През 1948 г. английският писател Джордж Оруел публикува своя роман

...
През 1948 г. английският писател Джордж Оруел публикува своя роман
Коментари Харесай

Става страшно! За свободата на словото и нецензурираната информация!

През 1948 година британският публицист Джордж Оруел разгласява своя разказ " 1984 година ", представляващ опит да се предскаже бъдещето, в което няма независимост на словото и има Министерство на истината и Полиция на мисълта. Главният воин Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, където обработва вести, тъй че да са в сходство с представяните от властта обстоятелства.

Тече война сред Океания,част от която е Англия и Евразия, част от която е Съветския съюз и тв приемниците излъчват Двеминутка на омразата, в която се демонстрира омразното лице на евразийският сътрудник Емануел Голдщайн, който ругае Големия брат, упорства за неотложен мир с Евразия, проповядва независимост на словото, независимост на печата, независимост на събранията и независимост на мисълта.

Но с цел да се отвърна празнословието на Голдщайн, гласът му постъпено се заглушава и зад неговото лице на екрана маршируват безкрайни колони на евразийската войска — редица след редица набити мъже с безизразни азиатски лица.

Някои събития в нашата страна ни припомнят мрачните предсказания и предизвестия на Оруел за властов режим, при който се прави посягане върху свободата на словото и правото на медиите да сервират информация, която да не бъде цензурирана органи под контрола на ръководещите.

Ето образци:

На 1 март тази година Съветът за електронни медии (СЕМ) взе решение да спре разпространяването на съветски телевизионни стратегии на територията на България, тъй като не представяли независимо новините. Но Бетина Жотева, която внася предлагането за решение и членките на Съвет за електронни медии не са политическа институция, те не разполагат нито с потенциал, нито с компетенции да правят оценка пристрастността или безпристрастността на излъчвания на непознати, че дори и на наши малките екрани. Ако имаха това право, до момента да са забранили предаванията на няколко малките екрани, които показват пристрастия. А възбраната на съветските малките екрани лиши правото на българските фенове да чуят гледната точка и на съветската страна. То бе посягане против свободата на медиите и припомня тези времена на комунистическия режим, когато се заглушаваха предаванията на Свободна Европа и на БиБиСи на български език - по същата причина, жителите да нямат достъп до друга позиция

Вчера, на 19 май новият Съвет за електронни медии взе решение да прави отсега нататък цялостен мониторинг на отразяването на военната инвазия на Русия в Украйна във всички малките екрани и радиостанции- държавни и частни. Този мониторинг ще включва профила на канените в медиите посетители, както и наличието на изразяваните от тях мнения. Предложението е на партията на премиера " Продължаваме промяната " в лицето на нейният представител в Съвет за електронни медии Симона Велева. По време на това съвещание Съвет за електронни медии е наложил санкция на на една кабелна телевизия за разпространение на подправена информация по отношение на войната в Украйна.

Това решение на Съвет за електронни медии съставлява брутално посягане против свободата на словото. Съвет за електронни медии си вменява правото да реализира мониторинг за това по какъв начин медиите отразяват едно външно политическо събитие, трансформирайки се по този метод в политически орган. На какво съображение Съвет за електронни медии ще прави оценка профила на канените в медиите посетители, както и наличието на изразяваните от тях мнения?

На какво съображение субективните отзиви на членовете на Съвет за електронни медии могат да бъдат основа за практикуване на надзор и налагане на санкции на медиите отразяващи руско- украинската война? Не се ли трансформира по този начин Съвет за електронни медии в самобитна Полиция на мисълта, в цензор, който в решенията си ще се управлява от правилото, провъзгласено от Соломон Паси, че " Истината не е във всички гледни точки, а в положителните гледни точки "? Не съставлява ли това решение жестоко нарушаване на самият Правилник на Съвет за електронни медии, който постановява, че " при реализиране на своите действия Съвет за електронни медии се управлява от ползите на обществото, като пази свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори ".

Във връзка с това, че Съвет за електронни медии е наложил санкция на една кабелна телевизия, която била разпространявала апропо подправена информация по отношение на войната в Украйна, на какво съображение Съвет за електронни медии си присвоява правото да преценя коя информация е същинска и коя подправена?

