1968 г.: Маската на комунистическия режим се пропука
През 1968 година като част от програмата на международния юношески фестивал Софийският универститет е хазаин на полемиката " Младежта в битката срещу НАТО ". Според информация на сътрудник на Държавна сигурност за фестивала философът Асен Игнатов " доста аргументирано и безапелационно " разкрива " нападателния темперамент на военния блок НАТО " и разобличава " някои схващания на западните делегати по този въпрос ". През 1968 година Асен Игнатов разгласява " Тъга и ентусиазъм на епохата ". Книгата е подложена на критика във вестника на Българска комунистическа партия " Работническо дело " и е мотив за уволнението му от университета. Четири години по-късно той бяга от България. По мотив тези събития " Дневник " потърси литератора и отстъпник Димитър Бочев - непосредствен другар на Асен Игнатов.
Какви бяха връзките на Асен Игнатов с комунистическата власт и идеология?
- В тези кошмарни времена преподавателите във философско-историческия факултет на Софийския университет бяха разграничени импровизирано, само че отчетливо, на два лагера. Единият - на остарялата, догматична армия, на неосталинистите, ръководен от партийния секретар на компетентност " Философия " Кирил Петров и неговия заместител Ленин Димитров. От другата страна беше лагерът на демократично настроените отпред с Асен Игнатов.
От студентите 90% останаха индиферентни към поляризацията, само че 10%, сред които и аз, се приобщиха към един от двата лагера. Това беше факултет, по-идеологизиран от всеки различен. На него партията гледаше като на лична идеологическа школа, като на собствен пиар.
Ние не изучавахме философия, а партийна идеология. Държахме изпити по " История на Българска комунистическа партия ", " История на Комунистическа партия на Съветския съюз ", " Научен комунизъм ", " Политикономия ". Наш справочник не бяха Платон и Аристотел, още по-малко Киркегор, Хайдегер, Ясперс, а марксистко-ленинско мислене.
Асен Игнатов беше справочник. Той беше органично несъответстващ със средата, беше неизмеримо ерудиран. За разлика от свои сътрудници, които употребиха единствено руски източници, той ползваше немски и френски, " оправяше се " и с британския. Цялата тази артистичност, която носеше, бе в прорез с догматиката на идеологизираното мислене. Повечето преподаватели не знаеха даже литературен български - те владееха по-скоро диалектите на местата, откъдето произхождаха.
Заради това, че знаеше езици, получи покана за присъединяване във международния юношески фестивал от партийното бюро. На него той гледаше като на опция.
И на фестивала, и в " Тъга и ентусиазъм на епохата " изказванията му не бяха антикомунистически, бяха прокомунистически, само че изказани на непартиен, некомунистически език. Не на марксистко-ленинския език.
Т.е. Асен Игнатов е симпатизирал на комунистическите хрумвания?
- Не, ни минимум. Правеше го лицемерно. Но шило в торба не седи.
Т.е. употребявайки догматиката, е опитвал да показа и другите, демократични хрумвания?
- Да, тъкмо по този начин. Едно от есетата му в " Тъга и ентусиазъм... " беше озаглавено " Революция без граници " и е отдадено на Октомврийската гражданска война, в което той я хвали. Но още със заглавието то възбужда гнева на ортодоксалните марксисти. " Каква е тая гражданска война без граници? Значи след Октомврийската гражданска война има и друга?! ".
Книгата му е цялостна с сходни образци, от сходни образци гъмжат и изказванията му на младежкия фестивал. Фактът, че по-късно беше уволнен, изпъден от университета, приказва самичък по себе си. Когато го уволниха, зам.-декан на факултета беше Исак Паси. Държавна сигурност праща Исак Паси при Асен Игнатов. Предава предлагането на службите - уволняване с оставане в София или с изселване в Шумен.
Асен избира да остане в София. Условието било той да си направи обществена самооценка пред партийното заседание. Да каже, че се е подвел, без да осъзнава, е станал оръдие на буржоазната идеологическа измама. Той го направи, сподели всички тези неща. Аз го чаках в кабинета му. Той пристигна след час и половина - горящ, изпотен. Изми ръцете си, погледна ме и сподели: Сега презираш ли ме?
