Учен изпращал момчета на мъже, осъдени за педофилия в Германия
През 1969 година в Берлин, със знанието на управляващите, стартира опит, в границите на който бездомни деца и младежи са давани за развъждане на мъже, наказани за полови връзки с малолетни. Авторът на опита е немският психолог и сексолог Хелмут Кентлер. Той е поощрявал секса сред децата и техните настойници. Колко такива " приемни " фамилии тъкмо е имало не е известно. Но сигурно едно от тях е просъществувало над 30 години. Двама от някогашните ученици към този момент няколко години не могат да получат отплата от управляващите. Това написа в своя публикация изданието Meduza.io
През 1979 година Олаф Штюбен, който е пледирал за легализирането на секса с деца, разгласява в левия вестник Tageszeitung публикацията " Аз обичам момченца ", в която назовава педофилията " закононарушение без жертва. " През 1980 година на конгрес на партия на Зелените е било препоръчано да се стачкува против възбраната за секс с деца до 14 години. А през 1982 година Даниел Кон-Бендит един от водачите на студентските безредици във Франция през 1968 година и народен представител от немските Зелени декларира в едно шоу: " Когато момиченце на пет или пет годинки и половина стартира да те съблича - това е фантастика. "
" Смятам, че мнозина тогава са мислели по този начин: " Ние считаме да покажем на другите партии какъв брой сме разнообразни и отворени. Че най-сетне сме преодолели епохата на нацизма и сме приели половата гражданска война ", по този начин изяснява настроенията на западно-германските леви през 1970-1989 година една от основателките на Зелените Ева Куисторп.
Ученият
Един от пропагандистите на половата гражданска война е психологът, професор по обществена педагогика Хелмут Кентлер. Той получава популярност в края на 1960-те години, когато е над 40-годишен, благодарение на концепциите си в региона на половото образование. Неговите книги са преиздавани няколко пъти, той се изрича като специалист по малкия екран и радиото.
Кентлер е влиятелен академик. В интервала от 1966 до 1974 година той работи в Педагогическия център в Берлин - институция, подчинено на градския Сенат и се занимавало с просветителните и обществените промени. През 1976 година Кентрел получава професорска степен и през идващите 20 години преподава в университета в Хановер.
Той се е застъпвал за легализирането на еднополовите връзки, а по този начин също и за връзките сред възрастни и деца. Кентрел е считал, че педофилията, в случай че тя не е съпроводена от принуждение, освен не вреди на децата и младежите, само че и им разрешава да освободят половата си сила.
Професорът е бил последовател на левите възгледи, взел участие е в две лобистки групи, които са се борили за анулация на възбраната за педофилия. Техният началник Бруно Бендиг през 1990-те години е наказан за полово посягане против деца. Кентлер е взел участие и в доста правосъдни каузи в ролята си на специалист и се е гордеел с това, че нито един от 30-те процеса, в които е взел участие не е приключил с неоправдателна присъда .
Кентлер е бил открит педераст и е живял с няколко приемни синове. Той умира през 2008 година на 80-годишна възраст. Независимо, че през 90-те и 2000-те години неговите хрумвания са подложени на рецензия, в некролозите му е именуван " герой за разрешителния полов морал ", който е " въплътил хуманистичната задача на половото образование. "
Експериментът
През 1969 година Кентлер стартира своя опит, когато работи в Педагогическия център на Берлин. Той получава позволение от Сената и стартира да изпраща бездомни момчета за развъждане при мъже. Тези мъже са били минимум трима и някои от тях в предишното са наказани за полови връзки с малолетни. За възпитаването на момчетата са получавали обществени помощи.
Колко деца Кентлер е предал и до през днешния ден не може да се обясни. Самият той написа и е разказвал, че това са били момчета на възраст сред 13 и 17 години, които са живели на улицата. Много от тях са били необразовани, някои са имали особености в психическото развиване, други са били съществено заболели. Кентлер е бил по отношение на приемните фамилии и е знаел, че настойниците са имали интимна връзка с възпитаниците си. Той не е виждал в това нищо неприятно, грижейки се единствено за това всичко да се случва без насила.
