През 1960 г. македонски учен разкрива сръбския проект за македонизма
През 1960 година в Скопие македонският историк доктор Климент Джамбазовски за първи път разкрива, че сръбският посланик е бащата на македонизма. Дотогава научната общност по света не подозира, че има документи разкриващи в детайли задачите и смисъла на македонизма. Благодарение на Джамбазовски излиза наяве, че учредител на идеологията на е Стоян Новакович – сръбски политик от втората половина на XIX и началото на ХХ век.
По това време доктор Климент Джамбазовски работи в, на който шеф е през днешния ден проф. Драги Георгиев, съпредседател на, съобщи БГНЕС.
В труда си " Културно-обществените връзки на македонците със Сърбия през XIX век ” Джамбазовски в детайли разказва по какъв начин през август 1885 година в писмо Стоян Новакович – по това време дипломат на кралство Сърбия в – осведоми министър-председателя Милутин Гарашанин, че е осъществена нужната подготовка за издаването на сръбски вестник в Цариград с името „ Вардар ”. Материалите, които изданието ще разгласява, ще бъдат в интерес на сръбската агитация в Османската империя и би трябвало да следват избрана позиция по отношение на балканските нации и Великите сили.
Спрямо Гърция и гръцкия щемпел би трябвало да се показват другарски връзки, до момента в който с българския би трябвало да се води дискусия, само че такава, че да се види, „ че ние сме по-силни и по-културни ”. По отношение на Русия позицията на вестника следва да бъде пасивна, до момента в който към Турция би трябвало да бъде демонстрирана преданост, написа в писмото си Новакович.
За задачата на сръбската агитация през август 1886 година е взето решение в Цариград да бъде основано сдружението „ Сърбо-македонци ”, чиято съществена задача е да събере към себе си всички съперници на България в Османската империя, с цел да потисне българското въздействие в Македония и „ да се резервира народността на сърбо-македонския народ ”.
Решено е да се издейства от Високата врата позволение за издаване на вестник „ на чист ” – „ Македонски вестник ”, който да извършва следната стратегия:
В политически аспект постоянно да пази ползите на Османската империя, да повдигне църковния въпрос за отричане на македонците от българския екзарх, да търсят Охридската архиепископия, която е подвластна от Цариградската патриаршия, и към нея да бъдат привлечени всички македонски епархии.
„ На македонския народ да му се внушава сръбски дух, да му се потвърждава, че не са българи и с българите към този момент нямат никакви връзки, че българите са врагове на македонския народ. Да се грижи за своите национални характерности, език и традиции. Да развива енергична агитация за уединяване на българските владици и учители от Македония и на тяхно място да се доведат владици и учители родом от Македония, само че възпитани в сръбски дух ”.
![Българите са срещу договаряния на районен съд Македония за Европейски Съюз, до момента в който не се признае историческото минало]( "Българите са срещу договаряния на районен съд Македония за Европейски Съюз, до момента в който не се признае историческото минало")
Българите са срещу договаряния на районен съд Македония за Европейски Съюз, до момента в който не се признае историческото минало
Огромното болшинство от българите /83,8%/ са срещу поддръжката на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз, до момента в който не...
Дружеството е трябвало да извършва и задания във филологически аспект: „ Да се написа на чисто македонски език, само че защото македонският език не е книжовен, да се изхвърлят всички български изрази и да се вкарат сръбски. Като най-подходяща за македонския език да се вземе сръбската писменост и при писане да се съблюдава сръбската граматика. ”
Редакцията на вестника има и спомагателна задача да напише на македонски език книжки за главните учебни заведения и в период от една година да ги отпечата в Цариград. Ръкописите им би трябвало да бъдат утвърдени от сръбския дипломат в Цариград, а отпечатването им да става за сметка на сръбската страна.
С изпращането му като сръбски дипломат в Цариград Стоян Новакович слага доста интензивно въпроса за печатането на сръбски учебници за сръбските учебни заведения в Османската империя. След направено от негова страна предложение при започване на 1888 година Белград взема решение да се стартира с подготовката за печатане на сръбски учебници в Цариград.
