През 1953 година Алфредо Ди Стефано стъпва с трясък на

През 1953 година Алфредо Ди Стефано стъпва с тропот на европейската футболна сцена. Впоследствие Реал (Мадрид) и Барселона подхващат всичко, с цел да го привлекат, а това довежда до упреци, оставка, бойкот и една безспорна оригиналност. Това е част от днешното огромно съревнование. Една история, в която няма истина.

В един задушен септемврийски ден Алфредо Ди Стефано танцуваше танго. Толкова леко, толкоз елегантно, толкоз безмилостно той се движеше през защитната линия на Барселона, която безпомощно трябваше да гледа неговата игра. „ Тук малко съвестност, там малко наслаждение. Това е моята загадка. Като в едно танго: Пътят е дълъг ”, споделя той през 2008 година в едно изявление за Süddeutschen Zeitung. И по този начин се стига до там, че най-после на неравния танц при 5:0 той вкарва чети пъти. И това в неговия първи турнирен мач за Реал (Мадрид). Това, което бележи старта на една именита кариера в испанската столица, в това време е фуриозен край на спор за един състезател. Защото оня първи мач през сезон 1953/54 сред двата отбора от Барселона и Мадрид бележи една най-интригуващите трансферни саги в историята на футбола, която се чете като престъпен разказ.

Борбата за умрелия през 2014 година почетен президент на „ кралете ” през днешния ден е част на толкоз огромното съревнование, кулминационната точка на което всяка година е Ел Класико – събитие към този момент и надалеч отвън границите на страната. „ Случаят Ди Стефано е една съществена част от съперничеството сред Реал (Мадрид) и Барселона. Съперничеството е многослойно, само че беше подхранено от този случай и обогатено с ненавист ”, споделя Ксавие Гарсия Луке, създател на книгата „ Ел Касо Ди Стефано ”.

„ Сивата стрела ” покорява Южна Америка

Историята на тази трансферна борба стартира на 10 000 километра надалеч от Испания: в Буенос Айрес, Аржентина. Там на 4 юли 1926 година се ражда момче на име Алфредо Стефано Ди Стафно Лауле. Синът на италиански преселници, пристигнали в Южна Америка от Карпи, израства в квартала с заводи Баракас в югоизточната част на града. „ Бях дете на квартала. От у дома ходех на учебно заведение, от учебно заведение на игрището и от там още веднъж у дома. Това беше моят живот ”, споделя Ди Стефано за SZ. 

От дете той е бил почитател на Ривър Плей, където през 1941 година с помощта на майка си подписва договор и продължава всеки ден да пътува час и половина с трамвай 88 за тренировки. Там всички схващат на какво е способно русото момче. В рекордно движение той се вписва в главния състав на отбора, който тогава е считан за огромния гранд на континента и чийто нападатели и до през днешния ден са именити. Наричат го „ русата стрела ”, тъй като с доста старания става доста по-добър от всички останали: нескончаем в спринта, преобладаващ пред вратата, грациозен с топката, с прелестна техника и необятен взор върху играта, който сякаш е основан в лаборатория за високи технологии за бъдещето, с цел да взима на терена постоянно вярното решение.

След като става голмайстор в Аржентина, дружно със съотборника си Нестор Роси той отива в Колумбия, където тъкмо е учредена професионална лига, до момента в който в родината му има разногласия сред лигата и синдикатът на играчите. Ди Стефано става първенец с Депортиво Лос Молинариос. Под финансовата закрила на бизнесмена Алфонсо Сеньор Куеведо и игровата на младия Ди Стефано „ синият балет ”, както е именуван отборът поради брилянтната игра с къси пасове, печели в идващите години всичко и играе толкоз преобладаващо, че да бъде чуто за колумбийците и оттатък океана. Скоро Депортиво урежда другарски мачове и шампионати в Европа. Така се случва през 1952 година, когато великодушният президент на Реал (Мадрид) Сантяго Бернабеу провежда доста класен шампионат по случай 50-годишния празник на клуба. Над всички изпъква русият нападател, който играе по различен метод, друг от този, на който са привикнали в Европа. Той е на всички места по терена, пада, основава пространства, играе толкоз интелигентно, че бранителите в бяло са изцяло сломени. Пред очите на Франсиско Франко, деспот на Испания, Ди Стефано подвига тачения от почитателите на „ Бернабеу ” сребърен трофей. „ Този мач беше изходна точка за по-късни случки. Защото след срещата на всички беше ясно, че този състезател е нещо особено ”, споделя Ксавие Луке. Освен ръководителите на Реал и президентът на Барса Ерик Марти Карето го вижда. Текстилният бизнесмен също като Бернабеу с ясна визия за неговия клуб, незабавно се засилва след шоуто на Ди Стафано в Мадрид.