В изискванията на прерасналия във война руско- украински спор, в страната настъпи поляризация на публичното мнение и на борба сред две съществени групи от политици, политически коментатори и интелектуалци. Едната група, в която се изявяват политици, в това число българския министър председател Кирил Петков, и много политолози с русфобски уклон, показва мнение, че Путин/Русия правят непровокирана експанзия против Украйна, в опит за реализиране на имперски упоритости и възобновяване под някаква форма на някогашния Съветски съюз.

Втората група, към която гравитират русофили, показва, че спорът е провокиран от обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и от сделката сред САЩ/НАТО и проамериканския режим в Киев, Украйна един ден да бъде призната в НАТО, което заплашва националната сигурност на Русия. Между тези две групи се води борба в медийното пространство.

Фактите в това отношение демонстрират, че са налице опити от страна на първата група, да се лимитират медийните изяви на втората група, с аргумента, че с изказваните от нея отзиви и изказвания се стартира дезинформация за руско- украинския спор, и че тази група се трансформира в проводник на путинската пропагандна машина. В тази борба явно Съвет за електронни медии взима страната на първата група, без да се преценява, че по този метод стартира да извършва ролята на самобитно министерство на истината и прави посягане против свободата на словото.

Свободата на словото е свещено право. В Международния пакт за цивилен и политически права признат на 16 декември 1966 година от Общото заседание на Организация на обединените нации се указва, че (член 19, т.2): " Всяко лице има право на независимост на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да популяризира сведения и хрумвания от всевъзможен тип ". Аналогичен текст за това право съществува и в българската конституция (чл.39, ал.1),, като съществува и текст за Свобода на медиите (чл.40, ал.1): " Печатът и другите средства за всеобща информация са свободни и не подлежат на цензура.

Това право е извънредно значимо, тъй като медиите са място за замяна на хрумвания и средство за образуване на публично мнение. Допускат се ограничавания на свободата на медиите единствено с оглед отбраната на конституционно открития ред;- опазване на публичния ред и предварителна защита на престъпността; отбрана на здравето и морала и - отбрана на репутацията и правата на другите жители ". Съществува също по този начин и текст за Свобода на информацията (чл.41, алинея 1): " Всеки има право да търси, получава и популяризира информация.

Това право търпи връзки, също с оглед на- отбраната на националната сигурност; - опазване на публичния ред и предварителна защита на престъпността; - отбрана на здравето и морала; - отбрана на репутацията и правата на другите граждани; - съображения за опазване на загадка ".

Видно е, че решението на Съвет за електронни медии от 19 май съставлява фрапантно нарушаване с българската конституция, която позволява ясно постановени ограничавания в упражняването на свободата на словото и на информацията от жителите и медиите, и не включва по никакъв метод ограничавания във връзка с правото на отразяване и разпространение на информация вътрешно и външно политически събития, определяни от който и било за „ дезинформация “. Недвусмислено е казано, че медиите не могат да бъдат подложени на надзор и цензура, тъй като това лимитира свободата на словото.

И още нещо, което буди паника.
На парламентарния надзор в петък от изказване на министърът на електронното ръководство Божидар Божанов стана ясно, че към Министерството се основава аналитично звено, което да упражнява мониторинг върху наличието на медии и обществени мрежи и ще следи за случаи на целенасочена дезинформация. Министърът увери, че министерството се водело от един главен принцип и той бил, че " не би трябвало нито държавното управление, нито някоя огромна корпорация да взема решение кое е истина, кое не, нито да има пълномощия да блокира нещо, просто тъй като по този начин е решил ".

И тук поражда въпросът, откакто министерството е част от властта, къде е гаранцията, че това негово звено ще дефинира независимо кое е дезинформация? След като този министерски орган сякаш не би трябвало да взема решение кое е истина и кое не е, по какъв начин ще преценя кое е целенасочена дезинформация? Защото една такава оценка би трябвало да основава на някакво лично определение, кое е истина, а кое не е, нали? Не е ли налице заплахата, че това министерство може да се трансформира и в Министерство на истината?