Каза, че го е боязън, че хора примитивни, неинтелигентни, нецивилизовани, като имаше поради Държавна сигурност, могат да го арестуват, да се гаврят с него... Предупреди ме да внимавам какво приказвам пред него: Никога няма да потегли да те донасям непринудено, само че в случай че ме арестуват, всичко ще си кажа.
Благодарение на този компромис, който беше психически и морално доста тежък за Асен, не го изселиха от София, а учредиха за него нова служба - секретар на философския институт към Българска академия на науките.
По подобен метод Държавна сигурност реализира две от своите централни цели. Едната беше да отлъчи Асен Игнатов от студентите. Втората - да го унижи, да го смачка, да му смаже достолепието. Какво по-унизително от това да се изправиш пред сътрудниците си и да започнеш да се самооплюваш на особено призован конгрес за задачата... Светослав Минков има роман, в който един академик в ситуацията на Асен би трябвало да излезе пред партийното бюро и да си признае, че му е поникнала опашка.
В книгата си " Как се трансформират нещата. От произшествия до огромното събитие " Ивайло Знеполски разкрива, че Асен Игнатов е сътрудничил на Държавна сигурност. Тази глава е озаглавена " Държавна сигурност открива " действен контакт " с Асен Игнатов - двустранно залагане на примамка ". Казвал ли Ви е Асен Игнатов за това?
- Не го е казвал непосредствено, само че ми е намеквал, тъй че знаех. Например когато ме предизвести да внимавам какво да приказвам пред него. Асен е бил подложен сред чука и наковалнята. Той е бил доста изплашен и измъчен поради дейностите на властта и службите против него. Просто е поддал.
Как бяга Асен Игнатов през август 1972 година?
- Той към този момент беше секретар на Българска академия на науките. Свиква се интернационален метафизичен марксически конгрес в Брюксел. За България е въпрос на авторитет да прати собствен академик. Кого обаче, като работният език на симпозиума е френски. Само Асен знаеше.
Не мога да знам интимните доводи на Държавна сигурност, само че теоретично има две благоприятни условия. По-малко евентуалната е да са знаели, че той няма да се върне. По-вероятната, е да са решили, че откакто си има някаква служба, скърпил си е филистерско съществуване, жена му е тук, ще се върне.
Асен отива в Брюксел с цяла група от 7-8 индивида от България. Излиза от хотела една заран, като споделя на останалите, че ще купи вестници. Не купува вестници, а отива в първия полицейски сектор и споделя на дежурния, че е политически бежанец и търси леговище. Полицаят го пита къде му е багажът. Асен изяснява, че не го взел от безпокойство, че придружителите му са щели да се усетят и да го спрат. Вие сте на територията на НАТО, споделил служителят на реда. Тогава Асен упълномощава двама служители на реда да му съберат багажа от хотела.
Започва да работи по една научна стратегия в католическия университет в Льовен. После отиде на моето място в " Дойче веле ", само че напусна и стартира работа като теоретичен помощник в институт в Западна Германия за изследване на Източна и Югоизточна Европа.
Какви бяха концепциите на Асен Игнатов?
- Либерални хрумвания, които изхождаха от човешките права, гражданските и духовните свободи, от духовните хоризонти. По този метод той в никакъв случай не е дефинирал тезите си, тъй като не можеше. Но ги е подсказвал, също както и неговите изказвания на фестивала. Говорил е за НАТО като агресор. Ами по какъв начин другояче да приказва? Ако каже истината, че НАТО е военна организация, която пази човешките права и гражданските свободи от варварството на комунизма, няма да излезе до края на дните си от пандиза.
Какви бяха настроенията преди фестивала във факултета и в София?
- Този фестивал за партийния хайлайф беше нож с две остриета. От една страна, беше средство за реклама на нашия комунистически строй и марксистко-ленинска идеология. Това беше задачата и вярата на партийния хайлайф. Опасността беше, че посредством фестивала ще обхванат в България хрумвания и възгледи, които са отрова за всяко мракобесие, в това число и комунистическото.
Надделяха вижданията, че е по-добре да приемем фестивала, да бъде употребен за пропагандни цели и да се вземат ограничения, доколкото е допустимо, да не се позволява на родна земя полуляризирането на буржоазни възгледи.
Първо, те изгониха доста народ от София, измежду които бях и аз, както и професор Георги Фотев. (Аз пристигнах въпреки всичко с риска, че в случай че ме заловен, ще ме върнат).
Либерално мислещите чакаха, че ще видят един свят, който не познават. Почти никой от тях не беше посещавал западна страна. Ние не можехме да отидем при свободния свят, само че той пристигна при нас.
По това време цялостен Париж ехтеше от студентски протести, Пражката пролет, целият свободен свят беше налегнат от демонстрации против войната във Виетнам, хипарското придвижване беше на гребена на вълната. Цялата планета вреше и кипеше и закипя и София.
Чехословашката делегация пристигнаха с коси до раменете и с поли над коленете - това беше неразрешено в България. Това е чисто образно, само че зад това седяха духовни свободи и човешки права. Чешките делегати скандираха " Дубчек ", " Свобода " (имайки поради президента Лудвиг Свобода). Скандираха и " София, разсъни се ".
Това беше извънредно за партийната върхушка.
Как доближаваше информация за войната във Виетнам, Пражката пролет, митингите в Париж?
- За Виетнам елементарно - формалните комунистически медии съобщаваха за това и то на първа страница. За Пражката пролет - доста по-трудно и основно посредством западните медии и българоезичните радиостанции - " Свободна Европа ", " Гласът на Америка ", Би Би Си и " Дойче веле ". Тези радиостанции се слушаха с доста по-жив интерес от радио `Москва ".
Все по-често се показваха публикации за " заблудите на чешките приятели ", за това, че те са се поддали на буржоазната идеологическа измама, за техните десни уклони. Общо взето, бяхме наясно.
Единствената забележима опозиция против нашия режим, единствената забележима отбрана на Пражката пролет във факултета (който беше ключов) беше фактът, че в една мъжка тоалетна на втория етаж се появи издълбано върху хоросана на стената доста надълбоко името " Дубчек ". Откакто го прочетох за пръв път, забелязах, че визитите на студентите и преподавателите в тоалетната зачестиха.
Прислужничките се опитваха да го заличат и дълго време не съумяха. Извикаха една бояджийска бригада, която изтърга всичко до тухла и го заличи. От една страна, е хубаво, че въпреки всичко някакъв намек за опозиция е имало, само че от друга, беше извънредно, че тя беше свряна в тоалетните. Такива времена бяха.
Как се приготвяше фестивалът?
- Първо се набираха студенти и преподаватели, които знаят западни езици. Дори аз бях извикан по недовиждане, тъй като знаех немски, само че след това подвигнаха ръце от мен. Тях ги инструктираха във факултетното бюро на комсомола, идваха лектори на Централен комитет на Българска комунистическа партия, които даваха указания за държание пред задграничните посетители и по какъв начин да вземат участие в полемиките. Те бяха да пазят нашата идеология, правата религия, да дадат отпор.
В тези инструкции на инструктори от Централен комитет на Българска комунистическа партия и от Държавна сигурност ни предупреждаваха освен за идейни рискове, само че и за венерически заболявания. Сякаш всички пристигнали тук са сифилистици. При това говореха напълно съществено, а ние гледахме с подигравка.
Показателно беше, че тогава Централен комитет на комсомола издаде листовка " 100 отговора на 100 въпроса ". Там бяха дефинирани провокативните съгласно управляващите въпроси, които вероятно чужденците ще зададат, и бяха написани и отговорите. Например - за какво не можем да пътуваме на Запад. Отговорите бяха, че студентите просто нямат потребност да пътуват, тъй като в България се усещат доста добре, всичко им е обезпечено. Когато някои желаят да пътуват, могат, само че проведено, основно до братските социалистически страни.
Всичко това граничи с безумие, само че тя цялата партийна идеология граничи с безумие.
Неофициалните полемики бяха най-голямото зло, най-опасни бяха персоналните контакти. Защото делегатите бяха хиляди и нямаше по какъв начин всички да се управляват.
