Най-старият камък от Земята е донесен от Луната
През 1971 година астронавтите от задачата „ Аполо 14 “ са донесли от Луната необикновен пай, получил името Голямата Берта. Учените го изследвали и открили, че той в действителност е попаднал на Луната от Земята!
Невероятно, само че най-древната канара от Земята е открита на нейния сателит. Астронавтите от „ Аполо 14 “ са я върнали на родната планета дружно с проби грунт още преди 48 години.
Официално никой от учените още не е заявявал, че Луната в миналото е била част от Земята – това е едвам една от работните хипотези за произхода на нашия сателит. Но в интерес на тази догадка сочат някои косвени доказателства. Най-интересни са нормално парче от кварц, фелдшпат и циркон с общо тегло 2 грама, заключени в огромен каменен пай, наименуван Голямата Берта. Тези минерали са донесени от астронавтите от Луната и в случай че на нашия сателит те се срещат рядко, то тук, на Земята, те са много публикувани.
Химическият разбор сочи, че те са се формирали в киселинна среда, сходна на земната, и при температура, която не може да се срещне на Луната. Или най-малко нито един от лунните мостри не се явява очевидец на противоположното. Така че: по какъв начин е попаднал там този камък?
По думите на учените той е бил запратен там от Земята преди към 4 милиарда години – почти към момента, когато метеорит или комета се е врязал в още младата ни планета (тогава тя е била едвам на 540 милиона години) и в Космоса са полетели парчета. Тъй като Луната по това време е била три пъти по-близо до Земята, в сравнение с е в този момент, част от тези фрагменти може да са попаднали на нашия сателит, написа drevnite.com .
За разбора са помогнали съставки от циркония, защото той съдържа уран – знаейки интервала на неговия полуразпад, откривателите са съумели да открият точните дати на събитията. Като разследване образуването на тази порода е датирано преди 4-4,1 милиарда години. Тя се е формирала под повърхността на нашата планета на дълбочина 20 километра, където се е намирала досега, когато мощно влияние не я е запратило в Космоса.
Стигнала до Луната, тя още дълго време е обитавала в дълбините на лунните породи, до момента в който преди към 26 милиона години още веднъж не е била изтласкана на повърхността от удар на астероид, образувал кратера Конус. Така Голямата Берта си лежала в прахта, до момента в който астронавтите от „ Аполо 14 “ не я донесли на Земята.
Впрочем теоретично това парче канара може да се е образувало на Луната, само че при едно изискване – на нашата блага спътница би трябвало да е имало условия, разнообразни от всичко, което ни е известно. Този пай би трябвало да се е образувал на дълбочина 30-70 км под повърхността на Луната, в извънредно киселинна магматична среда с равнища на О2, които доста са надвишавали тези в лунната тога отпреди 4 милиарда години.
Възможно е обстановката да се проясни в бъдеще, когато нови експедиции донесат повече мостри. А към този момент учените остава единствено да градят теории и да гадаят по какъв начин камъкът от Земята се е озовал на Луната.
Невероятно, само че най-древната канара от Земята е открита на нейния сателит. Астронавтите от „ Аполо 14 “ са я върнали на родната планета дружно с проби грунт още преди 48 години.
Официално никой от учените още не е заявявал, че Луната в миналото е била част от Земята – това е едвам една от работните хипотези за произхода на нашия сателит. Но в интерес на тази догадка сочат някои косвени доказателства. Най-интересни са нормално парче от кварц, фелдшпат и циркон с общо тегло 2 грама, заключени в огромен каменен пай, наименуван Голямата Берта. Тези минерали са донесени от астронавтите от Луната и в случай че на нашия сателит те се срещат рядко, то тук, на Земята, те са много публикувани.
Химическият разбор сочи, че те са се формирали в киселинна среда, сходна на земната, и при температура, която не може да се срещне на Луната. Или най-малко нито един от лунните мостри не се явява очевидец на противоположното. Така че: по какъв начин е попаднал там този камък?
По думите на учените той е бил запратен там от Земята преди към 4 милиарда години – почти към момента, когато метеорит или комета се е врязал в още младата ни планета (тогава тя е била едвам на 540 милиона години) и в Космоса са полетели парчета. Тъй като Луната по това време е била три пъти по-близо до Земята, в сравнение с е в този момент, част от тези фрагменти може да са попаднали на нашия сателит, написа drevnite.com .
За разбора са помогнали съставки от циркония, защото той съдържа уран – знаейки интервала на неговия полуразпад, откривателите са съумели да открият точните дати на събитията. Като разследване образуването на тази порода е датирано преди 4-4,1 милиарда години. Тя се е формирала под повърхността на нашата планета на дълбочина 20 километра, където се е намирала досега, когато мощно влияние не я е запратило в Космоса.
Стигнала до Луната, тя още дълго време е обитавала в дълбините на лунните породи, до момента в който преди към 26 милиона години още веднъж не е била изтласкана на повърхността от удар на астероид, образувал кратера Конус. Така Голямата Берта си лежала в прахта, до момента в който астронавтите от „ Аполо 14 “ не я донесли на Земята.
Впрочем теоретично това парче канара може да се е образувало на Луната, само че при едно изискване – на нашата блага спътница би трябвало да е имало условия, разнообразни от всичко, което ни е известно. Този пай би трябвало да се е образувал на дълбочина 30-70 км под повърхността на Луната, в извънредно киселинна магматична среда с равнища на О2, които доста са надвишавали тези в лунната тога отпреди 4 милиарда години.
Възможно е обстановката да се проясни в бъдеще, когато нови експедиции донесат повече мостри. А към този момент учените остава единствено да градят теории и да гадаят по какъв начин камъкът от Земята се е озовал на Луната.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