През 1970 г. младият швейцарски учен и програмист Никлаус Уирт

Никлаус Уирт и езикът Pascal – легендите на 80-те години

През 1970 година младият швейцарски академик и програмист Никлаус Уирт (на някои места Никлаус Вирт) пуска първата версия на езика Pascal. Повече от половин век по-късно създателят умира на 89-годишна възраст, само че Pascal остава настоящ и известен език за програмиране.

В последния показател TIOBE за ноември 2025 година Delphi/Object Pascal е на осмо място в света по брой написани редове код, изпреварвайки Perl, Rust, Go и други.

Паскал е „ предходният Питон “

Преди появяването на Python главният език за програмиране в учебните заведения и университетите беше Pascal. Няколко генерации програмисти бяха въведени в бъдещата си специалност точно посредством него.

Първият език оказа въздействие върху навиците и желанията на милиони програмисти, в това число:

прецизното типизиране; строгите правила за обявление (на променливи, процедури, функционалности и други елементи) в сходство със строги синтактични правила.

Това са положителни привички, които доста програмисти резервират през цялата си кариера.

Езикът Pascal за опитните разработчици

Pascal към момента е един образован избор за междуплатформена разработка. Ето за какво той непроменяемо се подрежда измежду 10-те най-популярни езика за програмиране. А през ноември той даже изпревари Go по брой нови редове код (макар че това не са точни индикатори, които се регистрират по честотата на съответните програмни изказвания в резултатите от търсенето).

Компилаторът с отворен код Free Pascal и средата за разработка Lazarus IDE вършат програмирането толкоз елементарно, че припомнят за именития Delphi за Windows (между другото, самият Delphi към момента се издава като търговски артикул в границите на RAD Studio).

Free Pascal ви разрешава да програмирате в операционната система Windows и да стартирате стратегиите си в Linux или Mac, както и противоположното. Това е естествена междуплатформена разработка, сходно на Python, само че Pascal обезпечава по-добра продуктивност.

Днес Pascal е съвременен обектно-ориентиран език с обекти, класове, йерархии и други фантастични новоизмислени атрибути, които съгласно някои програмисти въобще не е належащо да употребявате. Можете да пишете на Pascal тъкмо по този начин, както сте го правили през 1985 година Това е все едно да преминете на C и ръчно да манипулирате указателите в паметта.

По принцип, в случай че някой ви попита „ Защо да използваме Pascal през 2025 година? “, можете да отговорите с чиста съвест: за какво не? Този език ви дава всичко, от което се нуждаете. Той даже работи на Arduino: за тази платформа също са издадени редица принадлежности, да вземем за пример развойни средства за програмиране на микроконтролери на Pascal (редактора AVRPascal, библиотеката UnoLib):

Автор на Pascal е Никлаус Уирт, един от главните теоретици в развиването на езиците за програмиране. Той е професор по компютърни науки в Швейцарското висше софтуерно учебно заведение в Цюрих (ETH).

Казват, че измежду фанатиците от неговото потомство „ доктор Уирт “ е бил почитан и прочут съвсем като Стив Возняк. А в зората на компютърните науки той е считан за един от най-влиятелните учени, същински визионер, който ясно вижда огромното бъдеще на компютрите.

Един компютър с женско име

Pascal е първото, само че никога не единствената мозъчна рожба на надарения инженер. Той персонално създава един от първите лични компютри в света и изиграва решаваща роля за разпространението на развиването на швейцарския стартъп – компютърната мишка. Този стартъп, наименуван Logitech, към този момент се е трансформирал в огромна корпорация, която към момента създава мишки и доста други артикули.

През 1976 година, по време на персонален креативен отпуск в изследователския център на Xerox в Пало Алто (PARC), Никлаус Уирт се среща с новата технология на графичните работни станции с революционен графичен интерфейс и мишка (изобретена през 1973 г.).

Завръщайки се през 1978 година, той управлява план в ETH за създаване на графичната работна станция Lilith.

Lilith съставлява цялостна компютърна среда със лична операционна система (Medos), високоскоростна местна мрежа, лични приложения (текстообработващи и графични редактори), лазерен принтер и други

Първите системи Lilith се появяват още през 1980 година, доста преди Apple Lisa и други

За този компютър Уирт пуска разширена версия на Pascal, Modula-2, с поддръжка на паралелизъм и по-добра модулност на кода. Всичко това беше налично за Lilith доста преди другите лични компютри.

Няколко години по-късно Никълъс повтаря този трик, когато управлява създаването на работната станция Ceres (1987 г.), нейната операционна система и новия обектно-ориентиран език Oberon. С течение на времето Oberon е пренесен на разнообразни архитектури, а стратегиите му доближават равнището на преносимост, с което по-късно става прочут Java.

Сега към този момент може да се разбере за какво Никлаус е считан за популярен инженер, наедно със Стив Возняк. Само че Уирт е работил в просветителната сфера, до момента в който Возняк е работил в комерсиалната сфера.

Основната компетентност на Уирт обаче е създаването на езици за програмиране.

Програмните езици

Първите му планове са Euler (дипломна работа от 1965 г.) и систематичният език за програмиране PL/360 (1966 г.) за IBM System/360. И двата езика са основани под мощното въздействие на ALGOL. Тази ранна работа открива нови хоризонти във формалното делене на синтаксиса и семантиката.

Самият Никълъс е бил член на елитната интернационална група ALGOL, която е работила по основаването на редица езикови стандарти (в нея са били включени Дийкстра, Наур и други татковци на програмирането като инженерна дисциплина).

