Кой сте вие, господин Беер?
През 1961 година младата страна Израел е разтърсена от величествен скандал. Оказва се, че в редиците на нейното висше управление е открит разузнавач. Това е Израел Беер, човек с измислена биография, който дълги години заема основни длъжности в израелските военни и разследващи структури. Беер, действително, е имал достъп до съвсем всяка класифицирана информация, само че изключително се интересува от данните за активността на НАТО - главният зложелател на Съветския съюз по това време. Въпреки че Беер е приет за руски разузнавач, нито той самият, нито руските секрети служби публично дават някакво удостоверение за това.
1961 година, Израел
В кабинета на премиера звъни телефона. От другата страна е Исер Харел, основател и началник на именития, една от най-мощните секретни и разследващи служби в света.
Харел е къс: Започваме интервенция против Израел Беер!
Лицето на Бен-Гурион се трансформира. Беер е негов остарял другар, който дълги години заема управителни позиции в разнообразни държавни структури. Познанството му с министър-председателя играе значима роля за работата му в държавните структури и покачването му.
Но обвиняванията са доста съществени... Беер е обвинен в шпионаж в интерес на Съюз на съветските социалистически републики.
Невъзможно е даже да си представим количеството класифицирана информация, до която Беер има достъп.
" Вършете си работата ", отвръща тъмно Бен-Гурион и затваря телефона.
Той схваща, че карцерът на Израел Беер е краят на политическата му кариера.
***
Израел Беер (в средата)
Снимка: National Photo Collection of Israel
Георг (Израел) Беер е роден на 12 октомври 1912 година във Виена в буржоазно еврейско семейство. Младежът получава образованието си в Берлинския университет, само че през 1938 година, когато в Германия стартира преследването на евреите, той се завръща в родината си.
Беер възнамерява да доближи до еврейската общественост в Палестина и се надява на помощ от ционистката младежка организация " Хехалуц ".
Така приключва автобиографията на същинския човек на име Георг Беер, тъй като 26-годишният австриец изчезва безследно.
През същата година обаче различен човек идва в Палестина с документите на Георг Беер.
Неговата история е цялостна с секрети и загадки, самоличността и досега не е публично открита, а данни за неговия живот се съхраняват несъмнено надеждно някъде в секрети архиви.
Британският публицист Бърнард Хътън, който съгласно някои източници е сътрудничил на руското разузнаване, се е опитал да хвърли светлина върху историята на мистериозния човек.
Хътън споделя, че този, който е работил под името Израел Беер, е прочут в Съюз на съветските социалистически републики под псевдонима " другаря Курт ". Той е роден през 1914 година, бил е болшевик, а при започване на 30-те години е работил като чиновник в руската резиденция в Австрия.
Писателят се среща с разузнавача през 1934 година в Москва, а двамата живеят в общежитието на Комунистическия интернационал, намиращо се на улица " Горки " (сега " Тверская " ).
Служителите на Коминтерна са подготвили " другаря Курт " за секретна работа в Испания, за където той отпътува в средата на 30-те години.
Какво прави там, Хътън не знае. Очевидно тайната задача скоро завършва, тъй като няколко месеца по-късно Курт се връща в Москва.
След това разузнавачът е изпратен във Виена и оттова през 1938 година отпътува за Палестина. Писателят допуска, че документите на името на Израел Беер са се оказали при " другаря Курт ", откакто той е умъртвил същинския собственик на паспорта.
Командир Беер
Според историята, към която разузнавачът се придържа дълги години, откакто се реалокира в Палестина, Георг Беер сменя името си на Израел и се причислява към тайната организация " Хаган ", чиято активност е ориентирана към отбрана на еврейските селища.
Що се отнася до предходния стадий от живота му, Беер твърди, че е следвал във Виенския университет. Там той учи немска литература и филантропични науки, а в края на следването си получава докторска степен.
Освен това Израел Беер учи в студиото на известния австрийски режисьор Макс Райнхард и след довеждане докрай на университета известно време работи като режисьор във Виена " Бургтеатър ".
Според историята Беер обича и приема концепциите на социализма. Докато още е студент при започване на 30-те години, той се причислява към група, която се опълчва на австрийския канцлер
Работейки като шеф, Беер съумява да навлезе в основите на военната просвета в Терезианската академия на Винер-Нойщад, която образова офицери. В края на следването си Беер пази докторат по военна история.