Специалистите на Барса договарят с двата клуба

Барселона изпраща дуо от експерти по прехвърлянията като договарящи в хотела на Молинариос: Пепе Самитиер, състезател и треньор, който три години по-рано обезпечава прехвърлянето на Ласло Кубала, както и реномирания юрист Рамон Триас Фаргас. За малко време двамата убеждават Ди Стефано и водят първи договаряния за контракт с състезател. Все още обаче без автограф. За да завършват привличането на тогава 25-годишния аржентинец, отиват до Южна Америка. Отново Самитиер и Триас Фаргас водят диалозите. В перуанската столица Лима двамата сядат на масата за договаряния с ръководителите на Ривър Плейт и Молинариос. Точно това по-късно е в основата на трансферния разкол. Барса научава, че в действителност Ди Стефано към момента е на работа при неговия някогашен клуб в аржентинската столица, тъй като той напуснал Ривър Плейт макар контракта си единствено поради идната стачка на играчите. Започнали настойчиво договаряния, в течение на които Жоан Бускетс взима централна роля. Живеещият в Колумбия каталунец е подложен като медиатор, макар че в действителност работи за Санта Фе, най-големият противник на Милинариос в страната. Последствията: Той се демонстрира прекомерно неуверен, саботира фино договарянията. Накрая колумбийците се отдръпват изцяло. Ривър Плейт е предпочетен, ползите на Депортиво не били значими за Барса и единствено с аржентинския отбор се водели договаряния за правата на Ди Стефано.

Превод на доста пари

Малко след завръщането на преговарящите  Барса превежда трансферна сума за Ди Стефано на Ривър Плейт. Невероятните тогава четири милиона песети потичат от сметките на каталунския клуб към Буенос Айрес. Около 217 000 евро – най-високата сума за футболист по това време или съвсем двойно повече от върха до този миг. Ди Стефано поставя подписа си през 1953 година предоставените от Самитиер документи. Милинариос единствено е упоменат с една дума в това парче хартия.

Ди Стефано, който по-късно постоянно акцентира, че за него постоянно е било значимо единствено да играе футбол, едвам завърнал се от Европа, отпътува за Каталуния, с цел да играе за Барселона. И го прави в първите другарски срещи.

Планът на Сантяго Бернабеу

В същото време Бернабеу създава проект, с цел да притегли въпреки всичко изключителния нападател в столицата. Той знае, че мечтаният футболист към този момент играе за Барселона, само че една създадена тактика обръща нещата. Точно тъй като Барса отмъква през 1950 година Ласло Кубала от „ кралете ”, не трябва още веднъж да се случва същото и да се търпи неуспех за привличането на дълго търсения основен състезател. „ Кралският ” клуб схваща от свои източници, че договорът с Молинариос има също толкоз огромна годност и може да бъде премахнат едвам на 31 декември 1954 година. Кой дава тази информация на света, и до ден сегашен не е изяснено. Има разнообразни теории за това, само че всички те приключват с обстоятелството: Реал бил сигурен, че е в правото си. Изведнъж Милинариос стартира да играе роля в борбата за Ди Стефано.

Новост в историята на футбола

1,5 милиона песети са преведени в Богота и се стига до безспорна оригиналност във футболната история: два клуба имат правата за един състезател едновременно. Барса от Ривър Плейт, а Реал от Милинариос. Докато ръководителите хвърлят виновността един върху различен, Бернабеу е гневен в столицата, че Барса още веднъж го заплашва да му отмъкне мечтан състезател, казусът доближава до Испанската футболна централа. От днешна позиция комичната присъда: Ди Стефано би трябвало да играе и за двата клуба, 1953/54 и 1955/56 за Реал, 1954/55 и 1956/57 за Барса.

