Музикални хроники: Как Леми Килмистър създаде машината Motorhead
През 1975 година един пропаднал и самоволен бас китарист на име Леми Килмистър бил уволнен от английската психеделик рок група Hawkwind. До фрапантната мярка се стигнало поради няколко меко казано непристойни случая с негово присъединяване – той за малко да пропусне концерт поради среща с фенка в Чикаго, която трябвало да му даде амфетамини, а след това бил задържан на канадската граница, тъй като служителите на реда помислили амфетите му за кокаин.
“Отмъщението ми беше да се прибера и да изч*кам всичките им дами “, споделя една от типичните си истории Леми. „ Постарах се първо да са тези на Саймън Кинг и Алън Пауъл [съгрупари от Hawkwind]. Алън по този начин и не ми елементарни, уповавам се в никакъв случай да не го направи, тъй като имаше вложена много завист и се любувах на всяка минута “.
Тогава на Леми – с рождено име Иън Фрейзър Килмистър – занапред му предстояло да стане икона на рок музиката и знак на популярните Motorhead, основали класиката от 1980-а Ace of Spades.
С емблематичната кавалерийска шапка с череп и кости, с огромните бакенбарди и брадавиците по лицето, с безконечната бутилка уиски до него (калъфът на бас китарата му имал специфични отделения за бутилки), с обичаните му амфетамини, той живееше за музиката, секса и пороците си.
Беше също колекционер на достоверни фашистки предмети (с сбирка от ножове и униформи) и буен фен на конете. Носеше едни и същи черни панталони в продължение на 25 години и твърдеше, че е преспал с над хиляда дами и всеки ден в продължение на десетки години изпивал най-малко по един литър Jack Daniel’s.
Той умря през 2015-а на 70-годишна възраст от рак на простатата и необратимо влошено здраве, само че до самия край остана правилен на рокендрола и на метода си на живот.
Родителите му се разделили скоро след раждането му, и то по аргументи, които по този начин и не научил.
Когато бил на 10, майка му се омъжила за някогашен футболист с две по-големи деца, с които Килмистър въобще не се разбирал. – легендата гласи, че безконечната му имитация на уста била Le’me a quid ’till Friday („ Дай ми кинта до петък “), тъй като непрекъснато играел на ротативките.
Леми единствено един път се срещнал с татко си, когато бил на 25 и към този момент бил рокер с афинитет към опиатите.
Двамата се видели в пицария на ъгъла до жилището на Леми, а музикантът изискал пари от татко си за китарен усилвател. „ Той обаче предложи да заплати за шофьорски курс и да стана пътуващ търговец. Казах му „ Добре, че пицата още не е пристигнала, другояче щях да ти я сложа като шапка на главата “ и си излязох. Повече в никакъв случай не го видях “.
Така музикантът прекратявал връзките си с хората – внезапно и изрично. Срещнал я още веднъж шест години по-късно, когато инцидентно се оказали в жилището на еднакъв дилър на кока. По-късно тя завела сина си Пол на концерт на Леми и момчето било изумено да види татко си да свири, само че самият Леми по този начин и не го признал за свое дете.
“Някога сменяли ли сте памперс? Отвратително е. Като метод на живот, това е скапано ”, коментира един път Леми.
Неговата музикална кариера почнала в средата на 60-те и той постигнал бърз триумф с шантава тайфа на име Rockin’ Vicars, която издала три сингъла и направила турне из Европа. В този интервал Леми за пръв път видял Джими Хендрикс да свири и не след дълго напуснал Rockin’ Vicars и станал един от „ роудитата “ в екипа на Хендрикс, като му носел китарите и осигурявал дрогата.
Когато през 1975-а басистът бил изхвърлен от групата, това го оставило унищожен и насълзен, без предпочитание да продължава.
Мениджърите му го убеждавали да сформира нова група и дори самосиндикално я нарекли Motorhead – по името на последната ария, която Леми бил написал за Hawkwind.
Когато се съвзел, той приел наименованието, въпреки че преди този момент желал да кръсти новата група Bastard. Но по-важното било да откри точните музиканти. След няколко несполучливи опита с други хора, Леми срещнал барабаниста Фил Тейлър – също фен на амфетамините, някогашен скинар и гамен от агитката на футболния Лийдс Юнайтед.
Двамата прекарали няколко дни надрусани тъкмо преди Коледа през 1975-а. Когато от близките къщи погледнали какво се случва, барабанистът изкрещял: „ Всичко е наред! Просто съм надрусан! “
По-късно същия ден Леми предложил на Тейлър да засвири на барабаните и това било същинското начало на Motorhead. Триото се оформило в класическия си състав, когато се включил и китаристът Еди Кларк.
В средата на 80-те Motorhead били на пика на славата си, а през 1990-а Леми се преместил от Лондон в Лос Анджелис, където след това прекара остатъка от своя живот.
До самия край Килмистър оставаше лидер и тяга на Motorhead, а последният албум на групата се появи четири месеца преди гибелта му. Бандата смени много разнообразни музиканти, само че нейният фронтмен в никакъв случай не изневери на себе си и на своите неприятни привички – даже когато към края беше диагностициран с диабет вид 2.
Един от приятелите му, Морат, споделя, че към края на живота на Леми разискал с него използването на алкохол и опиати: „ Радвам се, че спря да употребяваш “, споделих му аз и Леми ми отговори „ Не, не! Не съм спрял, единствено ги понижих “.
Е, Леми Килмистър в никакъв случай не е бил образец за подражателство, само че сигурно беше човек, който знаеше какво го прави благополучен и се придържаше непроменяемо към него.
