Голямата безкористна любов на Чито и Почо
През 1989 година Чито (Жилберто Шедън) - риболовец, екскурзовод и натуралист от Сиквир, Коста Рика, вижда обречен на смърт крокодил на брега на река Ревентазон. Влечугото било младо, тежало към 70 кг. Простреляно в главата през лявото око, то агонизирало. Крокодилът бил убит от локален животновъд, тъй като преследвал стадо крави. Шедън прибрал животното вкъщи си с лодката си. Шест месеца хранил хищния пациент с пиле и риба, церил го с лекарства.
Чито спял в едно помещение с новия си другар, кръстен Почо. Показвал му по какъв начин да дъвче, целува го, гали го и го прегръщ. " Храната не беше задоволителна. Крокодилът се нуждаеше от любовта ми, с цел да възвърне волята си за живот ", отбелязва Шедън.
Почо се възвръща изцяло от раните си и Чито го пуска в близката река, с цел да се върне към естествения си живот. На идната заран Чито се разсънва и вижда, че крокодилът се е върнал вкъщи и спи на верандата. Страшилището на водния свят избира да се върне при индивида, който му е избавил живота. По това време Жилберто се е развел с първата си жена, която го напуснала, тъй като не издържала цялото му внимание да е за болния крокодил. Той споделя, че друга брачна половинка може и да се откри, само че крокодил, който го обича абсолютно и може да бъде подготвен, е един на милион. И заживели щастливо Чито, втората му жена, щерка му и удивителният Почо...
Над 20 години Чито и Почо всяка нощ се забавлявали в реката пред дома на мъжа. Човекът говорел и пеел на животното, гонели се из водата, гмуркали се и си играели като дребни деца. Почо откликвал на името си без ангажименти.
Дошъл и бизнесът. Смесили се приятното и потребното. Всяка седмица в неделя следобяд край изкуствено езеро от 100 квадратни метра в Finca Las Tilapias в Сиквир се стичали стотици туристи от целия свят, с цел да следят играта сред човек и крокодил.
Някои учени считат, че е допустимо изстрелът в главата и провалите на мозъка да са повода влечугото да си е сменило нрава и да е станало любвеобилно по човешки, придобивайки навиците на стопанина си. Според тях обаче " вълкът козината си мени, само че нрава - не ", тъй че трансформацията още веднъж в злобен воден див звяр може да настъпи всеки миг и всяко влизане във водата на двамата другари може да свърши неприятно за двукракия...
Но самият Жилберто отхвърля тази опция. След 23 години безусловна обич, без в никакъв случай да се случи нито един случай или най-малко намек за експанзия, надали ще се случи от тук нататък, изяснява той. Един от номерата за пред аудитория е: Почо се втурва към Чито с отворена паст, само че малко преди да се приближи напълно до стопанина си я затваря и се подлага за целувка. Получава я с приятност.
Почо умира от напреднала възраст във водата пред дома на Шедън на 12 октомври 2011 година Поклонението е " човешко ", участват другари и почитатели на крокодила. Чито го държи " за ръка " по време на траурната гала. Но заравяне няма. Почо е национално културно богатство на Коста Рика - препариран е и е за безконечни времена в градския музей.
Чито спял в едно помещение с новия си другар, кръстен Почо. Показвал му по какъв начин да дъвче, целува го, гали го и го прегръщ. " Храната не беше задоволителна. Крокодилът се нуждаеше от любовта ми, с цел да възвърне волята си за живот ", отбелязва Шедън.
Почо се възвръща изцяло от раните си и Чито го пуска в близката река, с цел да се върне към естествения си живот. На идната заран Чито се разсънва и вижда, че крокодилът се е върнал вкъщи и спи на верандата. Страшилището на водния свят избира да се върне при индивида, който му е избавил живота. По това време Жилберто се е развел с първата си жена, която го напуснала, тъй като не издържала цялото му внимание да е за болния крокодил. Той споделя, че друга брачна половинка може и да се откри, само че крокодил, който го обича абсолютно и може да бъде подготвен, е един на милион. И заживели щастливо Чито, втората му жена, щерка му и удивителният Почо...
Над 20 години Чито и Почо всяка нощ се забавлявали в реката пред дома на мъжа. Човекът говорел и пеел на животното, гонели се из водата, гмуркали се и си играели като дребни деца. Почо откликвал на името си без ангажименти.
Дошъл и бизнесът. Смесили се приятното и потребното. Всяка седмица в неделя следобяд край изкуствено езеро от 100 квадратни метра в Finca Las Tilapias в Сиквир се стичали стотици туристи от целия свят, с цел да следят играта сред човек и крокодил.
Някои учени считат, че е допустимо изстрелът в главата и провалите на мозъка да са повода влечугото да си е сменило нрава и да е станало любвеобилно по човешки, придобивайки навиците на стопанина си. Според тях обаче " вълкът козината си мени, само че нрава - не ", тъй че трансформацията още веднъж в злобен воден див звяр може да настъпи всеки миг и всяко влизане във водата на двамата другари може да свърши неприятно за двукракия...
Но самият Жилберто отхвърля тази опция. След 23 години безусловна обич, без в никакъв случай да се случи нито един случай или най-малко намек за експанзия, надали ще се случи от тук нататък, изяснява той. Един от номерата за пред аудитория е: Почо се втурва към Чито с отворена паст, само че малко преди да се приближи напълно до стопанина си я затваря и се подлага за целувка. Получава я с приятност.
Почо умира от напреднала възраст във водата пред дома на Шедън на 12 октомври 2011 година Поклонението е " човешко ", участват другари и почитатели на крокодила. Чито го държи " за ръка " по време на траурната гала. Но заравяне няма. Почо е национално културно богатство на Коста Рика - препариран е и е за безконечни времена в градския музей.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