Тези познания са доста потребни на Беер по време на службата му във военната антифашистка организация на социалдемократите " Шутцбунд ", която взима интензивно присъединяване във въоръженото въстание през 1934 година против канцлера Долфус, решил да ликвидира всички леви партии в Австрия.
През 1936 година Беер отпътува като доброволец в Испания, с цел да се бие на страната на републиканците в избухналата там революция. Като човек, който има боен опит, той е добре признат от началниците си. В началото той заема поста инструктор, само че скоро е нараснал в пълководец на батальон от интернационалните бригади.
Съдбата пази Беер в Испания и той оцелява в борбите в Гуадалахара, Терул и Мадрид. Но републиканците са победени и Беер е заставен да се върне в Австрия. Но не за дълго. Този път пътят на Беер, който става идеологически ционист, е ориентиран към Палестина.
Подозрителният полковник
В своите разкази Беер е толкоз безапелационен, че съвсем всеки, който го познава, не се съмнява в достоверността на неговите истории. Но в този момент, в Палестина, Беер към този момент основава история и става част от нея.
Беер става един от водачите на еврейската общественост и интензивно взе участие във войната за самостоятелност на Израел, почнала през 1947 година А след успеха, когато е към този момент с чин полковник, той оглавява отдела за стратегическо обмисляне на израелската войска.
Заслугите на Израел са високо оценени от героя от войната Давид Бен-Гурион, един от създателите на еврейската страна. След като Бен-Гурион става министър-председател на Израел, той назначава Беер за собствен консултант.
Това обаче не пречи на Израел Беер да управлява службата за сигурност на просъветската Обединена работническа партия (MAPAM), която не е включена в държавното управление на Бен-Гурион заради левите си възгледи. Като представител на тази партия Беер се пробва да получи място в Народното събрание, само че безрезултатно.
Беер има напълно други връзки с различен прочут израелски боен водач, който не му има вяра, считайки го за клеветник и измамник.
Не е ясно на какво се основава тази неприязън, тъй като Даян не е имал справедливи доказателства за злонамерените неистини на Беер. Но той по никакъв начин не крие антипатията си, учредена на съмнение.
През 1956 година, по време на посещаване на израелска делегация във Франция, Моше Даян намерено и непосредствено назовава Беер разузнавач. Както се оказва по-късно, интуицията на Даян не го е подвела.
Воден от съмненията си, Даян не разрешава на Беер да носи военни униформи и стопира достъпа му до секретните срещи, свързани със Суецката рецесия.
Исер Харел, проницателният началник на израелската разследваща работа Мосад, също не харесва Беер. Той стартира да го подозира във връзки със руското разузнаване към година преди първия публично открит контакт.
Опасни контакти
Всички тези съмнения обаче не пречат на Беер да заеме поста заместник-началник на военното разузнаване. Владеещ няколко непознати езика, той става значима връзка сред израелците и европейските държавни управления.
1951 година
Израел Беер показва стратегия за армейска промяна, която е отхвърлена от Министерството на защитата.
Тогава Беер взема решение да напусне армията и да се включи в политиката. Според други източници решението му е повлияно от отхвърли на молбата му да заеме поста заместник-началник на оперативния отдел на Генералния щаб.
Както и да е, през 1954 година, откакто напусна партията MAPAM, той се причислява към Партията на Израелската земя (MAПАЙ), водена от Бен-Гурион.
Бен-Гурион назначава Беер да дава отговор за основаването на военните архиви и по този начин той получава достъп до секретна информация.
Паралелно с това Беер става и боен анализатор на вестник " Хаарец ". Журналисти, в това число от западни медии, се обръщат към него като към влиятелен коментатор.
Свободното говорене езици пък разрешава на Беер да стане учител освен в Еврейския университет, само че и във френската Сорбона. Там той води лекции за военната история и политическите науки в Близкия изток, които стават доста известни измежду студентите.
В началото на 50-те години антисемитската политика на принуждава Израел дефинитивно да се откаже от просъветския курс, само че Беер остава предан към комунистическите възгледи.
През 1956 година той откликва на предлагането на новия си прочут - израелският сътрудник на ТАСС Сергей Лосев (според израелските специфични служби той е руски разузнавач) - да очертае своята визия за връзките сред Израел и Съюз на съветските социалистически републики.
Фактът на техните контакти не убягва от вниманието на Израелската работа за сигурност (ШАБАК).
Беер е свикан на разпит, по време на който изяснява, че е имал извънредно другарски връзки с Лосев. Като цяло му имат вяра, само че желаят той да спре всички контакти с новия си прочут.
