Уникалният таен проект "Азориън" или как ЦРУ отмъкна съветска подводница от дъното на океана
През 1968 година, в средата на Студената война, руската подводница К-129 изчезва, като дружно с нея в неопределеност остават 98-членния й екипаж, три нуклеарни балистични ракети и съблазнителното богатство от руски секрети. Без технологията да я намери и да я извади от океанското дъно, Съветският съюз я оставя там, като подводницата се счита за изгубена... до момента в който Централно разузнавателно управление на САЩ не се намесва. Новата книга на Джош Дийн " Вземането на К-129 " споделя същинската история на плана " Азориъан ", загадка задача на Централно разузнавателно управление на САЩ, в която е извлечена руската подводница.
" До този миг не е имало избавяне на подводница, която да е толкоз надълбоко под морското ниво. Това е може би най-великият героизъм на военно инженерство, като на всичкото от горната страна е трябвало всичко да се случва скрито, с цел да не се провокират съмнения у руснаците ", споделя Дийн.
Самата К-129 е дизел-електрическа подводница от Тихоокеанския флот на Съюз на съветските социалистически републики. Нейното главно е ракетният комплекс Д-4 от 3 балистични ракети Р-21 (боен радиус 1400 км и мощ 1 мегатон) и 533-мм торпеда с елементарни или нуклеарни бойни глави.
СССР по този начин и не афишира изгубването на подводницата, като тя скрито е заличена от състава на руските военноморски сили. Държавното управление не помни за нея, както и за нуклеарните й ракети.
САЩ схващат за изгубването на К-129 относително инцидентно. По време на бойно дежурство в Японско море американската атомна подводница Barb вижда огромен отряд руски кораби и подводници. Техните сонари работят в непрестанен режим, като американците скоро схващат, че руснаците търсят нещо друго, а не тяхната подводница. Съветските кораби се ориентират на изток, запълвайки ефира с многочислени известия.
Командирът на Barb долага на командването и изрича съмнение, че съдейки по характера на активността руснаците търсят своя потънала подводница.
С помощта на дънните акустични станции от системата SOSUS и получените от тях записи, американците съумяват да открият " леке " с към 40 км радиус, където може да е потънала подводницата.
К-129
След като руското държавно управление се е отказало да търси К-129, тя става безстопанствена и може да бъде добита от всеки.
Така при започване на 1969 година Централно разузнавателно управление на САЩ стартира разискване на опцията К-129 да бъде изтеглена от дъното на океана. Евентуален триумф на задачата, би разрешил на американците да се снабдят с скъпото съоръжение от руската подводница: механизми, инсталация, документи и изключително апаратурата за радиовръзка и шифроване.
Основната цел на Централно разузнавателно управление на САЩ е да се снабди с шифрите на подводницата, които биха дали на Съединени американски щати незаменима информацията - да се схванат правилата на разработваните шифри в Съюз на съветските социалистически републики. Не по-малък интерес съставляват ракетите и бойните глави на торпедата. Още в самото начало обаче възможностите за триумф на интервенцията били оценени на 10%.
Ключов проблем бил мащабът на сходна интервенция - нещо, което не би могло да остане неусетно от Съюз на съветските социалистически републики и неизбежно би довело до спор. Освен това Съединени американски щати като страна не биха могли да се намесват по този начин внезапно в района по същата причина.
Тогава се стига до концепцията за добиване на находища от петрол от океана в региона и ролята на ексцентричния милиардер Хауърд Хюс.
Наследник на богато семейство, натрупало положението си от мини, той е може би най-известният предприемач за времето си. Правел е филми, живеел е в демонстративен лукс, само че по това време също по този начин и станал мощно подвластен от хапчетата, които приема.
За пред публиката обаче той име голямо благосъстояние, потвърдил е, че не се тормози да прави откачени неща и като цяло е съвършен за ролята на разположение на цялата интервенция.
След обезпечаването на прикритие било нужно да се обезпечат и чисто техническите параметри на начинанието. Конгресът отпуска 350 млн. $, с които е издигнат колосалният съд MV Hughes Glomar Explorer с дължина 190 м. и с водоизместимост над 50 000 тона. С него трябвало подводницата да бъде пренесена.
Производството му, както и на дълбоководното захващащо оборудване " Клементина " били разпределени в голям брой корабостроителници, като по този метод се целяло да се резервира плана в загадка.
Самата акция по изваждането стартира от края на 1973 година и продължава до 12 август 1974 година, когато е извадена част от бака на потъналата руска подводница. През това време Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики са под непрекъснато напрежение, само че нежеланието на руското управление да се влиза в спор разрешава на американците сполучливо да завършат задачата си.
Те обаче не се радват дълго на успеха, защото край Хаваите, където е отведен кораба с скъпия товар, се открива, че " плячката " е радиоактивна от опустошен нуклеарен заряд.
През 1975 година обаче интервенцията става публично притежание след публикация на Los Angeles Times по тематиката. Именно тогава се появява и прословутата фраза на Централно разузнавателно управление на САЩ, с което се дава отговор на неуместни въпроси - " Не можем нито да отречем, нито да потвърдим ".