На мен ми се коства, че режимът по-скоро загуби, в сравнение с завоюва от фестивала. Ефектът беше, че колкото и да не желаеха и едвам се съпротивляваха партийните апаратчици, режимът в София и България малко или доста се демаскира и разкри грозното си лице, маската се пропука.
За фестивала пристигнаха младежи от целия свят - това значеше, че те могат да пътуват по целия свят и всеки се питаше " Защо ние не можем ", " Защо не можем да напуснем и за момент най-хубавия от световете? ".
Какви бяха връзките на Асен Игнатов с комунистическата власт и идеология?
- В тези кошмарни времена преподавателите във философско-историческия факултет на Софийския университет бяха разграничени импровизирано, само че отчетливо, на два лагера. Единият - на остарялата, догматична армия, на неосталинистите, ръководен от партийния секретар на компетентност " Философия " Кирил Петров и неговия заместител Ленин Димитров. От другата страна беше лагерът на демократично настроените отпред с Асен Игнатов.
От студентите 90% останаха индиферентни към поляризацията, само че 10%, сред които и аз, се приобщиха към един от двата лагера. Това беше факултет, по-идеологизиран от всеки различен. На него партията гледаше като на лична идеологическа школа, като на собствен пиар.
Ние не изучавахме философия, а партийна идеология. Държахме изпити по " История на Българска комунистическа партия ", " История на Комунистическа партия на Съветския съюз ", " Научен комунизъм ", " Политикономия ". Наш справочник не бяха Платон и Аристотел, още по-малко Киркегор, Хайдегер, Ясперс, а марксистко-ленинско мислене.
Асен Игнатов беше справочник. Той беше органично несъответстващ със средата, беше неизмеримо ерудиран. За разлика от свои сътрудници, които употребиха единствено руски източници, той ползваше немски и френски, " оправяше се " и с британския. Цялата тази артистичност, която носеше, бе в прорез с догматиката на идеологизираното мислене. Повечето преподаватели не знаеха даже литературен български - те владееха по-скоро диалектите на местата, откъдето произхождаха.
Заради това, че знаеше езици, получи покана за присъединяване във международния юношески фестивал от партийното бюро. На него той гледаше като на опция.
И на фестивала, и в " Тъга и ентусиазъм на епохата " изказванията му не бяха антикомунистически, бяха прокомунистически, само че изказани на непартиен, некомунистически език. Не на марксистко-ленинския език.
Т.е. Асен Игнатов е симпатизирал на комунистическите хрумвания?
- Не, ни минимум. Правеше го лицемерно. Но шило в торба не седи.
Т.е. употребявайки догматиката, е опитвал да показа и другите, демократични хрумвания?
- Да, тъкмо по този начин. Едно от есетата му в " Тъга и ентусиазъм... " беше озаглавено " Революция без граници " и е отдадено на Октомврийската гражданска война, в което той я хвали. Но още със заглавието то възбужда гнева на ортодоксалните марксисти. " Каква е тая гражданска война без граници? Значи след Октомврийската гражданска война има и друга?! ".
Книгата му е цялостна с сходни образци, от сходни образци гъмжат и изказванията му на младежкия фестивал. Фактът, че по-късно беше уволнен, изпъден от университета, приказва самичък по себе си. Когато го уволниха, зам.-декан на факултета беше Исак Паси. Държавна сигурност праща Исак Паси при Асен Игнатов. Предава предлагането на службите - уволняване с оставане в София или с изселване в Шумен.
Асен избира да остане в София. Условието било той да си направи обществена самооценка пред партийното заседание. Да каже, че се е подвел, без да осъзнава, е станал оръдие на буржоазната идеологическа измама. Той го направи, сподели всички тези неща. Аз го чаках в кабинета му. Той пристигна след час и половина - горящ, изпотен. Изми ръцете си, погледна ме и сподели: Сега презираш ли ме?
Каза, че го е боязън, че хора примитивни, неинтелигентни, нецивилизовани, като имаше поради Държавна сигурност, могат да го арестуват, да се гаврят с него... Предупреди ме да внимавам какво приказвам пред него: Никога няма да потегли да те донасям непринудено, само че в случай че ме арестуват, всичко ще си кажа.
