Забраненият Озьорск – там, където се ражда програмата за ядрени оръжия на СССР
През 1946 година Съюз на съветските социалистически републики стартира градежа на конфиденциален град, прочут като " Град 40 ". В него са настанени някои от най-големите нуклеарни експерти, които имат задачата да развият Съветската стратегия за нуклеарни оръжия, в това число и атомна бомба.
Дълбоко в гъстите гори на планината Урал, край голямата атомна централа Маяк се намира неразрешеният град Озьорск. Кодовото му име е " Град 40 ". Това е мястото, където се ражда програмата за нуклеарни оръжия на Съюз на съветските социалистически републики. В продължение на десетилетия, градът с население от към 100 000 души не се появява на нито една карта, а самоличността на неговите жители е секретна. Хората са работели с мисълта, че тяхната работа основава нуклеарния щит и избавление за света. В града им е имало всички улеснения на актуалната цивилизация, само че никой не е имал правото да го напуща.
Много негови жители напускали този свят на междинна възраст, страдайки от болести, за които никой не е имал пояснение. А когато медиците отчитали, че в града е имало големи равнища на смъртност от ракови заболявания, управляващите са им заповядвали да изтрият данните в техните регистри. Докато се е строяла атомната централа " Маяк ", руското държавно управление даже не разрешава на жителите на Град 40 да напущат рамките на града в продължение на 8 години. А равнищата на радиация са били регистрирани като 5 пъти над тези в Чернобил.
Децата не знаели какво работят родителите им. Едно от тези деца е Надежда Кутепова, която се трансформира в деятел и бранител на човешките права и споделя на света за тоталната засекретеност, в която жителите на Озьорск са принудени да живеят. Тя печели голям брой врагове и в последна сметка е принудена да напусне Русия с 4-те си деца и да потърси политическо леговище във Франция.
Какво по-точно значи да си роден в град, който не съществува на картата?
До 1994-та година не се знаеше нищо за затворените градове, те не съществуваха на картата, а са общо 10 броя. Те бяха секретни и нямаха наименование. Но в случай че ти си елементарен гражданин на града, нормално дете, това въобще не се отразява на твоето всекидневие. Единственото друго нещо, което осъзнаваш, е че градът ти е обграден от ограда с бодлива тел, и всякога при влизане и излизане, ти си задължен да представяш специфичен пропуск.
Кога и по какъв начин разбрахте, че нещо не е наред в родното Ви място?
Когато едно дете пораства, всичко му се коства обикновено. Тоест, това, че в нашия град имаше ограда и бойци не ме учудваше. Първите ми мемоари се отнасят до пътуването ми в Свердловск, в този момент е Екатеринбург, при баба ми. Родителите ми постоянно ме предупреждаваха, че нашият град е конфиденциален и в близост гъмжи от шпиони, и в случай че не желая мама и баща да бъдат задържани, то аз не би трябвало да споделям на никого от кое място съм. А в случай че ме попитат – би трябвало да споделям, че съм от Челябинск. И евентуално тогава за първи път у мен се появиха някакви подозрения, че нещо не е наред.
Добре, по какъв начин са вероятни тези неща? Вие несъмнено в никакъв случай не сте канили посетители вкъщи си? И вашите родственици, които са отвън този град?
Да, фактически съществуваше този проблем. Едната ми баба работеше в цех " Маяк ", само че другата живееше в Свердловск и това бе един огромен проблем, тъй като на родителите ми се постановяваше да вървят в режимния отдел да подават заявки и да чакат несъмнено време за позволение. И в никакъв случай не се знаеше, дали ще те пуснат при баба ти или ще ти забранят. А баба имаше право да идва при нас единствено един път годишно. Това беше една в действителност трагична обстановка. Що се отнася до познатите, то на нас още от детските години не ни идваше на акъла, че можем да поканим някой от вън. Спомням си един случай, когато през лятото заминахме на лагер някъде на юг…бяхме група деца, учителят също ни предизвести да не споделяме от кое място сме. А в случай че някой ни попита, трябваше да използваме версията, че сме от Челябинск. Обаче на летището една жена ни попита от кое място сме и къде отиваме. Ние казахме, че отпътуваме на юг, обаче тя упорито питаше от кое място сме. Казахме, че сме от Челябинск. А тя отговори " Ау, и аз съм от Челябинск, от кое учебно заведение сте? " Спомням си възприятието на смут, когато трябваше да отговоря на въпроса. И си помислих, че несъмнено тази жена е разузнавач, че родителите ми ще ги арестуват, и в случай че я излъжа, то ще стане може би доста по-зле, в сравнение с в случай че си замълча. Ужасна обстановка, само че ние го възприемахме като даденост.
