Музикална история еп. 18: „Unforgettable” на Nat King Cole
През 1952 година роденият в Алабама Nat King Cole (Нат Кинг Кол) е на 33 години. Когато доста преди този момент е притеглен от музиканта Johnny Mercer (Джони Мърсър) в едвам прохождащата „ Capitol Records “, никой не подозира, че ще стане златна кокошка за продуцентската компания и ще има значима роля за нейното одобряване на музикалния пазар. През 1952 година е публикуван албумът „ Unforgettable “, а преди него Нат към този момент има цели четири солови албума, два от които инструментални, където си личи гения му на пианист. Албумът от 1952 година събира записи от съвсем седем години. Много от тях са пускани като сингли сред 1946 и 1952 година. Тук би трябвало да поясним, че по това време дългосвирещите плочи с дълготрайност повече от петнайсет минути не са били доста известни. Първата такава плоча излиза през 1948 година. В началото на 50-те множеството дългосвирещи плочи са компилации от шлагери, или от сингли, излизали предходните години. Такъв е и казусът с „ Unforgettable “. В първата своя версия албумът включва осем песни. В идващите преиздания са добавяни и още към тях.
Но несъмнено най-успешната ария от албума е точно заглавната „ Unforgettable “. „ Unforgettable “ е известен джаз стандарт, написан от Irving Gordon (Ървинг Гордън) още през 30-те години, като не се знае тъкмо по кое време. Счита се, че Нат е първият, публично записал тази ария, като нейните авторски права са одобрени на 23 май 1951 година. Дотогава Гордън е към този момент известен създател. Други песни, които е написал до този миг и са станали известни, включват „ What Will I Tell My Heart “ на Bing Crosby (Бинг Кросби), „ Me, Myself And I “ на Billie Holiday (Били Холидей) и така нататък
Когато Гордън предлага на „ Capitol “ своята ария, нейното автентично заглавие е „ Undeniable “ (в превод: неоспорим; превъзходен). Но издателите изискват да се промени, ставайки „ Unforgettable “ (в превод: незабравим). Текстът споделя за двама влюбени, признаващи възприятията си един на различен.
Първата версия, изпълнена от Нат на „ Unforgettable “ е записана на 17 август 1951 година, в студио „ Capitol “ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния, и е издадена през октомври същата година. Аранжиментът е на ръководителя на оркестъра Nelson Riddle (Нелсън Ридъл). Нат и Нелсън към този момент са работили дружно и по още песни, в това число станалата шлагер през 1958 година - „ Pretend “. „ Unforgettable “ е включена като първа в новия албум на Нат.
Нелсън работи с Нат и по-късно. Когато по-късно Frank Sinatra (Франк Синатра) се причислява към „ Capitol “, Ридъл работи и с него и прави някои от най-красивите аранжименти за негови песни, като да вземем за пример този на „ All The Way “.
Втората версия на „ Unforgettable “ от Нат е от 1952 година и е неоркестрирана. Тя излиза в едно преиздание чак през 1998 година.
Третата версия на Нат е от 1961 година за албума „ The Nat King Cole Story “. Тя е с оркестъра на Ralph Carmichael (Ралф Кармайкъл) и с негов аранжимент.
Има и четвърта версия на Нат, пусната като сингъл на 12 юли 1991 година. Любопитното там е, че за нея е взет истинският запис и върху него е насложен гласа на дъщерята на Нат - Natalie Cole (Натали Кол). Затова песента е наречена „ виртуален дует “. Тя е аранжирана от Johnny Mandel (Джони Мандел) и продуцирана от David Foster (Дейвид Фостър). Тази версия доближава до 19 място във Англия и до позиция номер 14 в главната ранглиста на американското списание „ Billboard “. Освен това взема три награди „ Грами “ на тридесет и четвъртата гала на музикалната академия - най-хубав запис, най-хубава ария и най-хубаво обичайно вокално поп осъществяване за годината. Най-после създателят Гордън получава самопризнание от „ Грами “, четиридесет години след първия запис и повече от петдесет след написването на песента. Версията от 1991 година получава и други самопризнания по-късно. Тя е включена и в албума на Натали „ Unforgettable: With Love “, който е в респект на нейния татко. Достатъчно е да чуете песни като „ Mona Lisa “, „ Nature Boy “ и „ Route 66 “. Албумът съдържа общо 22 песни, тъй че има и още доста за слушане там. Този албум на Натали е най-успешният в нейната кариера, продавайки най-вече копия - общо над седем милиона. Това идва след много дълъг спад в кариерата на певицата, породен от зависимостта ѝ към опиати. В края на 80-те тя се завръща със своя албум „ Everlasting “ от 1987 година, а малко по-късно взема решение да направи нещо в респект на своя баща. Албумът в респект на Нат се появява през 1991 година, когато музикалните почитатели са залети от гръндж и от гангста рап. Както означават критиците, появяването на албум с джаз стандарти в това време се е считало за нещо, което в никакъв случай няма да влезе в класациите. Но по-възрастното потомство в Америка доста харесва албума и постоянно гласоподава за него в чартовете. Любопитното е, че в случай че на младини Натали по всевъзможен метод се стреми да се разграничи от татко си, с напредването на възрастта си тя все по-настоятелно желае да подчертае, че е негов правоприемник. Това се приема смесено от рецензията. Но евентуално е чувствала все по-силно неговата отдавнашна липса, защото той умира прекомерно млад - през 1965 година, едвам навършил четиридесет и пет години, от рак. За причина се считат ментоловите цигари, които той прекалено е пушел, смятайки, че вършат гласа му по-дълбок и сетивен. Не би имало по какъв начин Натали да загърби джаза. Все отново и майка ѝ също е обвързвана с този род, бидейки една от певиците в бенда на Duke Ellington (Дюк Елингтън).
Сред хората, записвали свои версии на „ Unforgettable “ и наброяващи най-малко 250 актьори, са музиканти като Андреа Бочели, Джордж Бенсън, Марвин Гей, Арета Франклин, Роберта Флак, Кени Роджърс, Оскар Питърсън, Пеги Лий и доста други.
А какво става с създателя на песента? Ървинг Гордън написа музика главно до 1960 година, когато е погнусен от новата рокендрол вълна. Той се отдръпва от музикалния бизнес и в последните си години се отдава на своето огромно занимание - тениса. Днес има песни, за които някои настояват, че са писани от него, само че той не го е потвърждавал, тъй че авторството им остава противоречиво. Умира също от рак четири години откакто взима „ Грами “ с помощта на Натали Кол.
И по този начин, „ Unforgettable “ остава един от най-големите шлагери освен за Нат Кинг Кол и освен за историята на джаза, само че и за цялата известна музика от XX век.
Следвайте ни във,и
Но несъмнено най-успешната ария от албума е точно заглавната „ Unforgettable “. „ Unforgettable “ е известен джаз стандарт, написан от Irving Gordon (Ървинг Гордън) още през 30-те години, като не се знае тъкмо по кое време. Счита се, че Нат е първият, публично записал тази ария, като нейните авторски права са одобрени на 23 май 1951 година. Дотогава Гордън е към този момент известен създател. Други песни, които е написал до този миг и са станали известни, включват „ What Will I Tell My Heart “ на Bing Crosby (Бинг Кросби), „ Me, Myself And I “ на Billie Holiday (Били Холидей) и така нататък
Когато Гордън предлага на „ Capitol “ своята ария, нейното автентично заглавие е „ Undeniable “ (в превод: неоспорим; превъзходен). Но издателите изискват да се промени, ставайки „ Unforgettable “ (в превод: незабравим). Текстът споделя за двама влюбени, признаващи възприятията си един на различен.
Първата версия, изпълнена от Нат на „ Unforgettable “ е записана на 17 август 1951 година, в студио „ Capitol “ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния, и е издадена през октомври същата година. Аранжиментът е на ръководителя на оркестъра Nelson Riddle (Нелсън Ридъл). Нат и Нелсън към този момент са работили дружно и по още песни, в това число станалата шлагер през 1958 година - „ Pretend “. „ Unforgettable “ е включена като първа в новия албум на Нат.