Беер обаче продължава да се среща с Лосев на празнични приеми, които се организират в посолствата на Съюз на съветските социалистически републики, Унгария и България във времето от септември 1957 година до януари 1958 година
Според израелските разследващи служби точно Лосев прави връзката сред Беер и руските разузнавачи Василий Авдеенко и Владимир Соколов, които са работили под прикритието на руското посолство в Израел.
От руската страна Беер получава задачата да откри контакт с шефа на разузнаването на Бундесвера военачалник.
Генералът е извънредно умел експерт в своята област. Той освен основава следвоенното разузнаване във Федерална Република Германия, само че и оказва помощ за построяването на неговия аналог в Египет.
През 1958 година Беер се срещна с Гелен по време на пътуванията му до Австрия и Германия, надявайки се, че тяхното взаимоотношение ще остане в загадка.
Беер обаче не взима поради обстоятелството, че по това време се развиват извънредно тесни контакти сред разследващите служби на Израел и Германия, които са обединени от концепцията за търсенето на избягали нацисти в арабските страни.
Генералът незабавно оповестява на Мосад за настояването на Беер.
Фаталната неточност
Неофициалният разпит е извършен от шефа на Мосад Харел. Беер му споделя, че работи извънредно в полза на Израел. Твърди, че е получил предложение от Гелен за военно съдействие с Израел, което е възнамерявал да трансферира на Бен-Гурион.
Харел не е удовлетворен от резултата от диалога. Шефът на " Мосад " е сигурен, че Беер се занимава с шпионаж, само че няма доказателства.
1960 година година - ръководителят на Мосад Исер Харел има опция да вземе реванш
По това време Беер оглавява катедрата по военна история в университета в Тел Авив и се пробва да стане координатор на взаимната работа на израелските и западногерманските разследващи служби. Освен това Беер стартира интензивно да си сътрудничи с разузнавача Соколов, който се интересува изключително от военните уреди на Израел и информация за израелския нуклеарен капацитет.
Беер съумява да съобщи на руския шпионин доста потребна информация, в това число проект за база на НАТО в Турция, заповедта за построяването на която е получен от израелската компания " Солел Бон ".
Срещите сред Беер и Соколов се организират основно по време на конференции, дипломатически приеми и в църквата " Свети Петър и праведната Табита " в региона на Тел Авив в Абу Кабир, където се намира руското посолство.
Понякога се срещат и в жилището на Беер, намиращ се на улица " Брандес ". Именно тази немарливост в последна сметка унищожава Израел Беер.
В началото на 60-те Соколов към този момент е в полезрението на израелските спецслужби и един ден те документират негова среща с Беер. След това е решено жилището на Беер да бъде сложено под наблюдаване, а апартамент в къщата насреща е идеалното място за задачата.
Доказателства за връзката им идват от контраразузнаването, когато е снимано по какъв начин Соколов получава директория с документи от ръцете на Беер.
Съществува обаче версия, че спецслужбите са знаели за разследващата активност на Беер и са го употребявали скрито като дезинформатор, тъй като Беер е създаден от ръководителя на отдела за битка с шпионажа Цви Малхин (б.р. - той е прочут с ареста на нацисткия нарушител през 1960 година в Буенос Айрес, Аржентина).
Информацията, че дългогодишният му противен Беер най-сетне е направил неточност, незабавно стигна до шефа на " Мосад " Харел.
Това прави денят двойно сполучлив за шефа на " Мосад ", защото шефът на ШАБАК Амос Монор, който симпатизира на Беер, отсъства.
Така шефът на израелското разузнаване без проблеми получава заповед за арест и претършуване в дома на обвинения.
Харел осведоми Бен-Гурион за идната интервенция.
Въпреки че е шокиран от получената информация, министър председателят дава единодушие да се организира интервенцията.
А в този момент ми кажи кой си?
Агентът на ШАБАК Виктор Коен е изпратен да задържи Беер. Домакинът поздравява хората от службите умерено и на въпрос дали се е срещал с представител на руското посолство, дава отговор негативно.
" Добре, господин Беер. Ако сте подготвен да подпишете декларация, че в никакъв случай не сте срещали руския разузнавач Владимир Соколов, незабавно ще ви пуснем ", споделя Виктор Коен.
Тогава Беер по несъобразителност взема решение да играе ва-банк и размахва услужливо подадения лист хартия. В идната минута е задържан (формално, за умишлено предоставяне на погрешни показания).