В края на 80-те години на предишния век Кентлер дава доклад за своя опит на управляващите, определяйки го като цяло сполучлив. Ученият отбелязва, че някогашните ученици са получили финансова самостоятелност, водели са " заслужен и непретенциозен " живот и никой от тях не е станал хомосексуален. В доклада за Сената на Берлин Кентлер написа: " Беше ми ясно, че тези трима мъже са създали толкоз доста за своите момчета, на първо място, тъй като са имали полови връзки с тях. " Днес този доклад се пази в берлинския музей на хомосексуалността.
Осветляването на случаите
Кентлер е разбирал, че опитът му е противозаконен: до 1994 година във Федерална република Германия са били неразрешени хомосексуалните контакти с лица, ненавършили 18 години. Но неговите дейности притеглят вниманието едвам през 2015 година след няколко изявления в медиите.
Година по-късно научният помощник на Института за проучвания на демокрацията в Гьотинген Тереза Нентвиг, по молба на Сената в Берлин, събира и проучва материалите за опита на Кентлер.
Тя стига до извода, че в Сената и обществената работа са знаели, че опитът допуска интимни връзки на настойниците с възпитаниците. В останалата си част проучването на Нентвиг се оказва не толкоз цялостно, както се чака: тя не съумява да получи цялата нужна информация от архивите, а доста някогашни ученици на педофилите отхвърлят да беседват с нея. В доклада се загатва единствено някой си Улрих, който е участник в опита на Кентлер, когато е на 13-годишна възраст.
Жертвите
Кентлер описва Улрих като " малоумен ", който не умее да дефинира времето по часовник и е проституирал. След 4 години живот с настойника си Улрих стартират да чете, написа и счита, оженил се е и станал кадърен служащ. Приятел на Улрих декларирал, че той е поддържал другарство с Кентлер до гибелта на учения и не желае да си спомня за предишното.
На някои въпроси, останали без отговор от проучването на Нентвиг, дава отговор вторият доклад за опита на Кентлер. Той е оповестен на 15 юни 2020 година от университета в Хилдесхайм. От документа излиза наяве, че под " приемни фамилии " се е разбирало самотни мъже, главно от университетските кръгове. Известно е още, че минимум един от настойниците е приемал за развъждане момчета в продължение на 30 години - от 1973 до 2003 година.
Ще има ли отмъщение?
Настойник от опита на Кентлер, чието " приемно семейство " просъществува 30 години се е наричал Фриц Х. В своето проучване учените от университета в Хилдесхайм са спрели вниманието си точно на него - може би, тъй като няколко години по-рано двама от неговите ученици Марко и Свен (имената им са променени) описват за детството си пред медиите.
Марко заживява при Фриц Х. през 1989 година, когато е на 6 години. Той е предаден на него от обществените служби. В началото Марко е изцяло удовлетворен - живеел е в необятен апартамент, имал е компютър. Но след известно време настойникът му стартира да го бие и насилва. Това траяло 12 години. Свен попада при Фриц през 1990 годишна на 8-годишна възраст.
Той е имал хепатит Б. " Никой не искаше да те вземе с тази болест ", споделил Фриц на Свен, който добавя, че му е бил признателен. Малко откакто момчето привикнало с новата конюнктура Фриц почнал да го насилва.
През 2017 година двамата мъже дават изявление за Der Spiegel. Животът на момчетата не се подрежда по най-хубавия метод. Свен работи като мияч на съдове в берлински хотели, само че след това стартират да го изтезават болки, повода, за които лекарите не могат да открият и той остава без работа. Марко живее от обществени помощи, обяснявайки, че не е задоволително просветен. Той признава, че получава под паника офанзиви при типа на хора със същата прическа, каквато е имал настойника му.