Нелсън работи с Нат и по-късно. Когато по-късно Frank Sinatra (Франк Синатра) се причислява към „ Capitol “, Ридъл работи и с него и прави някои от най-красивите аранжименти за негови песни, като да вземем за пример този на „ All The Way “.
Втората версия на „ Unforgettable “ от Нат е от 1952 година и е неоркестрирана. Тя излиза в едно преиздание чак през 1998 година.
Третата версия на Нат е от 1961 година за албума „ The Nat King Cole Story “. Тя е с оркестъра на Ralph Carmichael (Ралф Кармайкъл) и с негов аранжимент.
Има и четвърта версия на Нат, пусната като сингъл на 12 юли 1991 година. Любопитното там е, че за нея е взет истинският запис и върху него е насложен гласа на дъщерята на Нат - Natalie Cole (Натали Кол). Затова песента е наречена „ виртуален дует “. Тя е аранжирана от Johnny Mandel (Джони Мандел) и продуцирана от David Foster (Дейвид Фостър). Тази версия доближава до 19 място във Англия и до позиция номер 14 в главната ранглиста на американското списание „ Billboard “. Освен това взема три награди „ Грами “ на тридесет и четвъртата гала на музикалната академия - най-хубав запис, най-хубава ария и най-хубаво обичайно вокално поп осъществяване за годината. Най-после създателят Гордън получава самопризнание от „ Грами “, четиридесет години след първия запис и повече от петдесет след написването на песента. Версията от 1991 година получава и други самопризнания по-късно. Тя е включена и в албума на Натали „ Unforgettable: With Love “, който е в респект на нейния татко. Достатъчно е да чуете песни като „ Mona Lisa “, „ Nature Boy “ и „ Route 66 “. Албумът съдържа общо 22 песни, тъй че има и още доста за слушане там. Този албум на Натали е най-успешният в нейната кариера, продавайки най-вече копия - общо над седем милиона. Това идва след много дълъг спад в кариерата на певицата, породен от зависимостта ѝ към опиати. В края на 80-те тя се завръща със своя албум „ Everlasting “ от 1987 година, а малко по-късно взема решение да направи нещо в респект на своя баща. Албумът в респект на Нат се появява през 1991 година, когато музикалните почитатели са залети от гръндж и от гангста рап. Както означават критиците, появяването на албум с джаз стандарти в това време се е считало за нещо, което в никакъв случай няма да влезе в класациите. Но по-възрастното потомство в Америка доста харесва албума и постоянно гласоподава за него в чартовете. Любопитното е, че в случай че на младини Натали по всевъзможен метод се стреми да се разграничи от татко си, с напредването на възрастта си тя все по-настоятелно желае да подчертае, че е негов правоприемник. Това се приема смесено от рецензията. Но евентуално е чувствала все по-силно неговата отдавнашна липса, защото той умира прекомерно млад - през 1965 година, едвам навършил четиридесет и пет години, от рак. За причина се считат ментоловите цигари, които той прекалено е пушел, смятайки, че вършат гласа му по-дълбок и сетивен. Не би имало по какъв начин Натали да загърби джаза. Все отново и майка ѝ също е обвързвана с този род, бидейки една от певиците в бенда на Duke Ellington (Дюк Елингтън).
Сред хората, записвали свои версии на „ Unforgettable “ и наброяващи най-малко 250 актьори, са музиканти като Андреа Бочели, Джордж Бенсън, Марвин Гей, Арета Франклин, Роберта Флак, Кени Роджърс, Оскар Питърсън, Пеги Лий и доста други.
А какво става с създателя на песента? Ървинг Гордън написа музика главно до 1960 година, когато е погнусен от новата рокендрол вълна. Той се отдръпва от музикалния бизнес и в последните си години се отдава на своето огромно занимание - тениса. Днес има песни, за които някои настояват, че са писани от него, само че той не го е потвърждавал, тъй че авторството им остава противоречиво. Умира също от рак четири години откакто взима „ Грами “ с помощта на Натали Кол.
И по този начин, „ Unforgettable “ остава един от най-големите шлагери освен за Нат Кинг Кол и освен за историята на джаза, само че и за цялата известна музика от XX век.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