Противоречието е повече от явно. И в случай че никой орган не би трябвало да има пълномощия да блокира нещо, единствено тъй като по този начин е решил, на какво съображение Съвет за електронни медии блокира излъчванията на две съветски малките екрани и наложи санкция на една кабелна телевизия, за " дезинформация "

Решението на Съвет за електронни медии и основаването в Министерството на на електронното ръководство на особено звено за мониторинг на медиите и обществените мрежи, което да следи за случаи на дезинформация бяха предшествани от офанзивата против свободата на словото от видни политици и персони.

В изявление по БНР на 14 март т.г. евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев съобщи, че свободата на медиите, свободата на словото не е безспорна, и че демократичните страни би трябвало да имат принадлежности да се защитят от дезинформацията.
Вярно е, че свободата на словото не е безспорна, само че интернационално признатите правила за свободата на словото, а и българската конституция съответно показват случаите, в които свободната на словото може да бъде лимитирана, и на никое място не се загатва, че тя може да бъде лимитирана поради политическа дезинформация. Това е по този начин, тъй като такова ограничаване може да бъде наложено единствено със закон и от надлежно основан за тази цел държавен орган.

Но основаването на подобен орган, който да дефинира кой изложен факт е дезинфорцация, би дало мощен инструмент на страната да лимитира свободата на словото. Затова и апелът на Ковачев за основаване на подобен инструмент не бе нищо друго с изключение на посягане върху свободата на словото в трите му форми- независимост на мнение, независимост на медиите и независимост на информацията. Но по всичко наподобява, че Съвет за електронни медии се трансформира точно в сходен орган, какъвто предлага Ковачев, с решението си за мониторинт на медии и да се санкции кабелна телевизия за подправена информация, или дезинформация.

Атака против свободата на словото и на медиите представляваше изявлението от 15 март т.г. пред уеб страницата " Фрогнюз " на телевизионния специалист Светлана Божилова, учител по телевизионна публицистика в СУ " Св. Кл. Охридски. В него тя се разгласи против медийната " отвратителна и уродлива агитация на Владимир Путин ", която водела до тежки деформации. В България имало доста партийни малките екрани, които разделяли обществото. " Не може да каниш за присъединяване в полемика персона, която е на страната " на палача " споделя тя... „ Много се спекулира и бърка сега.

Включително от Петър Волгин, за плурализма на гледните точки ". Божилова, наред с Васко Кръпката и общо 35 български " интелектуалци и общественици ", при започване на март т.г. изпратиха отворено писмо до премиера, Народното събрание, министри, Съвет за електронни медии и основния прокурор, както и до медиите, в което упорстват да се вземат съответни ограничения против злоупотребата със свободата на словото и потреблението му за недемократични цели. В писмото се приказва за това, че имало доста български медии и български публицисти, които от години взели участие в съветската хибридна война против България и Свободния свят.

В писмото се предлага, що се отнася до частните и партийни медии, които вземат участие в хибридната пропагандна война на Кремъл, да бъдат задължени да дават цялостна информация за финансирането си, както и да отбелязват своите журналистически артикули с надпис " непроверена/едностранчива информация ".

Предлага се също " Съгласно пълномощията си регулаторният медиен орган да бъде претрупан да изготви и от време на време да обновява лист на " хибридните медии " по авансово конкретизирани критерии. Съвет за електронни медии или различен оторизиран държавен орган би трябвало да може и да блокира уебстраниците на медии, оповестени за " хибридни ".

Става ужасно в действителност.

В едно от своите послания от 2013 г. към обществото Евгени Дайнов, споменавайки че БНР дава платформа на съветската пета колона у нас, писа:
" Предупредени сте.... Да няма след това „ Ама от кое място пристигна това?” когато, като украинците, някоя четвъртъчна вечер си легнете като членове на Европейски Съюз, а в петък сутринта разберете, че „ в полза на националната сигурност” към този момент сте членове на Русия. Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете ".

Красиво казано и ние ще си позволим да плагиатстваме част от посланието му:
Хора предизвестени сте. Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете. За да не се разсъните някоя заран в страна, напомняща онази разказана от Джордж Оруел в книгата му " 1984 " и да разберете, че вие и някои медии, от които черпите съгласно информация сте включени в някакъв лист за санкциониране или " обезвредяване " на лица- " сътрудници за въздействие ", разпространяващи дезинформация и " хибридни " вести.
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР