Разделението на дълга на Китай вреди на икономиката му
През 1975 година, в това, което се оказа прощалната тирада за неговата дълга и бурна кариера, Джоу Енлай, първият министър-председател на Китайската национална република, декларира гордо, че неговото държавно управление беше свободен от всички задължения. „ За разлика от икономическите разтърсвания и инфлацията в капиталистическия свят “, сподели той пред Националния национален конгрес, „ ние поддържахме баланс сред нашите национални доходи и разноски и не сключихме външни или вътрешни задължения. “
Почти половин век по-късно това отношение към момента е записано в сърцата на бюрократите от финансовото министерство в Пекин. Дългът на централното държавно управление на Китай се увеличи до към 24 % от брутния вътрешен артикул, което е минимално по световни стандарти, и управлението мощно не желае да го остави да се повиши по-високо. И въпреки всичко, за разлика от тях, задълженията на локалните управляващи в Китай са големи - 93 % от Брутният вътрешен продукт съгласно данни на МВФ, които евентуално са подценени - и нарастват. Това разделяне сред...
Прочетете целия текст »