Благодарение на този компромис, който беше психически и морално доста тежък за Асен, не го изселиха от София, а учредиха за него нова служба - секретар на философския институт към Българска академия на науките.
По подобен метод Държавна сигурност реализира две от своите централни цели. Едната беше да отлъчи Асен Игнатов от студентите. Втората - да го унижи, да го смачка, да му смаже достолепието. Какво по-унизително от това да се изправиш пред сътрудниците си и да започнеш да се самооплюваш на особено призован конгрес за задачата... Светослав Минков има роман, в който един академик в ситуацията на Асен би трябвало да излезе пред партийното бюро и да си признае, че му е поникнала опашка.
В книгата си " Как се трансформират нещата. От произшествия до огромното събитие " Ивайло Знеполски разкрива, че Асен Игнатов е сътрудничил на Държавна сигурност. Тази глава е озаглавена " Държавна сигурност открива " действен контакт " с Асен Игнатов - двустранно залагане на примамка ". Казвал ли Ви е Асен Игнатов за това?
- Не го е казвал непосредствено, само че ми е намеквал, тъй че знаех. Например когато ме предизвести да внимавам какво да приказвам пред него. Асен е бил подложен сред чука и наковалнята. Той е бил доста изплашен и измъчен поради дейностите на властта и службите против него. Просто е поддал.
Как бяга Асен Игнатов през август 1972 година?
- Той към този момент беше секретар на Българска академия на науките. Свиква се интернационален метафизичен марксически конгрес в Брюксел. За България е въпрос на авторитет да прати собствен академик. Кого обаче, като работният език на симпозиума е френски. Само Асен знаеше.
Не мога да знам интимните доводи на Държавна сигурност, само че теоретично има две благоприятни условия. По-малко евентуалната е да са знаели, че той няма да се върне. По-вероятната, е да са решили, че откакто си има някаква служба, скърпил си е филистерско съществуване, жена му е тук, ще се върне.
Асен отива в Брюксел с цяла група от 7-8 индивида от България. Излиза от хотела една заран, като споделя на останалите, че ще купи вестници. Не купува вестници, а отива в първия полицейски сектор и споделя на дежурния, че е политически бежанец и търси леговище. Полицаят го пита къде му е багажът. Асен изяснява, че не го взел от безпокойство, че придружителите му са щели да се усетят и да го спрат. Вие сте на територията на НАТО, споделил служителят на реда. Тогава Асен упълномощава двама служители на реда да му съберат багажа от хотела.
Започва да работи по една научна стратегия в католическия университет в Льовен. После отиде на моето място в " Дойче веле ", само че напусна и стартира работа като теоретичен помощник в институт в Западна Германия за изследване на Източна и Югоизточна Европа.
Какви бяха концепциите на Асен Игнатов?
- Либерални хрумвания, които изхождаха от човешките права, гражданските и духовните свободи, от духовните хоризонти. По този метод той в никакъв случай не е дефинирал тезите си, тъй като не можеше. Но ги е подсказвал, също както и неговите изказвания на фестивала. Говорил е за НАТО като агресор. Ами по какъв начин другояче да приказва? Ако каже истината, че НАТО е военна организация, която пази човешките права и гражданските свободи от варварството на комунизма, няма да излезе до края на дните си от пандиза.
Какви бяха настроенията преди фестивала във факултета и в София?
- Този фестивал за партийния хайлайф беше нож с две остриета. От една страна, беше средство за реклама на нашия комунистически строй и марксистко-ленинска идеология. Това беше задачата и вярата на партийния хайлайф. Опасността беше, че посредством фестивала ще обхванат в България хрумвания и възгледи, които са отрова за всяко мракобесие, в това число и комунистическото.
Надделяха вижданията, че е по-добре да приемем фестивала, да бъде употребен за пропагандни цели и да се вземат ограничения, доколкото е допустимо, да не се позволява на родна земя полуляризирането на буржоазни възгледи.
Първо, те изгониха доста народ от София, измежду които бях и аз, както и професор Георги Фотев. (Аз пристигнах въпреки всичко с риска, че в случай че ме заловен, ще ме върнат).
Либерално мислещите чакаха, че ще видят един свят, който не познават. Почти никой от тях не беше посещавал западна страна. Ние не можехме да отидем при свободния свят, само че той пристигна при нас.
