През 1944г британците мислят как да убият Хитлер – така

През 1944г британците мислят по какъв начин да убият Хитлер – по този начин се ражда концепцията за интервенция Фоксли. Успехът й е можел да редуцира войната, да избави милиони животи и да спести на всички доста премеждия. Или да докара до нова международна война. Планът получава утвърждението на мнозина в държавното управление, в това число и на Чърчил, само че е отритнат, тъй като се счита, че Хитлер е помагал на съюзническата идея.

Опити за убийството на Хитлер не липсват, като най-известният подобен е заговорът от 20 юли, когато антинацистки конспиратори, водени от полковник Клаус декор Щауфенберг се пробват да затрият фюрера с бомба. Събитията са екранизирани във кино лентата „ Операция Валкирия “ с Том Круз.

Но още доста по-рано, на 8 ноември 1939г, Георг Елзер взривява бирарията, в която Хитлер дава една от речите си. Разминаване от 5 минути му коства триумфа.

Британците се пробват да се отърват от Хитлер още през цялото време на войната, само че постоянно им е било ясно, че не е елементарен за ликвидиране. Проблем се оказва и остарелия нрав – доста британци упорстват за „ джентълменска война “, която да се води почтено. Те не утвърждават шпионажа, саботажа и покушението и постоянно влизали в яростен спор с употребяващите тези способи.

За благополучие това не им пречи да кроят проекти за края на фюрера и по този начин идва концепцията за интервенция Фоксли. По това време Британското ръководство за специфични интервенции (SOE) разполага с информация за персоналните привички на Хитлер, която получава от немски военнопленници и дезертьори. Затова първичният проект е да бъде бомбардиран персоналния трен на Хитлер или да се пусне отрова във водата, от която пие.

Тези хрумвания обаче се оказват неприложими. Хитлер употребява влака рядко и непредвидимо. Гарите нормално получават информация за идването му единствено минути преди този момент, което прави невероятно планирането. Имало потребност и от вътрешен човек, което не можело да стане. Този проект отпада, само че след него идват други.

Нещата се трансформират след десанта в Нормандия на 6 юни 1944г. По време на борбата, един от персоналните стражи на Хитлер е покорен и разпитван. Оказва се, че е служил и в Бергхоф, домът на Хитлер в Баварските Алпи, където той прекарва доста от времето си през войната.

Бергхоф е част от по-големия комплекс Оберзалцберг дружно с още няколко здания, в които се обитават високопоставени нацисти. Когато Хитлер си бил у дома, постоянно вдигали нацисткия байрак, който можело да бъде забелязан от кафене в Берхтесгаден, в подножието на планината.

Малко след 10:00ч сутринта, Хитлер нормално излизал и отива да закусва в близката чайна. Пътят до там му отнемал сред 15 и 20 минути във всяка посока. Понеже се чувствал предпазен в своята цитадела, той предпочитал да върви самичък, като се изключи случаите, когато е с посетители.

Макар да не ходил с защита, Хитлер въпреки всичко бил предпазен. Пътят, по който минавал, е забележим от разнообразни постове в парцела, в това число и от този в чайната. Въоръжена защита имало постоянно най-вече на 300-400м от него.

Съюзническото разузнаване прави фотоси на Бергхоф, тъй че разполага с карта на парцела и съумява да удостовери маршрута на фюрера. Така схваща, че заран той изминава няколкостотин метра през гората, с цел да стигне до чайната. Британците вземат решение да скрият снайперист в тази гора, който да простреля Хитлер.

В случай, че опитът бъде несполучлив, фюрерът щял да бъде отведен бързо в къщата си, което да даде още една опция да бъде покосен.

Но Бергхоф е надълбоко в немска територия. Избраният за задачата снайперист трябвало да бъде извънредно добре душевен и физически квалифициран, страховит стрелец и говорещ съвършено освен немски, само че и акцента на района, с цел да не бие на очи. Мисията всъщност не е самоубийствена.

За задачата избират един поляк и един английски снайперист, двамата говорещи немски. Планът е да ги облекат в немски униформи, да ги пуснат с парашути в покрайнината, където да се скрият и да чакат до момента в който пристигна момента.

За да реализират това, британците се нуждаят от още едно нещо – вътрешен човек. За техен шанс, разполагат с немски военнопленник на име Диезлер, който има чичо в Залцбург – единствено на 20км от Бергхоф. Още по-добре е, че въпросният чичо ненавиждал нацистите.

Човекът се оказва притежател на магазинче, който тренира пукотевица на към 16км от вкъщи на Хитлер и добре познава района. И най-хубавото, той също желае да се отърве от немския канцлер и с наслада приема двамата си посетители в името на триумфа на задачата.

Снайперистът се упражнява с Kar 98K, общоприета пушка, употребена от немската войска. Получава и 9mm револвер Люгер с ауспух, ако зародят проблеми по пътя към точката на покушението. Тренировките се организират в условия, сходни на тези, които снайперистът и колегата му ще срещнат в Бавария.

Всичко е начертано и през ноември 1944г проектът е импортиран публично, само че някои особи не му зарадват. Сред тях е подполковник Роналд Торнли, заместител пълководец на немската дивизия в SOE, който упорства, че убийството на Хитлер е неприятна концепция.

Евентуалното нападение би дало на Германците мотив да припишат неуспеха си на гибелта на фюрера, вместо на несъвършената си идеология. Убийството му би подхранило и мита, че Германия е щяла да победи, в случай че Хитлер е бил оживял. Същото се случва след Първата международна война, когато Германия измисля всевъзможни аргументи за загубата си, само че не признава, че бърка с нападението на Франция – нрав, който води до ВСВ. За да се избегне риска от сходен процес на събитията, Хитлер трябвало да почине във войната, а не да бъде покосен от патрона на скришен сътрудник.

Още повече, Хитлер е бил неприятен пълководец. Той претендирал безспорен и централизиран надзор над въоръжените си сили, вярвайки, че може и знае по-добре от генералите си на фронта. По този метод той вреди, а не оказва помощ на Германия във войната. При едно сполучливо нападение над Хитлер, той евентуално е щял да бъде сменен от по-добър пълководец.