Коя е тази велика загадка, която толкоз трябваше да пазите?
Работата е там, че това произвеждане на обединяване " Маяк ", това е заводът, поради което е основан и градът Озьорск. Някога той се наричаше Челябинск-40, по-късно Челябинск-65, и там се произвеждаше плутоний в промишлени мащаби за руските атомни бомби. И надлежно всичко това трябваше да се пази в загадка от нашите евентуални съперници. Например, през първите 10 години, става въпрос за края на 40-те и началото на 50-те години, на хората им беше неразрешено даже да пишат писма и идващите в града безусловно изчезваха за роднините си. Чак в края на 50-те години бе позволено пращането на писма, а през 60-те – към този момент да се пътува отвън Озьорск.
Всъщност вашата баба сподели ли на вашите родители какво се случва в града? С какво в реалност се занимава?
Мисля, че не. Аз възстановявах протичащото се по разкази на други хора. За страдание, моите родственици, работили в " Маяк ", не доживяха до съзнателната ми възраст. А моята баба Надежда Кузлова, която е пристигнала през 48 година, и бе мобилизирана от Комунистическата партия, тя на практика правеше първия плутоний с голи ръце. И тя умря през 1965 година от рак на лимфната система. Това е било 7 години преди да се родя. Баща ми е роден в Свердловск и бе хвърлен да предотвратява една повреда през 57 година, когато е бил 18-годишен и студент в Техническия институт. Той остана в Озьорск и работеше за 235-тия радиационно-химичен цех за преправяне на нуклеарно гориво. Аз бях 11-годишна през 83-та година, той беше болен от рак, а през 85-та година той умря, имаше рак на червата, с метастази в белия дроб. И тогава цялата информация беше засекретена и ние в никакъв случай не сме говорили за неговата работа. Веднъж, в учебното заведение ни разпоредиха да опишем къде работят нашите родители. Аз знаех, че майка ми е доктор, а татко ми е инженер в завода. И когато го попитах " Татко, с какво се занимаваш в завода? ", той ми отговори " Правя обвивки за бонбони ". Това е единственото нещо, което си припомням той да е споделял с мен. Когато умря, бе публикуван документ, че е починал от някакво общо заболяване. А 22 години след гибелта му, през 2007-ма година, когато аз към този момент станах правозащитник, открих, че причина за гибелта му е присъединяване му в ликвидирането на последствията от повредата през 57-ма година.
Кога хората, познати от детските ви години започнаха да боледуват?
Вижте, обстановката, когато от раждането си живееш на едно и също място, то всичко в него ти се коства в реда на нещата. И когато хората към теб умират на 40-50 години, изобщо не мислиш, че могат да доживеят до 90. Странно ми беше, когато майка ми постоянно пътуваше до някакви фабрики, правеше някакви прегледи, справяше се с сериозни обстановки, и аз чувах думите " облъчване " или " радиация ", само че не обръщах изключително внимание на това. И тук би трябвало да загатна, че в затворените градове може би съществува специфична идеология и на практика по този начин ни възпитават, че да можем да обслужваме нуклеарните предприятия. Ние не задавахме никакви въпроси, и знаехме, че ние тук, в Озьорск, сме спасителите на света. Че ние вършим нуклеарната бомба, и на практика откриваме паритет сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. И светът би трябвало да ни е признателен. Ние би трябвало да пазим безмълвие и цената на човешкия живот не е значима. И тази идеология не се състои от някакви лозунги, това е всекидневно положение, за което ти приказват родителите, в училище… Естествено, не си задаваш въпрос каква е цената на всичко това, единствено знаеш, че по този начин би трябвало и това е належащо за положителното на страната.