За това какво се е случилото, Соколов схваща на идната заран. Задържането на Беер има резултата на детонация на бомба. Всички вестници в Израел излизат със мощни заглавия за залавянето на шпионина.
Новината за ареста на Беер провокира недвусмислена реакция на държавно равнище - ръководителят на държавната канцелария Ицхак Навон, някогашният общоприет шеф на Министерството на защитата Шимон Перес и шефът на военното разузнаване Хаим Херцог, които са се доверявали изцяло на Беер, не имат вяра в присъединяване на остарелия си другар в шпионаж.
По време на разпита Беер отхвърля всички обвинявания. Той споделя, че размитите фотоси изобразяват изцяло разнообразни хора.
По това време самият Беер твърди, че е приел на посетители другар публицист. Оказва се, че кореспондент на една от израелските медии в действителност е посетил жилището му този ден, само че си е тръгнал доста по-рано. А фотосите, които му демонстрират, са правени по-късно.
След като схваща, че алибито му се е провалило, Беер бързо се приспособява към ситуацията. Той стартира да твърди, че по време на фотосите е бил в магазин, където е отишъл да купи вермут преди срещата с младата си държанка. Но и тази версия пропада, тъй като посоченият от него тип алкохол не се продава в комерсиалния обект, който показва.
Положението на Беер става още по-сложно, откакто е тествана достоверността на биографията му - следването във военната академия и присъединяване му във войната в Испания не се удостоверяват.
Дори активността му в " Хаган " е подложена на подозрение. А самата принадлежност на Беер към еврейската нация поражда също огромни подозрения - медицински обзор демонстрира, че Израел Беер не е обрязан, а това е обичаен за евреите бит.
Беер изяснява това с обстоятелството, че фамилията му е светско и европеизирано и не съблюдава традициите.
Самият началник на " Мосад " Харел се пробва да притисне Израел Беер и откакто изслушва неговата версия на биографията, избухна в гневна дрънканица:
" Лъжеш! Не можахме да намерим диря от родителите ти. Проверихме всички архиви в Австрия. Не сте служили в " Шуцбунде ". Никога не сте получили докторска степен и не сте ходили във военна академия, тъй като на евреите е било неразрешено да вървят там. Няма данни за вас и в архива на " Интербригад " в Испания. А в този момент ми кажи кой си ти? "
Шефът на Мосад по този начин и не получава отговор на въпроса си. Той обаче към този момент е сигурен, че Беер е руски разузнавач. И Харел назовава излагането му на показ като " най-големия неуспех на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ".
" В света ще има единствено една суперсила "
Агент Коен съумява да откри близки връзки с Беер - с изключение на демонстративното почтително отношение, той се грижи арестуваният постоянно да има в обилие от обичаните си скъпи цигари и елитно уиски.
И седмица след ареста му, по време на следващия отчет, разузнавачът твърди: " Да - той си е сътрудничил със руски жители, да - информацията за службата му във военната академия и присъединяване му в испанската война е небивалица. Но в това време Беер изрично отхвърля да е предавал информация за Израел на Съюз на съветските социалистически републики, както и обстоятелството, че главният претекст за него е била парична премия. "
" Рано или късно в света ще има единствено една суперсила - Съюз на съветските социалистически републики. Затова за нас е доста по-важно да поддържаме естествени връзки с руснаците, в сравнение с със Запада. Не дадох на руснаците на практика никаква информация за Израел - споделих им какво научих за НАТО ", споделя Израел Беер.
Нелегален руски шпионин
По време на претършуване в жилището на Беер е открит т. н. " План на Левиатан " - документ за подготовката на боен прелом в Израел и тетрадка, в която някои дати са обградени с черен и червен молив. Разследващите подозират, че находката е някакво скрито криптирано известие, само че колкото и да се пробват не могат да го дешифрират. Скоро, за тяхно отчаяние, схващат, че по този метод Израел Беер отбелязва датите на срещите с любовницата си.
Съдът признава Беер за отговорен за държавна измяна и издава присъда от 10 години затвор.
Представителите на службите не са удовлетворени от присъдата, тъй като имат вяра, че Беер е предизвикал обилни вреди на сигурността на страната, и упорстват за увеличение на присъдата до най-малко 15 години.
Върховният съд се вслуша в причините на шефа на " Мосад ", добавяйки още пет години към присъдата.
Наказанието се оказва доживотно за Израел Беер - на 1 май 1966 година той умира в килията си от солиден инфаркт.
Беер посвещава последните три години от живота си на писането на книгата " Сигурността на Израел: през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден ".
