НАСА откри стена от огън около Слънчевата система
През 1977 година НАСА изстреля сондите " Вояджър ", с цел да изследва планетите в Слънчевата система и междузвездното пространство. Една след друга, и двете сонди минаха през по този начин наречената " огнена стена " на границата на нашата звездна система, регистрирайки температури от 30 000 до 50 000 градуса по Целзий.
Има няколко метода да се дефинира къде свършва Слънчевата система - да вземем за пример там, където свършват планетите, или при облака на Оорт - границата на гравитационното въздействие на Слънцето, оттатък която обекти може към момента да се върнат към него. Един от методите обаче е да се вземе за край границата на магнитното поле на Слънцето, там където то се сблъсква с междузвездната среда - известна като хелиопауза.
" Слънцето изпраща непрекъснат поток от заредени частици, наименуван безоблачен вятър, който доближава три пъти дистанцията до Плутон, преди да бъде възпрепятстван от междузвездната среда ", изяснява НАСА. " Това образува великански балон към Слънцето и планетите му, наименуван хелиосфера. "
Хелиопаузата се намира оттатък този балон.
" Границата сред слънчевия вятър и междузвездния вятър е хелиопаузата, където налягането на двата вятъра се уравновесява. Това равновесие кара слънчевия вятър да се обръща и да тече надолу по опашката на хелиосферата ", добавя НАСА.
" Докато хелиосферата се движи през междузвездното пространство, се образува шоков фронт, сходно на този, който поражда, когато транспортен съд пори водите на океана. "
На 25 август 2012 г. " Вояджър 1 " стана първият уред, който мина оттатък хелиосферата и прекоси хелиопаузата, последван от " Вояджър 2 " през 2018 година
Преди това учените не знаеха тъкмо къде се намира границата, само че фактът, че двете сонди я минаха на разнообразни дистанции, оказа помощ да се потвърдят някои прогнози.
" Учените чакаха, че краят на хелиосферата - хелиопаузата - може да се измества с измененията в слънчевата интензивност, сходно на бял дроб, който се уголемява и свива при дишане ", споделя НАСА. " Това е в сходство с обстоятелството, че двете сонди минаха границата на разнообразни дистанции от Слънцето. "
Макар и да не е твърда граница или " стена " в дословния смисъл, както от време на време се назовава, и двете апаратни устройства измерили температури от 30 000-50 000 келвина, което е повода тази област от време на време да бъде наричана и " огнена стена ".
Апарати оцеляха при прекосяването през нея, тъй като въпреки частиците там да са извънредно енергийни, пространството е толкоз разредено, че вероятността от конфликт е минимална и не може да се съобщи задоволително топлота на сондите.
Сондите " Вояджър " не престават да изпращат данни от другата страна на тази " стена " - единствените две апаратни устройства, които са я минали, съвсем 50 години след изстрелването им. Те разкриват и непредвидени открития от първия ни взор оттатък Слънчевата система.
" Измерване от магнитометъра на " Вояджър 2 " удостоверява неочакван резултат от " Вояджър 1 ": магнитното поле в зоната тъкмо оттатък хелиопаузата е паралелно на магнитното поле вътре в хелиосферата ", изясни НАСА малко по-късно изобретение.
" С " Вояджър 1 " учените разполагаха единствено с една проба и не можеха да кажат сигурно дали това нареждане е типично за цялата външна зона или просто съвпадане. Данните от " Вояджър 2 " удостоверяват това изобретение и демонстрират, че двете полета са подравнени. "
Има няколко метода да се дефинира къде свършва Слънчевата система - да вземем за пример там, където свършват планетите, или при облака на Оорт - границата на гравитационното въздействие на Слънцето, оттатък която обекти може към момента да се върнат към него. Един от методите обаче е да се вземе за край границата на магнитното поле на Слънцето, там където то се сблъсква с междузвездната среда - известна като хелиопауза.
" Слънцето изпраща непрекъснат поток от заредени частици, наименуван безоблачен вятър, който доближава три пъти дистанцията до Плутон, преди да бъде възпрепятстван от междузвездната среда ", изяснява НАСА. " Това образува великански балон към Слънцето и планетите му, наименуван хелиосфера. "
Хелиопаузата се намира оттатък този балон.
" Границата сред слънчевия вятър и междузвездния вятър е хелиопаузата, където налягането на двата вятъра се уравновесява. Това равновесие кара слънчевия вятър да се обръща и да тече надолу по опашката на хелиосферата ", добавя НАСА.
" Докато хелиосферата се движи през междузвездното пространство, се образува шоков фронт, сходно на този, който поражда, когато транспортен съд пори водите на океана. "
На 25 август 2012 г. " Вояджър 1 " стана първият уред, който мина оттатък хелиосферата и прекоси хелиопаузата, последван от " Вояджър 2 " през 2018 година
Преди това учените не знаеха тъкмо къде се намира границата, само че фактът, че двете сонди я минаха на разнообразни дистанции, оказа помощ да се потвърдят някои прогнози.
" Учените чакаха, че краят на хелиосферата - хелиопаузата - може да се измества с измененията в слънчевата интензивност, сходно на бял дроб, който се уголемява и свива при дишане ", споделя НАСА. " Това е в сходство с обстоятелството, че двете сонди минаха границата на разнообразни дистанции от Слънцето. "
Макар и да не е твърда граница или " стена " в дословния смисъл, както от време на време се назовава, и двете апаратни устройства измерили температури от 30 000-50 000 келвина, което е повода тази област от време на време да бъде наричана и " огнена стена ".
Апарати оцеляха при прекосяването през нея, тъй като въпреки частиците там да са извънредно енергийни, пространството е толкоз разредено, че вероятността от конфликт е минимална и не може да се съобщи задоволително топлота на сондите.
Сондите " Вояджър " не престават да изпращат данни от другата страна на тази " стена " - единствените две апаратни устройства, които са я минали, съвсем 50 години след изстрелването им. Те разкриват и непредвидени открития от първия ни взор оттатък Слънчевата система.
" Измерване от магнитометъра на " Вояджър 2 " удостоверява неочакван резултат от " Вояджър 1 ": магнитното поле в зоната тъкмо оттатък хелиопаузата е паралелно на магнитното поле вътре в хелиосферата ", изясни НАСА малко по-късно изобретение.
" С " Вояджър 1 " учените разполагаха единствено с една проба и не можеха да кажат сигурно дали това нареждане е типично за цялата външна зона или просто съвпадане. Данните от " Вояджър 2 " удостоверяват това изобретение и демонстрират, че двете полета са подравнени. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