Вие разказвате цялата тази история на света, това е било голям риск за вас. Какви врагове си навлякохте с това?
Аз сътворих социална организация, " Планетата на очакванията " в нашия град през 99-та година. Когато я създавах не допусках, с какви опасности, компликации и рискове ще се сблъскам. Веднъж отидох на екологична конференция, проведена в Челябинск, и там имаше отчет на ръководителя на комитета по екология на Озьорск и той говореше за неща, които в нашия град не е признато да се приказва и които се смятаха за неистина. Аз отидох при него и го попитах " Как може да говорите за тези неща? ", " Вие съобщавате за замърсявания, за повреди, и в случай че всичко това е истина, то за какво всички в нашия град считаме, че това е съчинено от нашите врагове, с цел да се затвори завода ". А той отговори " Нали разбирате, че в нашия град има избрана идеология…. Когато аз сътворих публичната организация, нашата стратегия се отнасяше до отбрана на правата на бременните дами, и това даже не засягаше екологията. В нашия град бяха проведени юридически съвещания, и там започнаха да идват освен бременни дами, само че и други хора, тъй като те бяха безвъзмездни. Чак тогава разбрах, на какъв брой доста хора са накърнени правата. Тоест, те страдаха, само че не можеха да се защитят. И всичко станало с баба ми, татко ми, в фамилията, оформи действителността и аз започнах да пазя тези хора. Разбира се, поех избран риск, само че в живота има едно положение, когато си мислиш " Боже мой, до каква степен ти омръзнало от всичко това? ", и че на това нещо би трябвало да се противодейства, и не е значимо дали ще бъде по-спокойно, това е положение единствено на крачка от отчаянието. Създаването на организацията за отбрана правата на тези жители е един опит да ги предпазя от сходни унизителни положения – да живееш в една меко казано нечиста територия.
Миналият месец множеството медии оповестиха за замърсяване, нараснало равнище на Рутений 106. За вероятен източник бе посочен точно " Маяк " и Озьорск- градът за който става дума. Руските управляващи обаче отхвърлиха това.
Вижте, в началото информацията за това, че в Европа е записано замърсяване с рутений, аз прочетох в един уебсайт и източникът беше Министерството за Ядрена Безопасност на Германия. Не обърнах изключително внимание на това, тъй като информацията за сходно нещо за мен е нещо обикновето. Но, щом чух декларацията на РОСАТОМ и " Маяк ", и че нищо не се е случило, аз несъмнено се усъмних. И тъй като това се повтаряше, взех решение, че би трябвало да се проверява тази обстановка. Искам да знаете, че макар че съм политически бежанец във Франция, фантазията ми е един ден да се върна да работя в Озьорск, и да се върна на тези територии, които са нечисти. Само през последните години в " Маяк " се случиха доста повреди, корупционни кавги, някой нещо не е извършил, някой нещо не е построил. За това, когато започнах да уча обстановката, обърнах внимание, че на 25-ти и 26-ти септември в Озьорск е бил подаден сигнал за паника. Подобно нещо се случва, при осъществяване на учения и съгласно нормите, всички би трябвало да вземат ограничения и да се организира евакуация. Това не беше нещо извънредно, само че в същото време не беше планувано. Освен това ми направи усещане, че този ден в завода за преправка са се провеждали тествания на новото съоръжение, с нов тип гориво и аз допуснах какво се случва. Работата е там, че в този миг учените обявиха, че рутеният, който е изтърван в атмосферата е бил в чист тип незамърсен на други изотопи. А френските учени, които ме съветваха, допуснаха, че това е процесът на остъкляване на веществото. И с цел да схвана, дали това е станало в " Маяк " ми се наложи да проуча обстановката с процеса на остъкленяването в пещта в 235-тия цех, за който към този момент загатнах. Там е работил татко ми, и разбрах, че тази пещ е била издигната неотдавна, и процесът на строителството е бил съпроводен с голям брой нарушавания. Първо договорът за градежа е бил подписан с банкрутирало дружество. По-нататък стана и ясно, че сходна повреда е била допустима само в цех 235 и тази обстановка въобще не е нова за " Маяк " или за РОСАТОМ и постоянно всичко се покривашe.