Въпреки радиоактивността на избавените елементи от съветската подводница, Съединени американски щати въпреки всичко получават съществени козове в Студената война, а планът " Азориън " и до през днешния ден се възприема като едно от най-големите достижения в морското инженерство на ХХ век.
Източник: webcafe.bg
" До този миг не е имало избавяне на подводница, която да е толкоз надълбоко под морското ниво. Това е може би най-великият героизъм на военно инженерство, като на всичкото от горната страна е трябвало всичко да се случва скрито, с цел да не се провокират съмнения у руснаците ", споделя Дийн.
Самата К-129 е дизел-електрическа подводница от Тихоокеанския флот на Съюз на съветските социалистически републики. Нейното главно е ракетният комплекс Д-4 от 3 балистични ракети Р-21 (боен радиус 1400 км и мощ 1 мегатон) и 533-мм торпеда с елементарни или нуклеарни бойни глави.
СССР по този начин и не афишира изгубването на подводницата, като тя скрито е заличена от състава на руските военноморски сили. Държавното управление не помни за нея, както и за нуклеарните й ракети.
САЩ схващат за изгубването на К-129 относително инцидентно. По време на бойно дежурство в Японско море американската атомна подводница Barb вижда огромен отряд руски кораби и подводници. Техните сонари работят в непрестанен режим, като американците скоро схващат, че руснаците търсят нещо друго, а не тяхната подводница. Съветските кораби се ориентират на изток, запълвайки ефира с многочислени известия.
Командирът на Barb долага на командването и изрича съмнение, че съдейки по характера на активността руснаците търсят своя потънала подводница.
С помощта на дънните акустични станции от системата SOSUS и получените от тях записи, американците съумяват да открият " леке " с към 40 км радиус, където може да е потънала подводницата.
К-129
След като руското държавно управление се е отказало да търси К-129, тя става безстопанствена и може да бъде добита от всеки.
Така при започване на 1969 година Централно разузнавателно управление на САЩ стартира разискване на опцията К-129 да бъде изтеглена от дъното на океана. Евентуален триумф на задачата, би разрешил на американците да се снабдят с скъпото съоръжение от руската подводница: механизми, инсталация, документи и изключително апаратурата за радиовръзка и шифроване.
Основната цел на Централно разузнавателно управление на САЩ е да се снабди с шифрите на подводницата, които биха дали на Съединени американски щати незаменима информацията - да се схванат правилата на разработваните шифри в Съюз на съветските социалистически републики. Не по-малък интерес съставляват ракетите и бойните глави на торпедата. Още в самото начало обаче възможностите за триумф на интервенцията били оценени на 10%.
Ключов проблем бил мащабът на сходна интервенция - нещо, което не би могло да остане неусетно от Съюз на съветските социалистически републики и неизбежно би довело до спор. Освен това Съединени американски щати като страна не биха могли да се намесват по този начин внезапно в района по същата причина.
Тогава се стига до концепцията за добиване на находища от петрол от океана в региона и ролята на ексцентричния милиардер Хауърд Хюс.
Наследник на богато семейство, натрупало положението си от мини, той е може би най-известният предприемач за времето си. Правел е филми, живеел е в демонстративен лукс, само че по това време също по този начин и станал мощно подвластен от хапчетата, които приема.
За пред публиката обаче той име голямо благосъстояние, потвърдил е, че не се тормози да прави откачени неща и като цяло е съвършен за ролята на разположение на цялата интервенция.
След обезпечаването на прикритие било нужно да се обезпечат и чисто техническите параметри на начинанието. Конгресът отпуска 350 млн. $, с които е издигнат колосалният съд MV Hughes Glomar Explorer с дължина 190 м. и с водоизместимост над 50 000 тона. С него трябвало подводницата да бъде пренесена.
Производството му, както и на дълбоководното захващащо оборудване " Клементина " били разпределени в голям брой корабостроителници, като по този метод се целяло да се резервира плана в загадка.
Самата акция по изваждането стартира от края на 1973 година и продължава до 12 август 1974 година, когато е извадена част от бака на потъналата руска подводница. През това време Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики са под непрекъснато напрежение, само че нежеланието на руското управление да се влиза в спор разрешава на американците сполучливо да завършат задачата си.
Те обаче не се радват дълго на успеха, защото край Хаваите, където е отведен кораба с скъпия товар, се открива, че " плячката " е радиоактивна от опустошен нуклеарен заряд.
През 1975 година обаче интервенцията става публично притежание след публикация на Los Angeles Times по тематиката. Именно тогава се появява и прословутата фраза на Централно разузнавателно управление на САЩ, с което се дава отговор на неуместни въпроси - " Не можем нито да отречем, нито да потвърдим ".
Въпреки радиоактивността на избавените елементи от съветската подводница, Съединени американски щати въпреки всичко получават съществени козове в Студената война, а планът " Азориън " и до през днешния ден се възприема като едно от най-големите достижения в морското инженерство на ХХ век.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