През 1944 г. Ленърд Коен още не е поетът и

През 1944 година Ленърд Коен още не е поетът и музикантът, който светът ще познава. Тогава е единствено на 9 години и за първи път се е срещнал с безкрайната болежка – неговият татко е умрял. Ленърд още не знае по какъв начин да се оправи с тази болежка, само че за толкоз нежна възраст ще вземе лист хартия и ще напише поема. След това ще вземе обичаната вратовръзка на татко си, с цел да я разреже и да сложи точно там листът хартия.

Ленърд ще направи едно алегорично заравяне на вратовръзката в градината си и в никакъв случай няма да не помни болката, с която влиза в света на творчеството. В продължение на шест десетилетия и премия Грами за своето творчество, Ленърд ще ни разкзва за болежка, обич и копнежи. Въпросният актьор е прочут със своята голяма сензитивност, романтика и отношение към дамите. Хипнотичният му баритон е спечелил доста сърца, а срамежливата харизматичност може да донесе всяка една хубавица. За страдание нито една от огромните афери не съумява да издържи доста.

Ленърд обича да съществува в положение на блян. Особено завладяване е норвежката хубавица Мариане Ихлен. Той я среща на гръцкия остров Хидра през 1960 година и като свободен дух и представител на изкуствата, той бързо открива нейната хубост – не е мъчно да се забележи и с просто око. Малко по-късно ще посвети и поема, а критиците ще я срещат и в друго редове. В този интервал Коен залага повече на поезията, в сравнение с музиката. Всяка заран ще работи върху своя разказ, а вечер ще свири мелодии на сина на Мариане, който е от различен мъж.

Двамата живеят в някаква красива домашна естетика, като че ли ще останат вечно млади и красиви, цялостни с гения си, покрити със златния прахуляк и бризът на Хидра. Коен в действителност осъзнава всичко това и знае, че това е един хубав миг в тази точка на света. Приказката завършва, когато създателят би трябвало да замине за Канада и да изкарва своята издръжка, а хубавицата се прибира в Норвегия, тъй като има фамилни аргументи.

Опитват се да останат дружно, само че този опит е жертван и двамата го знаят. Коен се мести в Ню Йорк и тъкмо там ще стане музикант, съумява да се наложи на една сцена, която в никакъв случай не е била негова. Често ще споделя, че когато един човек живее на Хидра, не може да живее на никое място другаде по-късно.

Продължил е с живота си, както и неговата фея, само че вдъхновението не го не напуща. Песни като „ Довиждане, Мариане “ и „ Хей, това не е прощаване “. Твърди се, че при Коен има специфичен обред и не с поздравяването, а с изпращането и сбогуването, то е изключително свещено. Нека не забравяме, че последната ария е „ Искахте го мрачно “.

Някои от приятелите на Ленърд ще се майтапят, че са продавали албумите му с бръсначи, а последният е бил плануван да бъде тъкмо с такава картина, само че в последния миг това се трансформира. През целият креативен интервал виждаме промяната на светлина и мрачевина, на студеното и сломено „ Алелуя “, сложено в последната му известна ария. Има една доста честа смешка, че от каквато и болежка да се пробвате да се отървете, Коен ще предложи една добра цена за нея.

Неговата креативност се храни с тъгата и копнежа, като че ли са някакви мистични сили, които разрешават да се роди нещо магическо за слушателя. И тъкмо това е един сериозен въпрос: допустимо ли е в действителност един човек да бъде по-продуктивен, когато е печален? Краткият отговор е: да. Аристотел го е потвърдил и неведнъж го показва, изключително откакто меланхолията може да бъде открита в неговите редове.

Психологът Марвин Айсещадт е съумял да прегледа повече от 573 водача, измежду които и самият Коен. Не ги следи в креативната им кариера, а при започване на живота им и по-конкретно към детството. Всички определени в неговата ранглиста са останали без родители. Около 25% са останали без един родител на възраст до 10 години. До към 15 години техният брой е 34% и още 45% остават без родител на към 20 години. Други проучвания демонстрират, че даже и родителите да останат дълго до децата си, могат да изпитват някакво страдалчество.

Хората, които се занимават с изкуство са сред 8 и 10 пъти по-уязвими към прочувствени разстройства. Едно проучване с името „ Измъчваните актьори “, са разгледали към 48 създатели – от Микеланджело до Мадона – всяка една история демонстрира несъмнено количество болежка и страдалчество. В категорията на музиката са оценени към 1400 писма написани от хора като Моцарт, Лист и Бетовен. В проучването се търсят думи, които носят благополучие и такива, които приказват за болежка. След това самото писмо се ревизира по дата и се преглежда на база на неговия креативен развой.

Изследователят Боровицки ще открие, че отрицателните страсти могат да се корелират единствено и само с триумфи в тяхното творчество. Ето за какво и някои позволяват, че от време на време горчивият усет ще ни докара до основаването на нещо доста красиво. Следователно не е ли прав и Антон Дончев, употребявайки оня добре прочут и известен откъс „ За огромно положително, се изисква огромна болежка? “. Има забавни допускания, че когато един човек е доста по-емоционален, то шансът да се отдръпна в своя персонален по-затворен свят и да се отдаде на въображение е много висок.

Същото е допустимо да се случи с гении, когато са в положително въодушевление. Единственият зложелател на изобретателните остава депресията, която се счита за черна дупка, в която безусловно нищо не вирее. Следователно сладко-горчивите страсти са желани за мнозина. Самият Коен го потвърждава, търсейки болежка, която да трансформира в хубост. В мракът се усеща като вкъщи и тъкмо там твори и основава нещо, по което се прехласваме и през днешния ден. И все пак, неговата задача е в най-тъмните кътчета на човешката страст да търси точно светлината.