„Тайна стая“ във флорентински музей съхранява скици на Микеланджело
През 1975 година Паоло Дал Погето, тогава шеф на музея " Капели Медичи " във Флоренция, се натъква на ренесансово богатство.
Докато търсят нов метод за излизане на туристите, Дал Погето и сътрудниците му откриват похлупак, прикрит под дрешник наоколо до Новата сакристия - камера, в която се намират богато украсените гробници на владетелите от династията Медичи. Под капака каменни стъпала водели до продълговата стая, която на пръв взор не изглеждала нищо повече от складово помещение, употребявано за въглища.
Но по стените Дал Погето и сътрудниците му разкрили нещо, което съгласно тях са рисунки с въглен и креда, дело на фамозния художник Микеланджело. Досега стаята е била съвсем недостъпна, само че на 15 ноември тя ще бъде отворена за гости на експериментален принцип против билет от 20 евро. Четирима гости, придружавани от защитата на музея, ще могат да я посещават до 15 минути едновременно, заяви National Geographic.
Достъпна по тясно стълбище, стаята е дълга единствено 10 метра, необятна 3 метра и висока 2,5 метра. През 2017 година Моника Биети, която по това време е шеф на Капелите на Медичите, дава на фотографа на National Geographic Паоло Уудс необичаен достъп, с цел да снима забележителното ѝ наличие.
Произведенията на изкуството са забележими и през днешния ден, тъй като Дал Погето не е рискувал, когато е влезнал в стаята. Тъй като Флоренция е дом на доста от най-великите ренесансови художници, той подозира, че под пластовете мазилка може да се крие нещо скъпо.
" Когато имаме доста остарели здания, би трябвало да обръщаме внимание ", споделя Биети пред National Geographic през 2017 година Тъй като рисунките не са подписани и не са датирани, два въпроса остават за разискване: Кой ги е нарисувал? И по кое време тъкмо?
Укриващ се художник?
Под управлението на Дал Погето специалистите прекарват седмици в подробно премахване на мазилката със скалпели. С изгубването на покритието се появяват десетки рисунки, доста от които припомнят за великите произведения на Микеланджело - в това число мраморната статуя на човешка фигура, украсяваща гробницата на Джулиано Медичи в Новата сакристия горе, която самият Микеланджело е проектирал.
Дал Погето стига до заключението, че през 1530 година художникът се укрива в стаята за към два месеца, с цел да се скрие от семейство Медичи. През 1527 година национално въстание изпраща в заточение управниците на града Медичи и макар предходното им застъпничество на творчеството му Микеланджело предава фамилията, като се причислява към флорентинските си съидейници против тяхното ръководство.
След завръщането им на власт няколко години по-късно животът на 55-годишния художник е в заплаха. " Естествено, Микеланджело се е страхувал ", споделя Биети, " и решил да остане в стаята. "
Биети споделя, че подозира, че великият актьор е прекарал седмиците в усамотение, правейки равносметка на живота и изкуството си. Рисунките по стените съставляват произведения, които е възнамерявал да довърши, както и шедьоври, които е приключил години по-рано, споделя тя, в това число подробност от статуята на Давид (завършена през 1504 г.) и фигури от Сикстинската шапка (открита през 1512 г.).
" Той е бил талант ", споделя тя, подбуден от безграничната си креативност. " Какво може да направи там? Просто да рисува. "
Неутолими подозрения
Както при всяко многовековно произведение на изкуството, не е допустимо да се удостовери с безспорна сигурност произходът на рисунките. Консенсусът наподобява е, че някои от рисунките по стената са прекомерно аматьорски, с цел да са на Микеланджело. Но произходът на останалите рисунки остава въпрос на мнение.
След откриването през 1975 година изтъкнат престиж в региона на ренесансовото изкуство афишира сбирката от скици за една от най-големите художествени находки на XX век. Но Уилям Уолъс, откривател на Микеланджело от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, е скептично надъхан.
Уолъс има вяра, че Микеланджело е бил прекомерно прочут, с цел да се скрие в стаята на долното равнище, и вместо това е бил признат от някой от другите си настойници. Той също по този начин подозира, че рисунките са били приключени по-рано, някъде през 20-те години на XV в., когато Микеланджело и многочислените му помощници са си почивали от полагането на тухли и рязането на мрамор за Новата сакристия, която са строили горе.
Предвид тези несигурности Уолъс се опълчва на определянето на пространството като " скрито ". В помещението има бунар, който съгласно него Микеланджело и неговите помощници са употребявали, с цел да смесват хоросан и мазилка, да почистват инструментите си и да пият през горещите летни месеци. Те биха се качвали и слизали по тези стълби по през целия ден, сподели Уолъс и удостовери в скорошен имейл. " Това не е било " скрито " помещение, а неразделна част от постройката ".
Няколко от рисунките може да са оригинали на Микеланджело, споделя Уолъс, само че други евентуално са били изобразени от служащи, които са решавали художествени алтернативи или просто са се забавлявали по време на почивките.
" Да се отдели едното от другото е съвсем невероятно ", твърди той. Все отново добави, че загадката кой е основал рисунките не понижава тяхната стойност или значимостта на откритието.
" Да бъдеш в тази стая е вълнуващо. Чувстваш се фаворизиран ", съобщи Уолъс. " Чувстваш се по-близо до работния развой на един занаятчия и неговите възпитаници и помощници ".
Стаята провокира прочувствен отклик измежду феновете, имащи шанса да я видят. Заставайки сред четирите ѝ стени, едва осветени от дребен ъглов прозорец, човек като че ли надниква в съзнанието на Микеланджело, чието спиращо дъха майсторство изпълва постройката.
" Това е човек, който е имал безкрайни благоприятни условия ", сподели Уолъс. " Той доживя до 89-годишна възраст и не спирал да става все по-добър и по-добър "./БГНЕС