Кой в действителност бе индивидът, който се наричаше Израел Беер? Може би писателят Бърнард Хътън е прав и " другарят Курт " в действителност е внедрен от руското разузнаване.
Или може би това е просто друга история - като тези, които Беер описа толкоз правдоподобно...
Материалът е част от плана " " на " Lenta.ru ".
1961 година, Израел
В кабинета на премиера звъни телефона. От другата страна е Исер Харел, основател и началник на именития, една от най-мощните секретни и разследващи служби в света.
Харел е къс: Започваме интервенция против Израел Беер!
Лицето на Бен-Гурион се трансформира. Беер е негов остарял другар, който дълги години заема управителни позиции в разнообразни държавни структури. Познанството му с министър-председателя играе значима роля за работата му в държавните структури и покачването му.
Но обвиняванията са доста съществени... Беер е обвинен в шпионаж в интерес на Съюз на съветските социалистически републики.
Невъзможно е даже да си представим количеството класифицирана информация, до която Беер има достъп.
" Вършете си работата ", отвръща тъмно Бен-Гурион и затваря телефона.
Той схваща, че карцерът на Израел Беер е краят на политическата му кариера.
***
Израел Беер (в средата)
Снимка: National Photo Collection of Israel
Георг (Израел) Беер е роден на 12 октомври 1912 година във Виена в буржоазно еврейско семейство. Младежът получава образованието си в Берлинския университет, само че през 1938 година, когато в Германия стартира преследването на евреите, той се завръща в родината си.
Беер възнамерява да доближи до еврейската общественост в Палестина и се надява на помощ от ционистката младежка организация " Хехалуц ".
Така приключва автобиографията на същинския човек на име Георг Беер, тъй като 26-годишният австриец изчезва безследно.
През същата година обаче различен човек идва в Палестина с документите на Георг Беер.
Неговата история е цялостна с секрети и загадки, самоличността и досега не е публично открита, а данни за неговия живот се съхраняват несъмнено надеждно някъде в секрети архиви.
Британският публицист Бърнард Хътън, който съгласно някои източници е сътрудничил на руското разузнаване, се е опитал да хвърли светлина върху историята на мистериозния човек.
Хътън споделя, че този, който е работил под името Израел Беер, е прочут в Съюз на съветските социалистически републики под псевдонима " другаря Курт ". Той е роден през 1914 година, бил е болшевик, а при започване на 30-те години е работил като чиновник в руската резиденция в Австрия.
Писателят се среща с разузнавача през 1934 година в Москва, а двамата живеят в общежитието на Комунистическия интернационал, намиращо се на улица " Горки " (сега " Тверская " ).
Служителите на Коминтерна са подготвили " другаря Курт " за секретна работа в Испания, за където той отпътува в средата на 30-те години.
Какво прави там, Хътън не знае. Очевидно тайната задача скоро завършва, тъй като няколко месеца по-късно Курт се връща в Москва.
След това разузнавачът е изпратен във Виена и оттова през 1938 година отпътува за Палестина. Писателят допуска, че документите на името на Израел Беер са се оказали при " другаря Курт ", откакто той е умъртвил същинския собственик на паспорта.
Командир Беер
Според историята, към която разузнавачът се придържа дълги години, откакто се реалокира в Палестина, Георг Беер сменя името си на Израел и се причислява към тайната организация " Хаган ", чиято активност е ориентирана към отбрана на еврейските селища.
Що се отнася до предходния стадий от живота му, Беер твърди, че е следвал във Виенския университет. Там той учи немска литература и филантропични науки, а в края на следването си получава докторска степен.
Освен това Израел Беер учи в студиото на известния австрийски режисьор Макс Райнхард и след довеждане докрай на университета известно време работи като режисьор във Виена " Бургтеатър ".
Според историята Беер обича и приема концепциите на социализма. Докато още е студент при започване на 30-те години, той се причислява към група, която се опълчва на австрийския канцлер
Работейки като шеф, Беер съумява да навлезе в основите на военната просвета в Терезианската академия на Винер-Нойщад, която образова офицери. В края на следването си Беер пази докторат по военна история.
Тези познания са доста потребни на Беер по време на службата му във военната антифашистка организация на социалдемократите " Шутцбунд ", която взима интензивно присъединяване във въоръженото въстание през 1934 година против канцлера Долфус, решил да ликвидира всички леви партии в Австрия.
През 1936 година Беер отпътува като доброволец в Испания, с цел да се бие на страната на републиканците в избухналата там революция. Като човек, който има боен опит, той е добре признат от началниците си. В началото той заема поста инструктор, само че скоро е нараснал в пълководец на батальон от интернационалните бригади.