Идеята на Новакович е първият учебник да бъде „ Македонски буквар ” на македонски език, който „ да бъде квалифициран особено за разпространение на сръбската книжовност и сръбския език в Македония, както и за разширението на сръбското въздействие там.
„ В тази връзка ми се коства, че е най-необходимо да бъде формиран един специфичен буквар на македонски акцент за Македония. В този буквар би трябвало да се обединят македонският и сръбският буквари, като македонският да бъде две трети, а сръбският – една трета. Букварът би трябвало да бъде написан в сходство със сръбския правопис с нужното внимание за вярна транскрипция на македонски акцент ”, написа Новакович.
![Пендаровски и Заев: За македонския език и еднаквост не може да се договаря]( "Пендаровски и Заев: За македонския език и еднаквост не може да се договаря")
Пендаровски и Заев: За македонския език и еднаквост не може да се договаря
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев съобщи, че изказванията, че македонският език и нация имат български корени, " са неприемливи ",...
Полученото от турската цензура позволение за издаването на учебника предоставило спомагателна опция на Новакович да развие пред сръбския министър на просветата своите хрумвания за новата фаза на работата на сръбската агитация против българската Екзархия и все по-голямото ѝ въздействие в Македония.
Според него, българската концепция е пуснала надълбоко корени в Македония, която не може да бъде разтърсена единствено от сръбската концепция.
„ Понеже българската концепция е хванала дълбоки корени в Македония, аз считам, че е невероятно да бъде разколебана, като бъде изтласкана единствено от сръбската концепция. Обезпокоен съм, че тази концепция не би била в положение независимо да се опълчи и потисне българската концепция и заради това сръбската концепция се нуждае от някакъв съдружник, който би бил срещу българизма и който съдържа в себе си детайли, които засягат надълбоко националните усеща и биха го откъснали от българизма “, написа тогавашният сръбски дипломат в Цариград Стоян Новакович до министъра на просветата доктор Владан Джорджевич.
„ Този съдружник аз го виждам в македонизма или в някои умно обрисувани граници, създаване на македонския акцент и на македонска еднаквост ”, предлага идеологът на македонизма. „ С никого българите не могат да стигнат до по-непримиримо състояние, в сравнение с с македонизма ”, уверен е Новакович. Той стартира да работи още по-усърдно върху издаването на македонски буквар, който излиза от щемпел на 18 май 1889 година
След издаването му се приготвя и първата читанка за главните учебни заведения в Македония на македонски акцент, отпечатана и публикувана при започване на 1890 г.
По това време доктор Климент Джамбазовски работи в, на който шеф е през днешния ден проф. Драги Георгиев, съпредседател на, съобщи БГНЕС.
В труда си " Културно-обществените връзки на македонците със Сърбия през XIX век ” Джамбазовски в детайли разказва по какъв начин през август 1885 година в писмо Стоян Новакович – по това време дипломат на кралство Сърбия в – осведоми министър-председателя Милутин Гарашанин, че е осъществена нужната подготовка за издаването на сръбски вестник в Цариград с името „ Вардар ”. Материалите, които изданието ще разгласява, ще бъдат в интерес на сръбската агитация в Османската империя и би трябвало да следват избрана позиция по отношение на балканските нации и Великите сили.
Спрямо Гърция и гръцкия щемпел би трябвало да се показват другарски връзки, до момента в който с българския би трябвало да се води дискусия, само че такава, че да се види, „ че ние сме по-силни и по-културни ”. По отношение на Русия позицията на вестника следва да бъде пасивна, до момента в който към Турция би трябвало да бъде демонстрирана преданост, написа в писмото си Новакович.
За задачата на сръбската агитация през август 1886 година е взето решение в Цариград да бъде основано сдружението „ Сърбо-македонци ”, чиято съществена задача е да събере към себе си всички съперници на България в Османската империя, с цел да потисне българското въздействие в Македония и „ да се резервира народността на сърбо-македонския народ ”.
