През 1945 г. в Балтийско море се случила най-голямата морска

През 1945 година в Балтийско море се случила най-голямата морска злополука в човешката история. Съветската подводница С-13 торпилирала близо до Данциг немския пътнически лайнер „ Вилхелм Густлоф “, на борда на който се намирали немски подводничари. Един час по-късно корабът потопен. Според разнообразни оценки, броят на жертвите варирал от 5 до 10 хиляди. За съпоставяне – при злополуката на „ Титаник “ починали 1496 души.

Спуснатият на вода през 1937 година „ Вилхелм Густлоф “ трябвало да бъде нагледна проява на преимуществата на национал-социализма. Построен със средства на организацията „ Сила посредством наслада “, корабът бил предопределен за отмора на немските служащи. Петдневен круиз по Средиземно море коствал 150 райхмарки – месечната заплата на стругар или пощенски служащ. Достъпността на почивката за разнообразни пластове от популацията се подчертавала от обстоятелството, че всички каюти на лайнера били с идентичен размер и съоръжение.

Когато бил пуснат в употреба, 10-палубният „ Густлоф “ бил един от най-големите пътнически кораби в света с водоизместване 25 хиляди тона. Корабът предложил и забележителен комфорт: богато декориран басейн, зимна градина, музикални салони и питейни заведения. За първи път тук бил прибавен правилото на открита палуба с отлична видимост и достъп до нея непосредствено от каютите. Първоначално лайнерът се възнамерявало да бъде наименуван „ Адолф Хитлер “, само че през 1936 година в Давос бил погубен видният швейцарски нацист Вилхелм Густлоф. Германската агитация го трансформирала в страдалец: той бил заровен с държавни почести, а доста обекти в цяла Германия били кръстени на него, в това число новият флагман на круизния флот.

Преди войната Густлоф съумял да извърши 50 автобуса в Северно и Средиземно море. С началото на войната, както множеството други кораби, лайнерът бил предаден на Военно-морските сили. Превърнали го в болница, а по-късно в плаваща казарма на школата за офицери на подводници в Данциг – една от главните бази на нацистския боен флот. Там корабът стоял четири години. През февруари 1943 година бил нападнат от английски бомбардировачи, които били прогонени от зенитната артилерия.

През есента на 1944 година руските войски навлезли в Източна Прусия. Германската агитация  всявала суматоха с описания на „ комунистическите ужаси “. Но така и така мнозина знаели за нацистките зверства в Русия и, естествено, очаквали съответен отговор. Затова при започване на 1945 година в Данциг се събрали към 60 хиляди бежанци.

На 22 януари „ Вилхелм Густлоф “ почнал да приема пасажери. Първи били 3 хиляди офицери-подводничари, също тежко ранените и няколкостотин девойки от помощните сили на флота. След това пуснали бежанци. „ Густлоф “, който бил предопределен за 1500 пасажери, поел към 10 хиляди души – точното количество не е известно, тъй като екипажът престанал да ги брои.

На 30 януари 1945 година в 12.30 ч. корабът се отделил от кея, съпроводен от миноносеца „ Льове “ и торпедния катер TF-19. Катерът скоро се натъкнал на риф и се върнал в пристанището. Междувременно на „ Густлоф “ спорели по кой фарватер да излязат в морето. Лайнерът бил под двойно командване: на капитана и на командирът на образователния дивизион подводничали, което не допринасяло за вземането на премислени решения.

Въпреки рекомендациите да се плава в противоподводен зиг-заг, корабът се движел напряко от боязън да не навлезе в минни полета. Привечер капитанът наредил да се включат навигационните светлини поради опасения да не се сблъскат с миночистачи, които сякаш идвали отсреща им. Нямало никакви миночистачи. Затова в 19.30 ч. светлините били угасени – само че към този момент било късно.

Командирът на руската подводница С-13, капитан трети сан Александър Маринеско, видял блестящо осветения немски транспортен съд и към 2 часа го следвал, избирайки комфортна позиция за офанзива. Подводниците от това време не можели да настигнат пътнически кораби, само че претъпканият „ Густлоф “, чиито мотори работели неприятно след английската бомбардировка, се движел постепенно.

Модел на Вилхелм Густлоф от Военноморския мемориал Лабо. Снимка: Уикипедия

Около 21.00 ч. С-13 предходна откъм брега – откъдето минимум се очаквала офанзива, и пуснала първото торпедо с надпис „ За Родината “. Последвали още две: „ За руския народ “ и „ За Ленинград “. Първото попаднало в носа на кораба, второто в празния басейн, където имало доста хора, а третото блъснало в машинното поделение. Двигателите спрели. Капитанът на лайнера схванал какво се е случило и първите му думи след нападението били: „ Това е краят “.

Водонепроницаемите загради на долните палуби били затворени, като по този начин блокирали част от екипажа, който трябвало да помогне за спускането на лодките. Претъпканите лодки късали въжетата и се преобръщали, като изсипвали хората в ледената вода. В една от тях, към този момент спусната на вода, паднало зенитно оръдие, откъснато от палубата, и я потопило.

Около час след нападението „ Вилхелм Густлоф “ потопен. Миноносецът „ Льове “ съумял да избави 472 души. Пристигналите по-късно кораби вадели от водата единствено трупове. Седем часа след гибелта на лайнера един катер разкрил незабелязана лодка и в нея живо бебе, увито в одеяла. Това бил последният избавен пасажер.

Според Института по морско право в немския град Кил, „ Густлоф “ бил законна военна цел. „ На кораба се намирали 3000 офицери-подводничари, имало оръдия. Освен това, още през ноември 1944 година немското държавно управление оповестило Балтийско море за зона на военни интервенции и заповядало на нацистките бойни кораби да унищожават  всякакви плавателни съдове. Съветските моряци имали право да реагират по същия метод “, декларирали юристите.

На 10 февруари подводницата С-13 потопила различен немски превоз – „ Генерал Щойбен “, и била наградена с медал „ Бойно алено знаме “.

Хитлер оповестил капитан Маринеско за собствен персонален зложелател.