Съдбата пази Беер в Испания и той оцелява в борбите в Гуадалахара, Терул и Мадрид. Но републиканците са победени и Беер е заставен да се върне в Австрия. Но не за дълго. Този път пътят на Беер, който става идеологически ционист, е ориентиран към Палестина.
Подозрителният полковник
В своите разкази Беер е толкоз безапелационен, че съвсем всеки, който го познава, не се съмнява в достоверността на неговите истории. Но в този момент, в Палестина, Беер към този момент основава история и става част от нея.
Беер става един от водачите на еврейската общественост и интензивно взе участие във войната за самостоятелност на Израел, почнала през 1947 година А след успеха, когато е към този момент с чин полковник, той оглавява отдела за стратегическо обмисляне на израелската войска.
Заслугите на Израел са високо оценени от героя от войната Давид Бен-Гурион, един от създателите на еврейската страна. След като Бен-Гурион става министър-председател на Израел, той назначава Беер за собствен консултант.
Това обаче не пречи на Израел Беер да управлява службата за сигурност на просъветската Обединена работническа партия (MAPAM), която не е включена в държавното управление на Бен-Гурион заради левите си възгледи. Като представител на тази партия Беер се пробва да получи място в Народното събрание, само че безрезултатно.
Беер има напълно други връзки с различен прочут израелски боен водач, който не му има вяра, считайки го за клеветник и измамник.
Не е ясно на какво се основава тази неприязън, тъй като Даян не е имал справедливи доказателства за злонамерените неистини на Беер. Но той по никакъв начин не крие антипатията си, учредена на съмнение.
През 1956 година, по време на посещаване на израелска делегация във Франция, Моше Даян намерено и непосредствено назовава Беер разузнавач. Както се оказва по-късно, интуицията на Даян не го е подвела.
Воден от съмненията си, Даян не разрешава на Беер да носи военни униформи и стопира достъпа му до секретните срещи, свързани със Суецката рецесия.
Исер Харел, проницателният началник на израелската разследваща работа Мосад, също не харесва Беер. Той стартира да го подозира във връзки със руското разузнаване към година преди първия публично открит контакт.
Опасни контакти
Всички тези съмнения обаче не пречат на Беер да заеме поста заместник-началник на военното разузнаване. Владеещ няколко непознати езика, той става значима връзка сред израелците и европейските държавни управления.
1951 година
Израел Беер показва стратегия за армейска промяна, която е отхвърлена от Министерството на защитата.
Тогава Беер взема решение да напусне армията и да се включи в политиката. Според други източници решението му е повлияно от отхвърли на молбата му да заеме поста заместник-началник на оперативния отдел на Генералния щаб.
Както и да е, през 1954 година, откакто напусна партията MAPAM, той се причислява към Партията на Израелската земя (MAПАЙ), водена от Бен-Гурион.
Бен-Гурион назначава Беер да дава отговор за основаването на военните архиви и по този начин той получава достъп до секретна информация.
Паралелно с това Беер става и боен анализатор на вестник " Хаарец ". Журналисти, в това число от западни медии, се обръщат към него като към влиятелен коментатор.
Свободното говорене езици пък разрешава на Беер да стане учител освен в Еврейския университет, само че и във френската Сорбона. Там той води лекции за военната история и политическите науки в Близкия изток, които стават доста известни измежду студентите.
В началото на 50-те години антисемитската политика на принуждава Израел дефинитивно да се откаже от просъветския курс, само че Беер остава предан към комунистическите възгледи.
През 1956 година той откликва на предлагането на новия си прочут - израелският сътрудник на ТАСС Сергей Лосев (според израелските специфични служби той е руски разузнавач) - да очертае своята визия за връзките сред Израел и Съюз на съветските социалистически републики.
Фактът на техните контакти не убягва от вниманието на Израелската работа за сигурност (ШАБАК).
Беер е свикан на разпит, по време на който изяснява, че е имал извънредно другарски връзки с Лосев. Като цяло му имат вяра, само че желаят той да спре всички контакти с новия си прочут.
Беер обаче продължава да се среща с Лосев на празнични приеми, които се организират в посолствата на Съюз на съветските социалистически републики, Унгария и България във времето от септември 1957 година до януари 1958 година
Според израелските разследващи служби точно Лосев прави връзката сред Беер и руските разузнавачи Василий Авдеенко и Владимир Соколов, които са работили под прикритието на руското посолство в Израел.
