През 1966 година любимата игра се завръща на мястото, където

През 1966 година обичаната игра се завръща на мястото, където е родена. Англия съумява да завоюва семейството, справяйки се със мощните отбори на Западна Германия и Испания. Всички знаят, че точно „ трите лъва “ стъпват на международния връх най-после, само че един мач и до ден-днешен е огромната болежка на Италия. И е считан за най-голямата сензация, преди Германия да разбие Бразилия със 7:1 през 2014 година.

Кадри от Корейската война

Сянката на Корейската война е дебела и подухва неприятни мемоари, макар че е минало над десетилетие от края ѝ. Тя обаче е увещание за първия парещ спор в границите на Студената война – конфликт сред Съединени американски щати и техните съдружници от Организация на обединените нации и комунистическите сили Китай и Съюз на съветските социалистически републики.

Заради смяна на разпоредбите в последния миг, когато излиза наяве, че най-хубавият азиатски тимове в квалификациите ще би трябвало да играе спомагателен плейоф, Южна Корея се отхвърля и, по подигравка на ориста, открехва вратите за Северна Корея да се класира.

Това основава в допълнение напрежение, тъй като страната е главен състезател в тежката дипломатическа обстановка и няма никакви връзки точно с Англия. Въпреки всички условия, севернокорейците побеждават Австралия с общ резултат 9:2 и се класират на международното преди 56 години.

До последно не се знае дали тимът ще пътува за Острова, тъй като играчите и щабът не получават визи, само че под натиска на ФИФА Северна Корея е позволена до присъединяване с изискването, че на самия конгрес няма да се пуска националният химн на страната и ще бъдат прикрити знаците на страната.

Северна Корея попада в група D със съставите на Италия, Съюз на съветските социалистически републики и Чили. Един от любимците е точно съставът на „ адзурите “, който търси реванш за ранните отпадания през 1950-а и 1954-та и поради обстоятелството, че не се класира през 1958-а. Този път обаче проличава името на Сандро Мацола – 23-годишния наследник на легендата Валентино Мацола, който е част от великия тим на Торино, преобладаващ в средата на предишния век.

Италианците побеждават Чили с 2:0 в първия мач от груповата фаза. Дуелът е самобитно продължение на „ Битката за Сантяго “ от международното през 1962 година, когато играчите неведнъж влизат в толкоз тежки батални подиуми, че би трябвало полицията да се намесва цели четири пъти. Главният арбитър на мача тогава Кен Астън е в основата на концепцията във футбола да се вкарат жълтите и алените картони, каквито няма по това време, и които толкоз добре познаваме през днешния ден.

В другия мач от групата Съюз на съветските социалистически републики печели комунистическия двубой с 3:0. Интригата се разпалва, откакто Съветския съюз бие Италия и с две победи си подсигурява място напред в шампионата, до момента в който Северна Корея изравнява на Чили в 88-ата минута за крайното 1:1 и по този начин резервира теоретични шансове да продължи.

Всички чакат Италия да се класира за етапа на директните елиминации, побеждавайки Северна Корея, и за първи път от края на Втората международна война да стигне до този стадий от международното.

През 1948 година отпред на Северна Корея застава Ким Ир Сен – жесток и нечовечен човек, който бързо става прочут с култа към личността му. В страната публично е именуван Великия водач, вписан е в конституцията като „ безконечен президент “ и e упоменат в преамбюла ѝ 16 пъти. През 1966 година той слага ултиматум на националния футболен тим: „ Футболът е доминиран от европейци и южноамериканци. Ние, хората от Африка и Азия, сме подценявани, като цветнокожи. Заричам ви да извършите най-малко една победа “, заповядва Ким Ир Сен. Много години по-късно част от основните герои на този мондиал ще описват в документални филми, че мачът против Италия е бил за техните животи.

В началото на срещата Марино Перани изпуска няколко положителни положения за „ скуадра адзура “. Фаворитът в дуела е сюрпризиран, че неговият противник не се отбранява обезверено, а пробва атакуващ футбол и даже малко е стъписан от протичащото се.

След половин час игра футболистът на Болоня Джакомо Булгарели контузва тежко коляното си. По това време промените още не са позволени и контузията значи, че през идващия един час италианците ще са с 10 души на терена.

12 минути след излизането на Булгарели, Пак-Ду Ик шокира освен

Италия, само че и целия свят, вкарвайки за 1:0 за Северна Корея.

През второто полувреме италианците основават положителни благоприятни условия да изравнят, само че в този ден като че ли и ориста не е на тяхна страна. Нито Джани Ривера, нито някоя от другите звезди от Ботуша съумява да промени развоя на събитията. В заключителните минути даже Пак-Ду Ик получава опция още веднъж да означи, само че е спрян от вратаря Енрико Албертоци.

„ Гигантът е мъртъв “, гърми пресата след успеха на Северна Корея с 1:0.

Магическата приказка на новобранеца обаче не свършва тук. В 1/4-финала против Португалия азиатският отбор повежда с 3:0 и оставя без думи всички на планетата. След това обаче изгрява геният на Еузебио, а действителността бързо удря севернокорейците като товарен трен.

Черната пантера вкарва четири гола, а „ мореплавателите “ не престават напред с резултат 5:3.

След мондиала при италианците е време за промяна. Феручо Валкаре́джи е определен за селекционер на тима, заменяйки Едмондо Фабри. До 1967 година той води Италия дружно с Еленио Ерера, а след това поема кормилото самичък.

Две години след най-големия позор в историята си „ скуадра адзура “ става европейски първенец, а на идващото международно играе край.