Предвид това, какво се е случило в Озьорск и с вашето здраве, бихте ли желала да се върнете там?
Преди всичко, аз се считам за щерка на Озьорск, даже щерка на " Маяк ", искам да се върна там, и считам, че хората от този град са атомни плебеи, и те съвсем не схващат по какъв начин биват експлоатирани и по какъв начин се накърняват техните права. И какъв брой е тежко да се живее на това нуклеарно бунище на света и да се грижат за всичко това, което е насъбрано в тези складове. И тези хора би трябвало да се пазят. Видяхме какво се случва и това, което излетя в атмосферата, поради него по какъв начин се разтревожи светът. И ние би трябвало да спрем всичко това, а се вижда какъв брой сме безсилни, даже не можем да получим нужната информация. В " Маяк " има голямо количество нуклеарни боклуци, равни на 12 Чернобила. И би трябвало да се види какъв брой е рисково всичко това.
А вие по какъв начин сте със здравето? Имате ли проблеми?
Искам да кажа, че нямам проблеми със здравето, тъй като взимам специфични ограничения, само че казусът с емиграцията въобще не е съдействал за подсилване на здравето ми. Аз съм осведомена с разнообразни укрепващи здравето методики, с цел да нямам проблеми. Но много огромни проблеми имаха 2 от 4те ми деца. Единият наследник се роди с 6-ти пръст, и той бе отхвърлен, а другото дете имаше кожно заболяване, аргументите за което не можеха да се изяснят. Никакъв тест за алергии не го хващаше и след това ни споделиха, че това било на имунна основа. Аз считам, че има неправилна демографска политика в Озьорск, където принудително се задържаха хората. И за това не бих желала моите деца да се върнат там един ден.
Дълбоко в гъстите гори на планината Урал, край голямата атомна централа Маяк се намира неразрешеният град Озьорск. Кодовото му име е " Град 40 ". Това е мястото, където се ражда програмата за нуклеарни оръжия на Съюз на съветските социалистически републики. В продължение на десетилетия, градът с население от към 100 000 души не се появява на нито една карта, а самоличността на неговите жители е секретна. Хората са работели с мисълта, че тяхната работа основава нуклеарния щит и избавление за света. В града им е имало всички улеснения на актуалната цивилизация, само че никой не е имал правото да го напуща.
Много негови жители напускали този свят на междинна възраст, страдайки от болести, за които никой не е имал пояснение. А когато медиците отчитали, че в града е имало големи равнища на смъртност от ракови заболявания, управляващите са им заповядвали да изтрият данните в техните регистри. Докато се е строяла атомната централа " Маяк ", руското държавно управление даже не разрешава на жителите на Град 40 да напущат рамките на града в продължение на 8 години. А равнищата на радиация са били регистрирани като 5 пъти над тези в Чернобил.
Децата не знаели какво работят родителите им. Едно от тези деца е Надежда Кутепова, която се трансформира в деятел и бранител на човешките права и споделя на света за тоталната засекретеност, в която жителите на Озьорск са принудени да живеят. Тя печели голям брой врагове и в последна сметка е принудена да напусне Русия с 4-те си деца и да потърси политическо леговище във Франция.
Какво по-точно значи да си роден в град, който не съществува на картата?
До 1994-та година не се знаеше нищо за затворените градове, те не съществуваха на картата, а са общо 10 броя. Те бяха секретни и нямаха наименование. Но в случай че ти си елементарен гражданин на града, нормално дете, това въобще не се отразява на твоето всекидневие. Единственото друго нещо, което осъзнаваш, е че градът ти е обграден от ограда с бодлива тел, и всякога при влизане и излизане, ти си задължен да представяш специфичен пропуск.