От руската страна Беер получава задачата да откри контакт с шефа на разузнаването на Бундесвера военачалник.
Генералът е извънредно умел експерт в своята област. Той освен основава следвоенното разузнаване във Федерална Република Германия, само че и оказва помощ за построяването на неговия аналог в Египет.
През 1958 година Беер се срещна с Гелен по време на пътуванията му до Австрия и Германия, надявайки се, че тяхното взаимоотношение ще остане в загадка.
Беер обаче не взима поради обстоятелството, че по това време се развиват извънредно тесни контакти сред разследващите служби на Израел и Германия, които са обединени от концепцията за търсенето на избягали нацисти в арабските страни.
Генералът незабавно оповестява на Мосад за настояването на Беер.
Фаталната неточност
Неофициалният разпит е извършен от шефа на Мосад Харел. Беер му споделя, че работи извънредно в полза на Израел. Твърди, че е получил предложение от Гелен за военно съдействие с Израел, което е възнамерявал да трансферира на Бен-Гурион.
Харел не е удовлетворен от резултата от диалога. Шефът на " Мосад " е сигурен, че Беер се занимава с шпионаж, само че няма доказателства.
1960 година година - ръководителят на Мосад Исер Харел има опция да вземе реванш
По това време Беер оглавява катедрата по военна история в университета в Тел Авив и се пробва да стане координатор на взаимната работа на израелските и западногерманските разследващи служби. Освен това Беер стартира интензивно да си сътрудничи с разузнавача Соколов, който се интересува изключително от военните уреди на Израел и информация за израелския нуклеарен капацитет.
Беер съумява да съобщи на руския шпионин доста потребна информация, в това число проект за база на НАТО в Турция, заповедта за построяването на която е получен от израелската компания " Солел Бон ".
Срещите сред Беер и Соколов се организират основно по време на конференции, дипломатически приеми и в църквата " Свети Петър и праведната Табита " в региона на Тел Авив в Абу Кабир, където се намира руското посолство.
Понякога се срещат и в жилището на Беер, намиращ се на улица " Брандес ". Именно тази немарливост в последна сметка унищожава Израел Беер.
В началото на 60-те Соколов към този момент е в полезрението на израелските спецслужби и един ден те документират негова среща с Беер. След това е решено жилището на Беер да бъде сложено под наблюдаване, а апартамент в къщата насреща е идеалното място за задачата.
Доказателства за връзката им идват от контраразузнаването, когато е снимано по какъв начин Соколов получава директория с документи от ръцете на Беер.
Съществува обаче версия, че спецслужбите са знаели за разследващата активност на Беер и са го употребявали скрито като дезинформатор, тъй като Беер е създаден от ръководителя на отдела за битка с шпионажа Цви Малхин (б.р. - той е прочут с ареста на нацисткия нарушител през 1960 година в Буенос Айрес, Аржентина).
Информацията, че дългогодишният му противен Беер най-сетне е направил неточност, незабавно стигна до шефа на " Мосад " Харел.
Това прави денят двойно сполучлив за шефа на " Мосад ", защото шефът на ШАБАК Амос Монор, който симпатизира на Беер, отсъства.
Така шефът на израелското разузнаване без проблеми получава заповед за арест и претършуване в дома на обвинения.
Харел осведоми Бен-Гурион за идната интервенция.
Въпреки че е шокиран от получената информация, министър председателят дава единодушие да се организира интервенцията.
А в този момент ми кажи кой си?
Агентът на ШАБАК Виктор Коен е изпратен да задържи Беер. Домакинът поздравява хората от службите умерено и на въпрос дали се е срещал с представител на руското посолство, дава отговор негативно.
" Добре, господин Беер. Ако сте подготвен да подпишете декларация, че в никакъв случай не сте срещали руския разузнавач Владимир Соколов, незабавно ще ви пуснем ", споделя Виктор Коен.
Тогава Беер по несъобразителност взема решение да играе ва-банк и размахва услужливо подадения лист хартия. В идната минута е задържан (формално, за умишлено предоставяне на погрешни показания).
За това какво се е случилото, Соколов схваща на идната заран. Задържането на Беер има резултата на детонация на бомба. Всички вестници в Израел излизат със мощни заглавия за залавянето на шпионина.
Новината за ареста на Беер провокира недвусмислена реакция на държавно равнище - ръководителят на държавната канцелария Ицхак Навон, някогашният общоприет шеф на Министерството на защитата Шимон Перес и шефът на военното разузнаване Хаим Херцог, които са се доверявали изцяло на Беер, не имат вяра в присъединяване на остарелия си другар в шпионаж.