За случилото се след присъдата има разнообразни истории, доста от тях сигурно именити. Намеса на Франко, бойкот на Бернабеу, решение на Ди Стефано, изменничество в редиците на Барселона, неистини в Южна Америка – теории има доста. Фактите са много тънки. Ди Стефано мълчи до неговата гибел, както и доста други забъркани. Гарсия Луке стигна в последна сметка в книгата си до извода, че истината е някъде по средата.

„ В решаващия миг, когато става въпрос за детайлите по договорката, Франсиско Франко вика при себе си военачалник Москардо. Тогава той е нещо като състезателен министър, тъй като е бил огромен футболен почитател и тренира националния тим. Двамата се срещат в Пацо де Мейрас, където Франко прекарва лятната си почивка. Това е доказано. Човек в никакъв случай няма да узнае до каква степен тази среща е имала нещо общо с прехвърлянето, само че не е и нереално ”, споделя Гарсия Луке. 

„ Франко предпочитал Реал (Мадрид) поради това, че клубът имал качествата да показва Испания на спортния фронт ”, споделя Игнаси Олива, сътрудник на Goal.com от Барселона, легендата, че Реал от идеологическа позиция е бил обичаният клуб на диктатора. Много повече последователи на Франко били ръководители в Барселона. Палец нагоре значи за Мадрид поради по-добрата спортна вероятност и никога за хипотетичния комунистически клуб от Каталуния. Франко нямал безгранично вдъхновение от спорта, а по-скоро гледал на него като средство за в допълнение развлечение. За разлика от него Москардо, който в испанската Гражданска война се борил за Франко, бил огромен почитател на спорта. 

Една друга версия: Ди Стефано избрал плана Реал поради по-добрите играчи и упоритостта на Бернабеу да направи клуба най-хубавия в света. Той играл без предпочитание за каталунците и те решили да се отдръпват. До и тук няма очевидци и източници, които да поддържат тази версия, както и за слуховете за въздействие на аржентинското държавно управление и бойкот от управителните институции.

Фак е, че президентът на Барса Карето се отдръпва след присъдата на Испанската футболна централа. Още през септември 1953 година Барселона се отхвърля от правата да има Ди Стефано в редиците си най-малко за два сезона. Реал заплаща еднократно обезщетение и Ди Стефано дефинитивно отива в Мадрид. Накрая са изхарчени 5,5 милиона песети за прехвърлянето.

В своите сметки Гарсия Луке стига до крайния извод, че договорът сред Реал и Молинариос нямал никаква годност, а при този сред Барса и Ривър Плейт била позволена груба неточност от юристите на Испанската футболна федерация. „ Една от най-великите кариери в историята трябваше да се състои в екипа на противника. Това демонстрира напълно ясно договорът от Лима ”, споделя създателят на книгата за Ди Стефано.

Генерал на „ белия балет ” макар невалидния контракт

Останалото е историята. Ди Стефано става най-хубавият състезател в света, печели с Реал пет пъти подред Купата на европейските първенци (КЕШ). Той чупи безчет върхове и години наред е „ военачалник ” на „ белия балет ” с Франсиско Хенто и по-късно също Ференц Пушкаш, с който образуват един от най-хубавите дуети в нахлуване за всички времена. През актуалната 2017 година почитателите на Реал го избират в анкета за най-великия на всички времена.

„ Футболът без голове и като ден без слънце ”, споделя Ди Стефано пред SZ, а слънцето грее през цялата негова кариера. В белия екип с емблемата на Реал и не в синьо-червения с тази на Барселона той танцува танго.

„ Сега има доста повече търкания и различие. По-рано футболът бе по-романтичен ”, добавя още Ди Стефано в това изявление за SZ. Неговият случай обаче демонстрира, че романтиката в предишното е била илюзия. Защото и тогава, както и през днешния ден, дали при Неймар или Алфредо Ди Стефано: пари, власт и скрити трикове оказват помощ на всички с съществена цел да имат триумфи.

По материал на Максимилиан ШМЕКЕЛ, Goal.com
Превод от немски на Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