Кога и по какъв начин разбрахте, че нещо не е наред в родното Ви място?
Когато едно дете пораства, всичко му се коства обикновено. Тоест, това, че в нашия град имаше ограда и бойци не ме учудваше. Първите ми мемоари се отнасят до пътуването ми в Свердловск, в този момент е Екатеринбург, при баба ми. Родителите ми постоянно ме предупреждаваха, че нашият град е конфиденциален и в близост гъмжи от шпиони, и в случай че не желая мама и баща да бъдат задържани, то аз не би трябвало да споделям на никого от кое място съм. А в случай че ме попитат – би трябвало да споделям, че съм от Челябинск. И евентуално тогава за първи път у мен се появиха някакви подозрения, че нещо не е наред.
Добре, по какъв начин са вероятни тези неща? Вие несъмнено в никакъв случай не сте канили посетители вкъщи си? И вашите родственици, които са отвън този град?
Да, фактически съществуваше този проблем. Едната ми баба работеше в цех " Маяк ", само че другата живееше в Свердловск и това бе един огромен проблем, тъй като на родителите ми се постановяваше да вървят в режимния отдел да подават заявки и да чакат несъмнено време за позволение. И в никакъв случай не се знаеше, дали ще те пуснат при баба ти или ще ти забранят. А баба имаше право да идва при нас единствено един път годишно. Това беше една в действителност трагична обстановка. Що се отнася до познатите, то на нас още от детските години не ни идваше на акъла, че можем да поканим някой от вън. Спомням си един случай, когато през лятото заминахме на лагер някъде на юг…бяхме група деца, учителят също ни предизвести да не споделяме от кое място сме. А в случай че някой ни попита, трябваше да използваме версията, че сме от Челябинск. Обаче на летището една жена ни попита от кое място сме и къде отиваме. Ние казахме, че отпътуваме на юг, обаче тя упорито питаше от кое място сме. Казахме, че сме от Челябинск. А тя отговори " Ау, и аз съм от Челябинск, от кое учебно заведение сте? " Спомням си възприятието на смут, когато трябваше да отговоря на въпроса. И си помислих, че несъмнено тази жена е разузнавач, че родителите ми ще ги арестуват, и в случай че я излъжа, то ще стане може би доста по-зле, в сравнение с в случай че си замълча. Ужасна обстановка, само че ние го възприемахме като даденост.
Коя е тази велика загадка, която толкоз трябваше да пазите?
Работата е там, че това произвеждане на обединяване " Маяк ", това е заводът, поради което е основан и градът Озьорск. Някога той се наричаше Челябинск-40, по-късно Челябинск-65, и там се произвеждаше плутоний в промишлени мащаби за руските атомни бомби. И надлежно всичко това трябваше да се пази в загадка от нашите евентуални съперници. Например, през първите 10 години, става въпрос за края на 40-те и началото на 50-те години, на хората им беше неразрешено даже да пишат писма и идващите в града безусловно изчезваха за роднините си. Чак в края на 50-те години бе позволено пращането на писма, а през 60-те – към този момент да се пътува отвън Озьорск.
Всъщност вашата баба сподели ли на вашите родители какво се случва в града? С какво в реалност се занимава?