Според документите Фриц Х. е изгубил родителите си на 9-годишна възраст и израснал в детски дом. Той работил като заварчик и механик. От 1973 до 2003 година е имал петима ученици. Умира през 2015 година. След гибелта му Марко и Свен се обръщат към управляващите на Берлин с искане за публично опрощение и обезщетения за претърпяното. Отказано им е заради отминалост. Сега двамата събират средства , с цел да съдят берлинските управляващи.
Превод: Actualno.com
През 1979 година Олаф Штюбен, който е пледирал за легализирането на секса с деца, разгласява в левия вестник Tageszeitung публикацията " Аз обичам момченца ", в която назовава педофилията " закононарушение без жертва. " През 1980 година на конгрес на партия на Зелените е било препоръчано да се стачкува против възбраната за секс с деца до 14 години. А през 1982 година Даниел Кон-Бендит един от водачите на студентските безредици във Франция през 1968 година и народен представител от немските Зелени декларира в едно шоу: " Когато момиченце на пет или пет годинки и половина стартира да те съблича - това е фантастика. "
" Смятам, че мнозина тогава са мислели по този начин: " Ние считаме да покажем на другите партии какъв брой сме разнообразни и отворени. Че най-сетне сме преодолели епохата на нацизма и сме приели половата гражданска война ", по този начин изяснява настроенията на западно-германските леви през 1970-1989 година една от основателките на Зелените Ева Куисторп.
Ученият
Един от пропагандистите на половата гражданска война е психологът, професор по обществена педагогика Хелмут Кентлер. Той получава популярност в края на 1960-те години, когато е над 40-годишен, благодарение на концепциите си в региона на половото образование. Неговите книги са преиздавани няколко пъти, той се изрича като специалист по малкия екран и радиото.
Кентлер е влиятелен академик. В интервала от 1966 до 1974 година той работи в Педагогическия център в Берлин - институция, подчинено на градския Сенат и се занимавало с просветителните и обществените промени. През 1976 година Кентрел получава професорска степен и през идващите 20 години преподава в университета в Хановер.
Той се е застъпвал за легализирането на еднополовите връзки, а по този начин също и за връзките сред възрастни и деца. Кентрел е считал, че педофилията, в случай че тя не е съпроводена от принуждение, освен не вреди на децата и младежите, само че и им разрешава да освободят половата си сила.
Професорът е бил последовател на левите възгледи, взел участие е в две лобистки групи, които са се борили за анулация на възбраната за педофилия. Техният началник Бруно Бендиг през 1990-те години е наказан за полово посягане против деца. Кентлер е взел участие и в доста правосъдни каузи в ролята си на специалист и се е гордеел с това, че нито един от 30-те процеса, в които е взел участие не е приключил с неоправдателна присъда .
Кентлер е бил открит педераст и е живял с няколко приемни синове. Той умира през 2008 година на 80-годишна възраст. Независимо, че през 90-те и 2000-те години неговите хрумвания са подложени на рецензия, в некролозите му е именуван " герой за разрешителния полов морал ", който е " въплътил хуманистичната задача на половото образование. "
Експериментът
През 1969 година Кентлер стартира своя опит, когато работи в Педагогическия център на Берлин. Той получава позволение от Сената и стартира да изпраща бездомни момчета за развъждане при мъже. Тези мъже са били минимум трима и някои от тях в предишното са наказани за полови връзки с малолетни. За възпитаването на момчетата са получавали обществени помощи.
Колко деца Кентлер е предал и до през днешния ден не може да се обясни. Самият той написа и е разказвал, че това са били момчета на възраст сред 13 и 17 години, които са живели на улицата. Много от тях са били необразовани, някои са имали особености в психическото развиване, други са били съществено заболели. Кентлер е бил по отношение на приемните фамилии и е знаел, че настойниците са имали интимна връзка с възпитаниците си. Той не е виждал в това нищо неприятно, грижейки се единствено за това всичко да се случва без насила.
