През 1958 г. правителството на Китай, начело с Мао Цзедун, предприема

През 1958 г. правителството на Китай, отпред с Мао Цзедун, подхваща петгодишен проект за икономическо развиване, наименуван „ Големия скок напред ”, защото страната изоставала освен от западните страни, само че и от членките на социалистическия лагер. В рамките на тази акция производството на стомана трябвало да се увеличи 6.5 пъти, а това на зърно 2.5 пъти. По това време Китай не разполага с условия да покрие предстоящите резултати, липсват квалифицирани служащи, а доменните пещи работят с остаряла технология.

Затова в производството на стомана се наложило да се включат различни подходи, като например потреблението на кухненски принадлежности и съдове. Претопяването на посуда се извършвало в задните дворове на фамилиите в домашни доменни пещи. Новата „ стомана ” обаче била нежна и неизползваема.

За да се увеличи пък зърнопроизводството, Мао Цзедун вкарва няколко проекта. Една от стратегиите се наричала „ изкопаване на земята ”. Вероятно с вярата да облагородят почвата в дълбочина и по този начин да я създадат по-плодотворна, управниците предиздвикали селяните да изкоренят посевите си, даже тези, които били към този момент подготвени за събиране на реколтата. След това горният добър пласт на почвата бил заровен на дълбочина един метър. Този ход също не довел до положителни резултати.

Друга точка от плана пък включвала изтребването на вредителите на селскостопанските култури, каквито се считало, че са врабчетата. Акцията била огромна. Бил мобилизиран целият народ, даже учениците. Те викали, удряли тенджери и барабани, размахвали парцали и ръце, качени на покривите. По този метод не разрешавали на врабчетата да кацнат. Това довело до сигурната им гибел, тъй като птичките могат да прекарат в полет единствено 15 мин. Те капвали мъртви на земята от безсилие, което ентусиазирало хората още повече. Били са избити близо 2 милиарда птици, а от телата им се трупали купчини, високи няколко метра.

Стратегията обаче се оказала извънредно несполучлива, тъй като врабчетата в действителност изяждат други по-големи вредители - гъсениците и скакалците. Вследствие на това зърнените култури били нападнати от насекомите, което довело до невъобразим апетит. Това предизвикало смъртта на към 20 милиона души, а неофициалните данни сочат, че жертвите действително са доста повече. Носят се клюки, че гладът бил толкоз огромен, че хората започнали да се изяждат един различен. Въпросът за породилия се тогава канибализъм, е обиден в книгата „ Надгробен камък ” на журналиста Янг Джишенг, която веднага е неразрешена в Китай. Хора, претърпели нещастието, описват, че по време на кризата им се е налагало да вървят в планините, с цел да търсят диви плодове, листа и всевъзможни ядливи треви. Тези запаси обаче бързо свършили и по-късно е трябвало да разравят корените, с цел да ги ядат…

„ Големият скок ”, който целял да тласне Китай към утопичното социалистическо бъдеще, се оказва едно от най-безумните човешки решения. Но огромният апетит и до през днешния ден остава тематика табу в страната. По-късно, с цел да се възвърне салдото, се наложило да се внесат врабчета от Канада и Съюз на съветските социалистически републики.