Мисля, че не. Аз възстановявах протичащото се по разкази на други хора. За страдание, моите родственици, работили в " Маяк ", не доживяха до съзнателната ми възраст. А моята баба Надежда Кузлова, която е пристигнала през 48 година, и бе мобилизирана от Комунистическата партия, тя на практика правеше първия плутоний с голи ръце. И тя умря през 1965 година от рак на лимфната система. Това е било 7 години преди да се родя. Баща ми е роден в Свердловск и бе хвърлен да предотвратява една повреда през 57 година, когато е бил 18-годишен и студент в Техническия институт. Той остана в Озьорск и работеше за 235-тия радиационно-химичен цех за преправяне на нуклеарно гориво. Аз бях 11-годишна през 83-та година, той беше болен от рак, а през 85-та година той умря, имаше рак на червата, с метастази в белия дроб. И тогава цялата информация беше засекретена и ние в никакъв случай не сме говорили за неговата работа. Веднъж, в учебното заведение ни разпоредиха да опишем къде работят нашите родители. Аз знаех, че майка ми е доктор, а татко ми е инженер в завода. И когато го попитах " Татко, с какво се занимаваш в завода? ", той ми отговори " Правя обвивки за бонбони ". Това е единственото нещо, което си припомням той да е споделял с мен. Когато умря, бе публикуван документ, че е починал от някакво общо заболяване. А 22 години след гибелта му, през 2007-ма година, когато аз към този момент станах правозащитник, открих, че причина за гибелта му е присъединяване му в ликвидирането на последствията от повредата през 57-ма година.
Кога хората, познати от детските ви години започнаха да боледуват?
Вижте, обстановката, когато от раждането си живееш на едно и също място, то всичко в него ти се коства в реда на нещата. И когато хората към теб умират на 40-50 години, изобщо не мислиш, че могат да доживеят до 90. Странно ми беше, когато майка ми постоянно пътуваше до някакви фабрики, правеше някакви прегледи, справяше се с сериозни обстановки, и аз чувах думите " облъчване " или " радиация ", само че не обръщах изключително внимание на това. И тук би трябвало да загатна, че в затворените градове може би съществува специфична идеология и на практика по този начин ни възпитават, че да можем да обслужваме нуклеарните предприятия. Ние не задавахме никакви въпроси, и знаехме, че ние тук, в Озьорск, сме спасителите на света. Че ние вършим нуклеарната бомба, и на практика откриваме паритет сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. И светът би трябвало да ни е признателен. Ние би трябвало да пазим безмълвие и цената на човешкия живот не е значима. И тази идеология не се състои от някакви лозунги, това е всекидневно положение, за което ти приказват родителите, в училище… Естествено, не си задаваш въпрос каква е цената на всичко това, единствено знаеш, че по този начин би трябвало и това е належащо за положителното на страната.
Вие разказвате цялата тази история на света, това е било голям риск за вас. Какви врагове си навлякохте с това?
Аз сътворих социална организация, " Планетата на очакванията " в нашия град през 99-та година. Когато я създавах не допусках, с какви опасности, компликации и рискове ще се сблъскам. Веднъж отидох на екологична конференция, проведена в Челябинск, и там имаше отчет на ръководителя на комитета по екология на Озьорск и той говореше за неща, които в нашия град не е признато да се приказва и които се смятаха за неистина. Аз отидох при него и го попитах " Как може да говорите за тези неща? ", " Вие съобщавате за замърсявания, за повреди, и в случай че всичко това е истина, то за какво всички в нашия град считаме, че това е съчинено от нашите врагове, с цел да се затвори завода ". А той отговори " Нали разбирате, че в нашия град има избрана идеология…. Когато аз сътворих публичната организация, нашата стратегия се отнасяше до отбрана на правата на бременните дами, и това даже не засягаше екологията. В нашия град бяха проведени юридически съвещания, и там започнаха да идват освен бременни дами, само че и други хора, тъй като те бяха безвъзмездни. Чак тогава разбрах, на какъв брой доста хора са накърнени правата. Тоест, те страдаха, само че не можеха да се защитят. И всичко станало с баба ми, татко ми, в фамилията, оформи действителността и аз започнах да пазя тези хора. Разбира се, поех избран риск, само че в живота има едно положение, когато си мислиш " Боже мой, до каква степен ти омръзнало от всичко това? ", и че на това нещо би трябвало да се противодейства, и не е значимо дали ще бъде по-спокойно, това е положение единствено на крачка от отчаянието. Създаването на организацията за отбрана правата на тези жители е един опит да ги предпазя от сходни унизителни положения – да живееш в една меко казано нечиста територия.
