През 1989 г. изследователите Стенли Понс и Мартин Флайшман обявиха,

„Един от най-знаковите научни скандали на XX век.“ Как студеният ядрен синтез се оказа фейк, в който повярваха милиони

През 1989 година откривателите Стенли Понс и Мартин Флайшман оповестиха, че са съумели да осъществят „ нуклеарен синтез при стайна температура “ – научната общественост, която от дълго време мечтаеше за по този начин наречения „ леден нуклеарен синтез “, беше възхитена. Ликуването обаче не продължи дълго: други експерти се заеха с осъществяването на повторни инспекции и никой не съумя да повтори опита. Разказваме историята на „ огромната научна машинация “ на XX век.

За какво става дума?

В Глобалната мрежа може да се откри следното много официално определение: „ Студеният нуклеарен синтез е хипотетична опция за реакция на нуклеарен синтез в химични (т.е. атомно-молекулни) системи без доста нагряване на работното вещество “.

Казано по-просто, „ студеният синтез “ е предполагаем развой, при който атомните ядра се сливат (т.е. настава нуклеарен синтез) при ниски температури и налягане, близки до естествените условия на Земята и при стайна температура. Това го отличава от високотемпературния синтез, какъвто протича в Слънцето (или във водородната бомба), който изисква голямо налягане с безусловно милиони градуси.

Какво на доктрина би могъл да обезпечи „ студеният синтез “? Човечеството би получило съвсем безпределно (или най-малко близо до него) количество сила от наличните и относително евтини материали. Например, от водорода във водата. Звучи като научна фантастика, нали?

Други теоретични преимущества на студения синтез включват да вземем за пример напълно малко радиоактивни боклуци (за разлика от стандартните нуклеарни реактори), по-добра сигурност (няма риск от детонации, както е в атомните електроцентрали) и липса на излъчвания на CO2 – като цяло процесът е по-екологичен.

Учените съществено стартират да се замислят за „ студения синтез “ някъде от 50-те години на предишния век – преимуществата му като чист, на ниска цена и благонадежден източник на сила са неоспорими. Но, забележете, даже и през днешния ден няма безапелационни доказателства, че студеният синтез по принцип е вероятен.

През 80-те години на предишния век обаче двама учени смятат, че „ студеният синтез “ към този момент е реализиран. По-долу е разказана една история, която първо зарадва международната научна общественост, само че по-късно на процедура постави завършек на кариерата на откривателите.

„ Солидната известност “

Изпреварвайки малко събитията, сензационното изказване е направено от учени, заслужаващи огромно доверие от страна на тогавашната професионална общественост.

Така да вземем за пример Мартин Флайшман, член на Кралското сдружение и някогашен президент на Международното сдружение на електрохимиците, който се е преместил от Обединеното кралство в Съединени американски щати, към този момент е бил прочут със своите проучвания, свързани с откриването на незадълбочено усиленото Раманово разпръскване на светлината. Съавторът на „ откритието “, американецът Стенли Понс, по това време управлява катедрата по химия в Университета на Юта и към този момент се е познавал с Флайшман.

Както бе упоменато нагоре, в продължение на десетилетия учените се пробват да намерят способи да управляват процеса на студения нуклеарен синтез, само че всички опити са несполучливи.

„ Температурите, които се смятат за нужни за сливането на атомите – т.е. стотици милиони градуси по Целзий – се поддържат единствено за няколко секунди “, написа Independent.

Флайшман и Понс обаче считат, че могат да намерят доста по-прост метод, употребявайки това, което химиците назовават електролиза. Концепцията им е относително елементарна: два електрода се потапят в проводящ разтвор – сред тях се пропуща електричество. В елементарна електролизна клетка реакцията разделя водата, като се получава водород на единия електрод и О2 на другия.

На конференция в Университета на Юта на 23 март 1989 година откривателите ползват електрически ток към по-специална клетка. Тогава, съгласно тях, атомите на деутерия от тежката вода, които са проникнали през паладиевия катод, са се присъединили в реакцията на синтез и по този начин са образували атоми на хелий.

Предполага се, че непотребната сила от това събитие се трансформира в топлота. Флайшман и Понс настояват, че сходен развой просто не може да бъде резултат от нито една от известните (по това време) химични реакции.