В края на 80-те години на предишния век Кентлер дава доклад за своя опит на управляващите, определяйки го като цяло сполучлив. Ученият отбелязва, че някогашните ученици са получили финансова самостоятелност, водели са " заслужен и непретенциозен " живот и никой от тях не е станал хомосексуален. В доклада за Сената на Берлин Кентлер написа: " Беше ми ясно, че тези трима мъже са създали толкоз доста за своите момчета, на първо място, тъй като са имали полови връзки с тях. " Днес този доклад се пази в берлинския музей на хомосексуалността.
Осветляването на случаите
Кентлер е разбирал, че опитът му е противозаконен: до 1994 година във Федерална република Германия са били неразрешени хомосексуалните контакти с лица, ненавършили 18 години. Но неговите дейности притеглят вниманието едвам през 2015 година след няколко изявления в медиите.
Година по-късно научният помощник на Института за проучвания на демокрацията в Гьотинген Тереза Нентвиг, по молба на Сената в Берлин, събира и проучва материалите за опита на Кентлер.
Тя стига до извода, че в Сената и обществената работа са знаели, че опитът допуска интимни връзки на настойниците с възпитаниците. В останалата си част проучването на Нентвиг се оказва не толкоз цялостно, както се чака: тя не съумява да получи цялата нужна информация от архивите, а доста някогашни ученици на педофилите отхвърлят да беседват с нея. В доклада се загатва единствено някой си Улрих, който е участник в опита на Кентлер, когато е на 13-годишна възраст.
Жертвите
Кентлер описва Улрих като " малоумен ", който не умее да дефинира времето по часовник и е проституирал. След 4 години живот с настойника си Улрих стартират да чете, написа и счита, оженил се е и станал кадърен служащ. Приятел на Улрих декларирал, че той е поддържал другарство с Кентлер до гибелта на учения и не желае да си спомня за предишното.
На някои въпроси, останали без отговор от проучването на Нентвиг, дава отговор вторият доклад за опита на Кентлер. Той е оповестен на 15 юни 2020 година от университета в Хилдесхайм. От документа излиза наяве, че под " приемни фамилии " се е разбирало самотни мъже, главно от университетските кръгове. Известно е още, че минимум един от настойниците е приемал за развъждане момчета в продължение на 30 години - от 1973 до 2003 година.
Ще има ли отмъщение?
Настойник от опита на Кентлер, чието " приемно семейство " просъществува 30 години се е наричал Фриц Х. В своето проучване учените от университета в Хилдесхайм са спрели вниманието си точно на него - може би, тъй като няколко години по-рано двама от неговите ученици Марко и Свен (имената им са променени) описват за детството си пред медиите.
Марко заживява при Фриц Х. през 1989 година, когато е на 6 години. Той е предаден на него от обществените служби. В началото Марко е изцяло удовлетворен - живеел е в необятен апартамент, имал е компютър. Но след известно време настойникът му стартира да го бие и насилва. Това траяло 12 години. Свен попада при Фриц през 1990 годишна на 8-годишна възраст.
Той е имал хепатит Б. " Никой не искаше да те вземе с тази болест ", споделил Фриц на Свен, който добавя, че му е бил признателен. Малко откакто момчето привикнало с новата конюнктура Фриц почнал да го насилва.
През 2017 година двамата мъже дават изявление за Der Spiegel. Животът на момчетата не се подрежда по най-хубавия метод. Свен работи като мияч на съдове в берлински хотели, само че след това стартират да го изтезават болки, повода, за които лекарите не могат да открият и той остава без работа. Марко живее от обществени помощи, обяснявайки, че не е задоволително просветен. Той признава, че получава под паника офанзиви при типа на хора със същата прическа, каквато е имал настойника му.
Според документите Фриц Х. е изгубил родителите си на 9-годишна възраст и израснал в детски дом. Той работил като заварчик и механик. От 1973 до 2003 година е имал петима ученици. Умира през 2015 година. След гибелта му Марко и Свен се обръщат към управляващите на Берлин с искане за публично опрощение и обезщетения за претърпяното. Отказано им е заради отминалост. Сега двамата събират средства , с цел да съдят берлинските управляващи.
Превод: Actualno.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