Провалът на британската политика ли причини Бенгалския глад от 1943 г.?
През 1943 година в Бенгалия настава голям апетит, вследствие на който, съгласно формалните данни, умират повече от 1,5 милиона души. Тази филантропична злополука избухва поради комбинацията от цялостен комплекс фактори, както естествени, по този начин и обществени, по едно и също време. Основната причина била Втората международна война.
Събития, довели до глада през 1943 година
През 1943 година Бенгалия е североизточната провинция на Британска Индия. Към този миг по-голямата част от тази територия е самостоятелната страна Бангладеш. По това време в Индия не е имало сходни случаи на всеобщ апетит в продължение на 40 години. И английските управляващи били доста горди от това, че били избавили Индия от глада. Изтъквали това като огромно достижение и най-важната им заслуга, значително оправдаваща колониалното им ръководство.
Но през 1943 година се развива цяла поредност от условия, които, наслоявайки се едно върху друго, довели до филантропична злополука. На 15 януари 1943 година японската войска, преодолявайки суровите джунгли на Малайзия, завладява Сингапур. Това сигурно е една от най-убедителните и внушителни японски победи по време на Втората международна война. По-късно това разрешава на Япония, със съдействието на своя съдружник Тайланд, да стартира атака на територията на Британска Бирма. Само за два месеца по-голямата част от тази страна, ситуирана на противоположния от Бенгалия бряг на Бенгалския залив, била окупирана от японците. Хиляди бежанци, страхувайки се от бруталните ограничения на японските нашественици, напуснали Бирма и потърсили леговище в Индия. Те влезнали в Бенгалия през Асам и Читагонг. Заедно с тези бежанци в Бенгалия навлиза и вирулентна форма на маларията.
Британците имали всички учредения да се опасяват от японско настъпление в Бенгалия. Това в никакъв случай и не се случило, само че наличието на японската войска в непосредствена непосредственост до източните граници на Индия създавало голямо напрежение до август 1945 година
Опасявайки се от окупацията на Бенгалия от японците, английските управляващи се разпоредили да бъдат отстранени обилни ресурси от пречистен ориз от делтата на Ганг до Калкута. Освен това, с цел да се предотврати придвижването на японците, всички лодки с потенциал над 10 души били иззети и извадени от водата. По това време в делтата на Ганг лодките постоянно били единственият тип превоз. Общият брой на иззетите лодки е 66 500. Когато гладът почнал, неналичието на този превоз попречил на доставката на храна в провинцията.
Тези дейности на колониалните управляващи изиграли съдбовна роля. Заради тях, можем да кажем, че всеобщият апетит, който избухнал по-късно, е значително човешко дело.
През 1941 година в Бенгалия била събрана извънредно нищожна годишна продукция от ориз. През 1942 година пък прибирането на реколтата било мощно затруднено от изобилните дъждове. Доставката на ориз за Бенгалия през тези години се дължи значително на износа от Бирма. Но след окупацията от японците този източник на храна бил блокиран. На 11 октомври 1942 година западната част на делтата на Ганг била доста наранена от мощен ураган, съпроводен от поредност от мощни приливни талази и наводнения, които блъснали към 650 хиляди квадратни километра от Бенгалия. Имало доста починали. Бедствието унищожило питателните ресурси. Заради влагата забележителна част от запасите от ориз били унищожени от гъбички.
Нарастващи цени на продоволствията
Всички тези събития довели до внезапно нарастване на цените на ориза. А точно, той е бил и оставал главната храна за локалното население. Цените на дребно на ориза от януари 1942 година до декември 1943 година се повишават приблизително седем пъти и половина. Според някои оценки по това време, облагите от препродажбата на ориз възлизат на към 24 милиона щатски $.
До лятото на 1943 година тези цени създали ориза на практика недосегаем за забележителен брой от най-бедните пластове от популацията. За да се спасят от глада, доста хора продавали цялото си нищожно имущество, с цел да си купят ориз. Те даже продавали вратите и прозорците на къщите си.
Още през май в някои региони на Бенгалия се появили първите случаи на гладна гибел. През юни смъртността станала двойно по-висока от съответната статистика за предходните пет години, а през юли – четири пъти повече.
Наплив на гладуващи от провинцията към градовете
Заради разпространяващите се клюки, че управляващите ще стартират да раздават храна на гладните, хиляди хора се втурнали от провинцията към градовете. В градовете фактически имало хранителни ресурси. И в случай че били взели решение да се хранят гладуващите гратис, тогава доста хора биха могли да бъдат избавени. Но администрациите на Калкута и други градове първоначално не подхванали никакви обилни ограничения, с цел да оказват помощ на гладуващите.
По улиците на градовете се формирала цяла войска от мъже, дами и деца, просещи лепта и изтощени до краен лимит. Много от тях се разделяли с живота си безусловно пред вратите на оборите, в които запасите от ориз били държани под ключ.
Бедните в Индия били привикнали да се помиряват с всяко злощастие, което ги сполети. Принципите на индийската вяра обещавали на нещастниците по-добро прераждане в идващия живот, в случай че те не навредят на кармата си и не прибягнат до принуждение и протест в сегашния си живот.
По времето, когато гладуващите достигали града, множеството от тях, заради недохранване, изпадали в положение на дълбока незаинтересованост, присъща за хората, които изпитват нескончаем апетит.
Смъртността в Бенгалия доближава своя връх през декември 1943 година По това време заболяванията, които нормално съпътствали всеобщия апетит, холерата, варицелата и маларията, импортирани от бежанците от Бирма, получили необятно разпространяване.
По това време управляващите въпреки всичко почнали да подхващат някои ограничения, пробвайки се да спрат всеобщата гибел на хората. Но тези дейности се оказали закъснели, незадоволителни и фрагментирани. Ефективността на тези ограничения била доста затруднена от упованието на японската инвазия в Бенгалия. Приоритетното направление в доставките на храни било обезпечаването на продоволствия за служащите от отбранителните предприятия.
Комисия за следствие на аргументите за глада
Краят на глада настъпил едвам след капитулацията на Япония. Още през 1944 година била основана комисия, на която английското държавно управление упълномощило да откри аргументите за глада. Според нейните калкулации над 1,5 милиона души са умряли от апетит в Бенгалия. Въпреки че има всички учредения да се счита, че тази цифра е доста по-малка от действителната. Хората, починали по пътищата, по предписание въобще не се включвали в статистиката.
Изводите, до които стигнала комисията, са, че главната причина за покачването на цените на храните не е толкоз дефицитът на храна, колкото паническите клюки и закупуването на храна от спекулантите. Недостигът на ориз се компенсирал от доставките на пшеница. Но заради цените, надути от спекулантите, запасите от налична храна не отивали при гладуващите, които нямало с какво да платят за това.
В историографията разногласията за аргументите за глада и ролята на другите фактори, довели до тази филантропична злополука, не престават и до през днешния ден.
Автор: Десислава Михалева