По време на разпита Беер отхвърля всички обвинявания. Той споделя, че размитите фотоси изобразяват изцяло разнообразни хора.
По това време самият Беер твърди, че е приел на посетители другар публицист. Оказва се, че кореспондент на една от израелските медии в действителност е посетил жилището му този ден, само че си е тръгнал доста по-рано. А фотосите, които му демонстрират, са правени по-късно.
След като схваща, че алибито му се е провалило, Беер бързо се приспособява към ситуацията. Той стартира да твърди, че по време на фотосите е бил в магазин, където е отишъл да купи вермут преди срещата с младата си държанка. Но и тази версия пропада, тъй като посоченият от него тип алкохол не се продава в комерсиалния обект, който показва.
Положението на Беер става още по-сложно, откакто е тествана достоверността на биографията му - следването във военната академия и присъединяване му във войната в Испания не се удостоверяват.
Дори активността му в " Хаган " е подложена на подозрение. А самата принадлежност на Беер към еврейската нация поражда също огромни подозрения - медицински обзор демонстрира, че Израел Беер не е обрязан, а това е обичаен за евреите бит.
Беер изяснява това с обстоятелството, че фамилията му е светско и европеизирано и не съблюдава традициите.
Самият началник на " Мосад " Харел се пробва да притисне Израел Беер и откакто изслушва неговата версия на биографията, избухна в гневна дрънканица:
" Лъжеш! Не можахме да намерим диря от родителите ти. Проверихме всички архиви в Австрия. Не сте служили в " Шуцбунде ". Никога не сте получили докторска степен и не сте ходили във военна академия, тъй като на евреите е било неразрешено да вървят там. Няма данни за вас и в архива на " Интербригад " в Испания. А в този момент ми кажи кой си ти? "
Шефът на Мосад по този начин и не получава отговор на въпроса си. Той обаче към този момент е сигурен, че Беер е руски разузнавач. И Харел назовава излагането му на показ като " най-големия неуспех на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ".
" В света ще има единствено една суперсила "
Агент Коен съумява да откри близки връзки с Беер - с изключение на демонстративното почтително отношение, той се грижи арестуваният постоянно да има в обилие от обичаните си скъпи цигари и елитно уиски.
И седмица след ареста му, по време на следващия отчет, разузнавачът твърди: " Да - той си е сътрудничил със руски жители, да - информацията за службата му във военната академия и присъединяване му в испанската война е небивалица. Но в това време Беер изрично отхвърля да е предавал информация за Израел на Съюз на съветските социалистически републики, както и обстоятелството, че главният претекст за него е била парична премия. "
" Рано или късно в света ще има единствено една суперсила - Съюз на съветските социалистически републики. Затова за нас е доста по-важно да поддържаме естествени връзки с руснаците, в сравнение с със Запада. Не дадох на руснаците на практика никаква информация за Израел - споделих им какво научих за НАТО ", споделя Израел Беер.
Нелегален руски шпионин
По време на претършуване в жилището на Беер е открит т. н. " План на Левиатан " - документ за подготовката на боен прелом в Израел и тетрадка, в която някои дати са обградени с черен и червен молив. Разследващите подозират, че находката е някакво скрито криптирано известие, само че колкото и да се пробват не могат да го дешифрират. Скоро, за тяхно отчаяние, схващат, че по този метод Израел Беер отбелязва датите на срещите с любовницата си.
Съдът признава Беер за отговорен за държавна измяна и издава присъда от 10 години затвор.
Представителите на службите не са удовлетворени от присъдата, тъй като имат вяра, че Беер е предизвикал обилни вреди на сигурността на страната, и упорстват за увеличение на присъдата до най-малко 15 години.
Върховният съд се вслуша в причините на шефа на " Мосад ", добавяйки още пет години към присъдата.
Наказанието се оказва доживотно за Израел Беер - на 1 май 1966 година той умира в килията си от солиден инфаркт.
Беер посвещава последните три години от живота си на писането на книгата " Сигурността на Израел: през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден ".
Кой в действителност бе индивидът, който се наричаше Израел Беер? Може би писателят Бърнард Хътън е прав и " другарят Курт " в действителност е внедрен от руското разузнаване.
Или може би това е просто друга история - като тези, които Беер описа толкоз правдоподобно...
Материалът е част от плана " " на " Lenta.ru ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