По това време цялостен Париж ехтеше от студентски протести, Пражката пролет, целият свободен свят беше налегнат от демонстрации против войната във Виетнам, хипарското придвижване беше на гребена на вълната. Цялата планета вреше и кипеше и закипя и София.
Чехословашката делегация пристигнаха с коси до раменете и с поли над коленете - това беше неразрешено в България. Това е чисто образно, само че зад това седяха духовни свободи и човешки права. Чешките делегати скандираха " Дубчек ", " Свобода " (имайки поради президента Лудвиг Свобода). Скандираха и " София, разсъни се ".
Това беше извънредно за партийната върхушка.
Как доближаваше информация за войната във Виетнам, Пражката пролет, митингите в Париж?
- За Виетнам елементарно - формалните комунистически медии съобщаваха за това и то на първа страница. За Пражката пролет - доста по-трудно и основно посредством западните медии и българоезичните радиостанции - " Свободна Европа ", " Гласът на Америка ", Би Би Си и " Дойче веле ". Тези радиостанции се слушаха с доста по-жив интерес от радио `Москва ".
Все по-често се показваха публикации за " заблудите на чешките приятели ", за това, че те са се поддали на буржоазната идеологическа измама, за техните десни уклони. Общо взето, бяхме наясно.
Единствената забележима опозиция против нашия режим, единствената забележима отбрана на Пражката пролет във факултета (който беше ключов) беше фактът, че в една мъжка тоалетна на втория етаж се появи издълбано върху хоросана на стената доста надълбоко името " Дубчек ". Откакто го прочетох за пръв път, забелязах, че визитите на студентите и преподавателите в тоалетната зачестиха.
Прислужничките се опитваха да го заличат и дълго време не съумяха. Извикаха една бояджийска бригада, която изтърга всичко до тухла и го заличи. От една страна, е хубаво, че въпреки всичко някакъв намек за опозиция е имало, само че от друга, беше извънредно, че тя беше свряна в тоалетните. Такива времена бяха.
Как се приготвяше фестивалът?
- Първо се набираха студенти и преподаватели, които знаят западни езици. Дори аз бях извикан по недовиждане, тъй като знаех немски, само че след това подвигнаха ръце от мен. Тях ги инструктираха във факултетното бюро на комсомола, идваха лектори на Централен комитет на Българска комунистическа партия, които даваха указания за държание пред задграничните посетители и по какъв начин да вземат участие в полемиките. Те бяха да пазят нашата идеология, правата религия, да дадат отпор.
В тези инструкции на инструктори от Централен комитет на Българска комунистическа партия и от Държавна сигурност ни предупреждаваха освен за идейни рискове, само че и за венерически заболявания. Сякаш всички пристигнали тук са сифилистици. При това говореха напълно съществено, а ние гледахме с подигравка.
Показателно беше, че тогава Централен комитет на комсомола издаде листовка " 100 отговора на 100 въпроса ". Там бяха дефинирани провокативните съгласно управляващите въпроси, които вероятно чужденците ще зададат, и бяха написани и отговорите. Например - за какво не можем да пътуваме на Запад. Отговорите бяха, че студентите просто нямат потребност да пътуват, тъй като в България се усещат доста добре, всичко им е обезпечено. Когато някои желаят да пътуват, могат, само че проведено, основно до братските социалистически страни.
Всичко това граничи с безумие, само че тя цялата партийна идеология граничи с безумие.
Неофициалните полемики бяха най-голямото зло, най-опасни бяха персоналните контакти. Защото делегатите бяха хиляди и нямаше по какъв начин всички да се управляват.
На мен ми се коства, че режимът по-скоро загуби, в сравнение с завоюва от фестивала. Ефектът беше, че колкото и да не желаеха и едвам се съпротивляваха партийните апаратчици, режимът в София и България малко или доста се демаскира и разкри грозното си лице, маската се пропука.
За фестивала пристигнаха младежи от целия свят - това значеше, че те могат да пътуват по целия свят и всеки се питаше " Защо ние не можем ", " Защо не можем да напуснем и за момент най-хубавия от световете? ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