Марсилската дупка във времето е открита през 1951 г.
През 1951 година Бернадет Лорел открива пред света " Марсилската дупка " - географска точка в един от крайградските паркове на Марсилия, където има нещо като " времеви портал ". Десетки откриватели се втурват да изследват този феномен. Пол Дешан, млад помощник в катедрата по неврология и психиатрия в университета в Марсилия, стига най-далеч в своите проучвания.
Отначало той, сходно на други търсачи на „ Марсилската дупка “, се разхожда с часове в парка, надявайки се като Бернадет да премине през „ портите на времето “. Не открива мястото за преход, само че след доста часове вървене, мислейки за необичайния феномен, Пол стига до доста забавни изводи.
Бернадет пътува обратно във времето до 18 век и се връща назад. Следователно порталът е отворен и в двете направления. И в случай че е по този начин, тогава хора от предишното също могат да минат през него и да се озоват в 20 век.
Къде биха могли да оставят следите си тези пътешественици във времето? Представете си човек от 18 век, който се е преместил 200 години в бъдещето. Не схваща къде се намира, страни от колите, приказва на остарял език, опасява се безусловно от всичко. Разбира се, той притегля вниманието към себе си. Задържан е от полицията, няма документи, твърди, че е роден през 18 век. Къде ще го изпрати полицията след къс разпит?
Така Пол стига до извода, че би трябвало да посети психиатричните клиники в Марсилия. Още на втория ден намира подобен „ вманиачен “. Той е " безвреден тих-луд " 50-годишен пациент на една от лечебните заведения. Казва се Жак Тарвес, роден през 1741 година, някогашен товарач в Марсилия. Веднъж се напил с другар и на път за у дома се озовал „ в оня свят “ – по този начин възприемал заобикалящата го реалност.
За историческите събития, които се случват във Франция в средата на 18 век, той има доста неразбираема визия. Целият живот на товарача е стеснен до пристанището на Марсилия и кръчмата. Но Тарвес споделя такива детайлности за всекидневието на третото съсловие - най-бедните, че специалистите историци единствено подвигат плещи. Тарвес не е единственият толкоз чудноват пациент.
В разнообразни клиники Дешан открива още 5 такива „ луди “. Всички те настояват, че са родени сред 1765 и 1790 година Никой от тях няма следи от имунизация против едра шарка, липсва им имунитет към доста заболявания на 20 век. Всички са необразовани. Но при липса на обикновени знания в региона на физиката, химията, географията, те имат знания на равнище дипломирани историци за всекидневието във Франция през 18 век.
Дешан се пробва да разгласява резултатите от проучването си, само че среща отпора на управляващите. Вестниците са посъветвани да не подвигат звук към Дешан, пациентите са събрани и отведени в обособена клиника. Самият Пол е посъветван да спре търсенето на ексцентрични лунатици и " марсилската дупка ", и да се концентрира върху научната работа в университета. Заплашен е, че при положение на непокорство ще му бъде отнета здравната тапия.
Дешан обаче продължава проучванията си и пътува постоянно до парка на Бернадет, с цел да търси „ портите на времето “. Един ден той не се връща вкъщи. Очевидно търсенето му е било сполучливо.
Отначало той, сходно на други търсачи на „ Марсилската дупка “, се разхожда с часове в парка, надявайки се като Бернадет да премине през „ портите на времето “. Не открива мястото за преход, само че след доста часове вървене, мислейки за необичайния феномен, Пол стига до доста забавни изводи.
Бернадет пътува обратно във времето до 18 век и се връща назад. Следователно порталът е отворен и в двете направления. И в случай че е по този начин, тогава хора от предишното също могат да минат през него и да се озоват в 20 век.
Къде биха могли да оставят следите си тези пътешественици във времето? Представете си човек от 18 век, който се е преместил 200 години в бъдещето. Не схваща къде се намира, страни от колите, приказва на остарял език, опасява се безусловно от всичко. Разбира се, той притегля вниманието към себе си. Задържан е от полицията, няма документи, твърди, че е роден през 18 век. Къде ще го изпрати полицията след къс разпит?
Така Пол стига до извода, че би трябвало да посети психиатричните клиники в Марсилия. Още на втория ден намира подобен „ вманиачен “. Той е " безвреден тих-луд " 50-годишен пациент на една от лечебните заведения. Казва се Жак Тарвес, роден през 1741 година, някогашен товарач в Марсилия. Веднъж се напил с другар и на път за у дома се озовал „ в оня свят “ – по този начин възприемал заобикалящата го реалност.
За историческите събития, които се случват във Франция в средата на 18 век, той има доста неразбираема визия. Целият живот на товарача е стеснен до пристанището на Марсилия и кръчмата. Но Тарвес споделя такива детайлности за всекидневието на третото съсловие - най-бедните, че специалистите историци единствено подвигат плещи. Тарвес не е единственият толкоз чудноват пациент.
В разнообразни клиники Дешан открива още 5 такива „ луди “. Всички те настояват, че са родени сред 1765 и 1790 година Никой от тях няма следи от имунизация против едра шарка, липсва им имунитет към доста заболявания на 20 век. Всички са необразовани. Но при липса на обикновени знания в региона на физиката, химията, географията, те имат знания на равнище дипломирани историци за всекидневието във Франция през 18 век.
Дешан се пробва да разгласява резултатите от проучването си, само че среща отпора на управляващите. Вестниците са посъветвани да не подвигат звук към Дешан, пациентите са събрани и отведени в обособена клиника. Самият Пол е посъветван да спре търсенето на ексцентрични лунатици и " марсилската дупка ", и да се концентрира върху научната работа в университета. Заплашен е, че при положение на непокорство ще му бъде отнета здравната тапия.
Дешан обаче продължава проучванията си и пътува постоянно до парка на Бернадет, с цел да търси „ портите на времето “. Един ден той не се връща вкъщи. Очевидно търсенето му е било сполучливо.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