Те се появиха на кориците на списанията, само че това не помногна

В първите стадии на „ пробива в енергетиката “ повярваха даже някои сътрудници на учените, да не приказваме за публицистите – те бързо окачествиха „ откритието “ точно като „ леден нуклеарен синтез “. Въпреки това откривателите, съгласно спомените им, не са били по никакъв начин срещу сходно внимание.

Благодарение на напъните на медиите Флайшман и Понс се озовават на кориците на най-известните списания: „ Тайм “ и „ Нюзуик “ – в „ студения синтез “ стартират да имат вяра освен елементарни хора по света, само че и „ авторитетни политически фигури “.

Въпреки това, както продължава Independent, броят на съмняващите се физици и химици скоро стартира да пораства.

„ Стотици учени от целия свят се пробват да повторят опита, само че никой от тях не съумява да получи сходни резултати “, написа изданието. – „ С повишаването на броя на несполучливите опити скептицизмът се трансформира във неприязън. Други учени стигат до заключението, че Флайшман и Понс са сбъркали изчисленията си и че не сникаква спомагателна сила не се генерира. “

Това довежда до там, че още при започване на месец май 1989 година концепцията на Флайшман и Понс всъщност е омаловажена – напряко изравнена със земята на конференцията на Американското физическо сдружение. Малко по-късно New York Times разгласява унищожителна публикация, а през 1990 година професор Клоуз, началник на катедрата по теоретична физика в лабораторията Rutherford-Epleton (Великобритания), се заема да откри дали работата на Флайшман и Понс е „ неразбирателство, неточност или машинация “. И, както се твърди, „ разкрил е каквото би трябвало “.

Какво се случи по-късно?

Мартин Флайшман и Стенли Понс са на процедура изгонени от научната общественост. Понс е заставен да напусне университета в Юта; след известно време откривателите емигрират във Франция, където не престават работата си с поддръжката на Technova (дъщерно сдружение на Toyota). „ Но репутацията беше унищожена “, се обобщава в един от тематичните материали по тематиката.

Флайшман умира през 2012 година, Понс от дълго време се е отдръпнал от общественото поле (което не е изненадващо – индивидът е на 81 години). Въпреки това учените спорят до дъно: научната общественост ги отхвърля не по научни, а по идеологически аргументи.

Жив ли е „ студеният синтез “ в наши дни?

Бостън Глоуб (американски всекидневник) пресметна още през 2004 година, че в тази област работят „ 100-200 откриватели, множеството от които са понесли репутационни вреди “. Изследванията в региона на „ студения синтез “ са финансирани най-вече от частни и/или дребни обществени капиталови фондове от Съединени американски щати, Италия, Япония и Индия.

Така да вземем за пример списание Nature заяви през месец май 2019 година, че Гугъл е похарчил към 10 млн. $ за изследователска работа в региона на студения синтез. Въпреки това групата учени от известни проучвателен лаборатории (например MIT, Lawrence Berkeley National Lab), които се трудиха, с цел да разработят пробни протоколи дружно с методите за измерването им, стигнаха до обоснованото умозаключение „ Студен нуклеарен синтез няма “.

Към края на 2024 година се появи информация, че гибралтарската компания ENG8 е основала и показва в деяние самостоятелна и компактна система за приемане на сила от реакцията на леден нуклеарен синтез. Световноизвестни специалисти потвърдиха, че инсталацията EnergiCells създава три пъти повече сила, в сравнение с се изразходва при самия леден нуклеарен синтез. Съоръжението работи без външни източници на сила и е първият в света източник на потребна сила от леден термоядрен синтез или изобщо от термоядрен синтез. Но от този момент до през днешния ден рака и не бе демонстрирана апаратура, която може да се употребява на процедура и за този план повече нищо не се чува.

А единствено преди месец TakeMe2Space, галактическа компания, която построява сателитна инфраструктура в ниска околоземна орбита, реши да даде сателитната платформа и подсистемите, нужни за тестването на термоелектрическия генератор Hylenr, основан на леден нуклеарен синтез, в космоса.

Може пък този път научната общественост да бъде оборена!