Необходимостта от нови стандарти е била явна. Факт е, че първите езици от високо равнище, като Fortran, доста улесниха писането и поддръжката на приложни стратегии – по тази причина бързо набраха известност. Но те бяха сложни за потребление от компаниите, техниките за компилиране не бяха добре разбрани, а самите езици бяха тромави или прекомерно комплицирани.

Най-важният резултат от работата на групата ALGOL е езикът ALGOL 60 (1960 г.): той вкарва рекурсивни функционалности, структурирани блокове код и местни променливи. За него също по този начин за пръв път беше оповестено „ официално изложение на синтаксиса “ – семантика, примерни стратегии и съответен способ за изложение на структурата на езика в нотацията на Баккъс-Наур (BNF):

::= | " + "::= | " * "::= | " ( " " ) "

През 1966 година групата на ALGOL гласоподава срещу предлагането на Уирт да се одобри като стандарт уголемение и усъвършенстване, основано на неговия личен език Euler. След това Никлаус напуща групата и основава своя лична, неофициална версия на ALGOL-W (1968 г.). Тя е доста по-опростена от прекомерно затруднения ALGOL 68.

И по този начин въз основата на ALGOL-W е основано най-известното създание на Уирт – езикът Pascal. Прост, еластичен, усъвършенстван за бързо компилиране в ефикасен код.

Pascal резервира структурите на Algol, логическата комплектност и поддръжката на рекурсия, само че се отървава от някои сложности и прибавя поддръжката на лични видове данни. По-късно Уирт написа, че най-важното е било „ да се включат функционалностите, които са добре разбрани, изключително от разработчиците, и да се изключат тези, които към момента не са тествани и осъществени “.

„ Pascal наложи ясно мислене във връзка с структурите от данни. Много от тези, които се образоваха в същински университетски стратегии, изучаваха Pascal. Това беше езикът на класическото мислене в информатиката. Начин на мислене, по-прост и по-ясен: „ Все повече хора бъркат сложността с изисканост, което е учудващо – въпреки всичко неразбираемото би трябвало да буди съмнение, а не удивление “,
пише доктор Уирт.

През 1971 година ETH стартира да употребява Pascal за преподаване на програмирането, което бързо се популяризира в други университети, а по-късно и в учебните заведения.

За да улесни използването на Pascal на всички компютри, Уирт основава нов вид компилатор за VM, който генерира кода за неговото осъществяване. Симулирането на VM на новите лични компютри улеснява преместването на компилатора. Простотата и успеваемостта на Pascal е била идеална за тяхната лимитирана памет и дисково пространство. Скоро се появява евтиният и бърз компилатор Turbo Pascal на Borland, който затвърждава позицията на Pascal като водещ език от високо равнище през 80-те години за професионална разработка.

През 70-те години Уирт продължава да създава методологии и структурно програмиране. Неговите книги „ Систематично програмиране “ и „ Алгоритми + структури от данни = стратегии “ имат решителен принос към литературата за методите и концепциите за програмиране.

За разлика от доста свои сътрудници Уирт остава повсеместен практик. Той се бори против специализацията на програмистите в тесни ниши. И в продължение на доста години самият той се занимава с създаване на хардуер, програмиране на FGPA, а освен с езици за програмиране.

Никлаус Уирт е притежател на премията „ Тюринг “ за 1984 година, която получава „ за създаването на серия от новаторски езици за програмиране: EULER, ALGOL-W, Modula и [особено] Pascal, които получиха педагогическо значение и поставиха основите на бъдещите проучвания на компютърните езици, системи и архитектура “.

Уирт е притежател на голям брой други награди, измежду които премията „ Емануел Пиоре “, премията на ACM за извънреден принос в образованието по информатика (два пъти: 1987 година, 1989 г.), „ Пионер в региона на компютърните науки “ (1988 г.), медалът „ Леонардо да Винчи “ (1999 г.), премията на ACM за изключителни проучвания в региона на софтуерното инженерство (1999 г.) и други

Послеслов

Най-големите фенове показват главното преимущество на Pascal като език за програмиране: той усъвършенства уменията на програмиста. Той ви разрешава да пишете най-хубавия код – логически, явен, най-оптимален. И това не е инцидентно. Pascal е съзнателно планиран с тази цел. И за това всички ние, които в младостта си или в този момент програмираме на Pascal, можем да сме признателни на неговия основател – професор Никлаус Уирт.

Никлаус Уирт е израснал в Швейцария и е прекарал по-голямата част от професионалния си живот в ETH. След като го приключва през 1959 година, той отпътува за следдипломно образование в Съединени американски щати, където получава докторска степен от Калифорнийския университет в Бъркли. След това е учител в Станфордския университет, а през 1968 година се завръща в ETH.

Благодарение на неговото присъединяване през 1981 година е основан един от водещите в света факултети по информатика, който той управлява през по-голямата част от 80-те години. Дълго време ETH остава съвсем единственото място в света, където студентите и преподавателите употребяват компютри, операционни системи и принадлежности за програмиране по лична разработка.

Уирт се пенсионира през 1999 година, само че продължава да посещава катедрата в продължение на доста години.

Европа изостава доста от Съединени американски щати във връзка с вложенията в ИТ, броя на започващите предприятия, построяването на суперкомпютри, центрове за данни, образованието за магистри по право и така нататък Тук няма Силициева котловина или световни ИТ корпорации. Но в случай че погледнем историята, доста значими открития в региона на ИТ са направени от европейски учени. Европа обичайно натъртва на фундаменталните и теоретичните проучвания, като по този метод поставя основите на софтуерния напредък в Съединени американски щати, Китай и по света.