Решено е да се издейства от Високата врата позволение за издаване на вестник „ на чист ” – „ Македонски вестник ”, който да извършва следната стратегия:
В политически аспект постоянно да пази ползите на Османската империя, да повдигне църковния въпрос за отричане на македонците от българския екзарх, да търсят Охридската архиепископия, която е подвластна от Цариградската патриаршия, и към нея да бъдат привлечени всички македонски епархии.
„ На македонския народ да му се внушава сръбски дух, да му се потвърждава, че не са българи и с българите към този момент нямат никакви връзки, че българите са врагове на македонския народ. Да се грижи за своите национални характерности, език и традиции. Да развива енергична агитация за уединяване на българските владици и учители от Македония и на тяхно място да се доведат владици и учители родом от Македония, само че възпитани в сръбски дух ”.
Огромното болшинство от българите /83,8%/ са срещу поддръжката на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз, до момента в който не...
Дружеството е трябвало да извършва и задания във филологически аспект: „ Да се написа на чисто македонски език, само че защото македонският език не е книжовен, да се изхвърлят всички български изрази и да се вкарат сръбски. Като най-подходяща за македонския език да се вземе сръбската писменост и при писане да се съблюдава сръбската граматика. ”
Редакцията на вестника има и спомагателна задача да напише на македонски език книжки за главните учебни заведения и в период от една година да ги отпечата в Цариград. Ръкописите им би трябвало да бъдат утвърдени от сръбския дипломат в Цариград, а отпечатването им да става за сметка на сръбската страна.
С изпращането му като сръбски дипломат в Цариград Стоян Новакович слага доста интензивно въпроса за печатането на сръбски учебници за сръбските учебни заведения в Османската империя. След направено от негова страна предложение при започване на 1888 година Белград взема решение да се стартира с подготовката за печатане на сръбски учебници в Цариград.
Идеята на Новакович е първият учебник да бъде „ Македонски буквар ” на македонски език, който „ да бъде квалифициран особено за разпространение на сръбската книжовност и сръбския език в Македония, както и за разширението на сръбското въздействие там.
„ В тази връзка ми се коства, че е най-необходимо да бъде формиран един специфичен буквар на македонски акцент за Македония. В този буквар би трябвало да се обединят македонският и сръбският буквари, като македонският да бъде две трети, а сръбският – една трета. Букварът би трябвало да бъде написан в сходство със сръбския правопис с нужното внимание за вярна транскрипция на македонски акцент ”, написа Новакович.
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев съобщи, че изказванията, че македонският език и нация имат български корени, " са неприемливи ",...
Полученото от турската цензура позволение за издаването на учебника предоставило спомагателна опция на Новакович да развие пред сръбския министър на просветата своите хрумвания за новата фаза на работата на сръбската агитация против българската Екзархия и все по-голямото ѝ въздействие в Македония.
Според него, българската концепция е пуснала надълбоко корени в Македония, която не може да бъде разтърсена единствено от сръбската концепция.
„ Понеже българската концепция е хванала дълбоки корени в Македония, аз считам, че е невероятно да бъде разколебана, като бъде изтласкана единствено от сръбската концепция. Обезпокоен съм, че тази концепция не би била в положение независимо да се опълчи и потисне българската концепция и заради това сръбската концепция се нуждае от някакъв съдружник, който би бил срещу българизма и който съдържа в себе си детайли, които засягат надълбоко националните усеща и биха го откъснали от българизма “, написа тогавашният сръбски дипломат в Цариград Стоян Новакович до министъра на просветата доктор Владан Джорджевич.
„ Този съдружник аз го виждам в македонизма или в някои умно обрисувани граници, създаване на македонския акцент и на македонска еднаквост ”, предлага идеологът на македонизма. „ С никого българите не могат да стигнат до по-непримиримо състояние, в сравнение с с македонизма ”, уверен е Новакович. Той стартира да работи още по-усърдно върху издаването на македонски буквар, който излиза от щемпел на 18 май 1889 година
След издаването му се приготвя и първата читанка за главните учебни заведения в Македония на македонски акцент, отпечатана и публикувана при започване на 1890 г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