1957! Ела и Луис – отново заедно
През 1957 година джаз легендите Ела Фицджералд и Луис Армстронг се събират още веднъж в Лос Анджелис, с цел да запишат Ella and Louis Again, продължение на извънредно сполучливото им съдействие от 1956 година
Събитието е от златната епоха на джаза с актьори като Дюк Елингтън, Майлс Дейвис и Джон Колтрейн, които оформят еволюцията на жанра.
Фицджералд, известна като „ Първата дама на песента “, към този момент се е утвърдила като водеща вокалистка през 40-те години на предишния век, откакто е станала известна с Chick Webb Orchestra в края на 30-те години.
Армстронг, чийто реформаторски жанр на тромпет и пресипнал глас дефинират джаза от 20-те години на предишния век, беше движеща мощ за довеждането на жанра до всеобщата аудитория.
Тяхното съдействие през 50-те години на предишния век символизира съвършената композиция от вокална грациозност и инструментален искра, улавяйки същността на американския джаз в неговия връх.
Късните 50-те на предишния век бяха интервал на промяна за джаза, защото ерата на биг бендовете от 30-те и 40-те години на предишния век отстъпи място на по-интимни записи в дребни групи.
Ella and Louis Again, записан в Capitol Studios, включва спокоен, само че майсторски метод, с открояващи се части като „ Makin’ Whoopee “ и „ Autumn in New York “.
Албумът е продуциран от Норман Гранц, създател на Verve Records, който играе значима роля в оформянето на историята на звукозаписа на джаза.
До 1957 година Фицджералд към този момент е почнала своята именита поредност Songbook, интерпретирайки творбите на Коул Портър, Роджърс и Харт и Дюк Елингтън, до момента в който Армстронг остава световен дипломат на джаза, като се изявява необятно в Европа и Африка.
Тяхното съдействие освен сподели тяхната химия, само че също по този начин акцентира смяната в джаза към комплицирани вокални тълкования и минималистичен инструментален бекграунд.
След издаването на Ella and Louis Again и двамата актьори не престават авторитетните си кариери.
Фицджералд завоюва голям брой награди „ Грами “, откакто Академията за звукозапис ги показа през 1959 година, затвърждавайки още повече нейното завещание като вокална мощ.
Армстронг, чийто запис на “Hello, Dolly! ” от 1964 година направи история, като оглави класациите на Billboard, остана обичана фигура до гибелта си през 1971 година
Съвместната им работа остава доказателство за непреходната мощ на джаза, улавяйки безконечен миг в историята на музиката, когато два от най-великите му гласове се събраха, с цел да основат нещо в действителност магическо.
Събитието е от златната епоха на джаза с актьори като Дюк Елингтън, Майлс Дейвис и Джон Колтрейн, които оформят еволюцията на жанра.
Фицджералд, известна като „ Първата дама на песента “, към този момент се е утвърдила като водеща вокалистка през 40-те години на предишния век, откакто е станала известна с Chick Webb Orchestra в края на 30-те години.
Армстронг, чийто реформаторски жанр на тромпет и пресипнал глас дефинират джаза от 20-те години на предишния век, беше движеща мощ за довеждането на жанра до всеобщата аудитория.
Тяхното съдействие през 50-те години на предишния век символизира съвършената композиция от вокална грациозност и инструментален искра, улавяйки същността на американския джаз в неговия връх.
Късните 50-те на предишния век бяха интервал на промяна за джаза, защото ерата на биг бендовете от 30-те и 40-те години на предишния век отстъпи място на по-интимни записи в дребни групи.
Ella and Louis Again, записан в Capitol Studios, включва спокоен, само че майсторски метод, с открояващи се части като „ Makin’ Whoopee “ и „ Autumn in New York “.
Албумът е продуциран от Норман Гранц, създател на Verve Records, който играе значима роля в оформянето на историята на звукозаписа на джаза.
До 1957 година Фицджералд към този момент е почнала своята именита поредност Songbook, интерпретирайки творбите на Коул Портър, Роджърс и Харт и Дюк Елингтън, до момента в който Армстронг остава световен дипломат на джаза, като се изявява необятно в Европа и Африка.
Тяхното съдействие освен сподели тяхната химия, само че също по този начин акцентира смяната в джаза към комплицирани вокални тълкования и минималистичен инструментален бекграунд.
След издаването на Ella and Louis Again и двамата актьори не престават авторитетните си кариери.
Фицджералд завоюва голям брой награди „ Грами “, откакто Академията за звукозапис ги показа през 1959 година, затвърждавайки още повече нейното завещание като вокална мощ.
Армстронг, чийто запис на “Hello, Dolly! ” от 1964 година направи история, като оглави класациите на Billboard, остана обичана фигура до гибелта си през 1971 година
Съвместната им работа остава доказателство за непреходната мощ на джаза, улавяйки безконечен миг в историята на музиката, когато два от най-великите му гласове се събраха, с цел да основат нещо в действителност магическо.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