продължава да твърди, че всичко разказано за къщата им е истина. Тя декларира: „ Ако в никакъв случай не сте изпитвали нещо сходно, несъмнено ви звучи по този начин като че ли всичко си измисляме, само че нищо от това не е измислено. Нищо! “ За публично удостоверение на думите си Лиз демонстрира сметка за голямо количество изразходван ток. Семейството неведнъж вика електротехници и специалисти, които се пробват да намерят източника правещ толкоз големи разноски на електрическа енергия във фермата, само че не откриват нищо съответно.



Фермата Хеол Фаног се намира в средата на нищото, а региона от епохи е свързвана с магьосничество. Според Лиз: „ Когато си във фермата имаш чувство за нещо плашещо, което в никакъв случай не свършва, то единствено нараства като огромен балон. То пристигна последователно, тъй че в последна сметка се адаптирахме към тези условия. Но тогава започнаха същинските ужаси … Понякога къщата ставаше по-спокойна, само че по-късно още веднъж нещо се случваше и тя ставаше все по-гнетяща и потискаща, като че ли в нея се натрупваше зла сила. Живеехме с чувство за недействителност. Всеки път, когато се прибирахме не знаехме какво може да ни се случи там. ” Четете още: Неразрешената тайнственост на дребните ковчези, открити в Шотландия Ситуацията ескалира, когато стартират да чуват стъпки на невидими хора по стълбите, а в къщата се появяват разнообразни физически аномалии. Жената споделя: „ Винаги съм се опитвала да диря разумни отговори. Но казусът е, че там се случва нещо, за което не можеш да намериш разумно пояснение. Как можеш да обясниш нещо, когато стоиш и с очите си виждаш вратата, която се затваря сама и издава мощен звук? Как може охладител за масло да се нагорещи, когато в резервоара му няма масло? Тогава си помислих, че имаме в действителност сериозен проблем … ” След като децата стартират да виждат по-възрастни дами, Лиз се среща с доста висока, тъмна фигура с качулка, без лице. Тя споделя: „ Той беше застрашителен, мощен и убеден. Нямаше лице, само че беше във формата на човек. Не мисля, че беше фантом, а нещо зло, нещо, което беше там отдавна. ” Но най-лошото нещо, което се случва в къщата е със брачна половинка на Лиз, който е художник по специалност. Поради паранормалните странности протичащи се във фермата, Бил се затваря в себе си, стои уединен в студиото си часове наред, а най-после умира.



Лиз споделя: “Бил беше захласнат от тази къща. Тя влезе в мозъка му и го погълна изцяло. Той се трансформира от витален, добре изглеждащ човек в депресиран пияч, потопен в мрачевина. Къщата разяде душата му, ограби го. Той стартира да пие повече, стана раздразним и се трансформира в някой, който е развален от вътрешната страна. В последна сметка това го унищожи. ” Самата Лиз може също да е била обладана. В едно от интервютата лицето й се “трансформира ” и приказва с друг глас. Тя споделя: „ Тогава се почувствах афектирана, че нещо, някаква сила, нещо самоуверено и безочливо е превзело тялото ми, въпреки и единствено за къс интервал от време. “ Накрая не устоят и фамилията напуща фермата, като се мести в близкия град. Лиз продължава да твърди: „ Знам, че хората ни мислят за странни, и че си измисляме всичко, само че би трябвало да имаш извънредно въображение, с цел да си измислиш сходни неща. Беше рисково в тази къща. Децата постоянно спяха с мен, не бих разрешила те да спят сами. Определено се усещах застрашена там. Когато се сблъскваш със злото, ти го знаеш. Призраците към този момент не ме плашат, тъй като съм се срещала с такова зло в живота си. Да, всичко е правилно! ”