Миналият месец множеството медии оповестиха за замърсяване, нараснало равнище на Рутений 106. За вероятен източник бе посочен точно " Маяк " и Озьорск- градът за който става дума. Руските управляващи обаче отхвърлиха това.
Вижте, в началото информацията за това, че в Европа е записано замърсяване с рутений, аз прочетох в един уебсайт и източникът беше Министерството за Ядрена Безопасност на Германия. Не обърнах изключително внимание на това, тъй като информацията за сходно нещо за мен е нещо обикновето. Но, щом чух декларацията на РОСАТОМ и " Маяк ", и че нищо не се е случило, аз несъмнено се усъмних. И тъй като това се повтаряше, взех решение, че би трябвало да се проверява тази обстановка. Искам да знаете, че макар че съм политически бежанец във Франция, фантазията ми е един ден да се върна да работя в Озьорск, и да се върна на тези територии, които са нечисти. Само през последните години в " Маяк " се случиха доста повреди, корупционни кавги, някой нещо не е извършил, някой нещо не е построил. За това, когато започнах да уча обстановката, обърнах внимание, че на 25-ти и 26-ти септември в Озьорск е бил подаден сигнал за паника. Подобно нещо се случва, при осъществяване на учения и съгласно нормите, всички би трябвало да вземат ограничения и да се организира евакуация. Това не беше нещо извънредно, само че в същото време не беше планувано. Освен това ми направи усещане, че този ден в завода за преправка са се провеждали тествания на новото съоръжение, с нов тип гориво и аз допуснах какво се случва. Работата е там, че в този миг учените обявиха, че рутеният, който е изтърван в атмосферата е бил в чист тип незамърсен на други изотопи. А френските учени, които ме съветваха, допуснаха, че това е процесът на остъкляване на веществото. И с цел да схвана, дали това е станало в " Маяк " ми се наложи да проуча обстановката с процеса на остъкленяването в пещта в 235-тия цех, за който към този момент загатнах. Там е работил татко ми, и разбрах, че тази пещ е била издигната неотдавна, и процесът на строителството е бил съпроводен с голям брой нарушавания. Първо договорът за градежа е бил подписан с банкрутирало дружество. По-нататък стана и ясно, че сходна повреда е била допустима само в цех 235 и тази обстановка въобще не е нова за " Маяк " или за РОСАТОМ и постоянно всичко се покривашe.
Предвид това, какво се е случило в Озьорск и с вашето здраве, бихте ли желала да се върнете там?
Преди всичко, аз се считам за щерка на Озьорск, даже щерка на " Маяк ", искам да се върна там, и считам, че хората от този град са атомни плебеи, и те съвсем не схващат по какъв начин биват експлоатирани и по какъв начин се накърняват техните права. И какъв брой е тежко да се живее на това нуклеарно бунище на света и да се грижат за всичко това, което е насъбрано в тези складове. И тези хора би трябвало да се пазят. Видяхме какво се случва и това, което излетя в атмосферата, поради него по какъв начин се разтревожи светът. И ние би трябвало да спрем всичко това, а се вижда какъв брой сме безсилни, даже не можем да получим нужната информация. В " Маяк " има голямо количество нуклеарни боклуци, равни на 12 Чернобила. И би трябвало да се види какъв брой е рисково всичко това.
А вие по какъв начин сте със здравето? Имате ли проблеми?
Искам да кажа, че нямам проблеми със здравето, тъй като взимам специфични ограничения, само че казусът с емиграцията въобще не е съдействал за подсилване на здравето ми. Аз съм осведомена с разнообразни укрепващи здравето методики, с цел да нямам проблеми. Но много огромни проблеми имаха 2 от 4те ми деца. Единият наследник се роди с 6-ти пръст, и той бе отхвърлен, а другото дете имаше кожно заболяване, аргументите за което не можеха да се изяснят. Никакъв тест за алергии не го хващаше и след това ни споделиха, че това било на имунна основа. Аз считам, че има неправилна демографска политика в Озьорск, където принудително се задържаха хората. И за това не бих желала моите деца да се върнат там един ден.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