През 1943 г. излиза една невероятна книга за деца и

През 1943 година излиза една невероятна книга за деца и възрастни с името „ Малкия принц “. Неин създател е Антоан дьо Сент-Екзюпери. Френският летец има впечатляващо перо и години по-късно това продължава да е една от най-красивите детски книжки с невероятни метафизичен изводи. Самият Антоан обаче има доста вълнуваща история и сериозен житейски опит.

Една година преди стартирането на книгата, френският авиатор се намира в Ню Йорк. Чете лекции, разяснява ситуацията във Франция и надлежно следи доста обширно маневрите на Съединени американски щати в Африка и опитите за освобождение от нациското въздействие там. На 42 години, французинът към този момент е дал своите заслуги на фронта и е съумял да получи правото си да бъде отвън въоръжения международен спор. Мнозина биха били удовлетворени от свършената работа и цялата нова галактика, която се разпростира пред тях. Единствената му фантазия в този миг е да се върне при бойните си приятели и още веднъж да лети на аероплан.

Част от тази мотивация идва с гръмките френски текстове, които подканват френските партизани да не престават да се борят с окупатора. В някои текстове участват гръмки слова като:

„ Не разбирате ли, че саможертвата, рискът, лоялността към гибелта, това са държания, които са съдействали доста за определяне на благородството на индивида. “

Снимка: By Distributed by Agence France-Presse – NY Times online, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25940327

И макар всички молби да се върне назад на фронта, никой не разрешавал на интелектуалеца да се бори. Дежурните оправдания били, че е прекомерно остарял за водач, технологиите са се трансформирали фрапантно от последния път, когато е летял и няма да бъде от изгода на армията. Може би една от най-хубавите аргументи е неговото извънредно едва здравословно положение. Последното стълкновение нанася задоволително тежки провали на Антоан. Обкръжението на писателя също изказвало отрицателно мнение по отношение на завръщането на фронта. Неговите приятелки (никой не знае какъв брой тъкмо са били) изпитвали отчаяние, че могат да го изгубят. Освен това и неговата публична партньорка се тормозила, само че по-скоро за идните по-сложни месеци, в които щяло да ѝ се постанова да живее с офицерската заплата на своя сътрудник. Голяма част от поддръжниците на галистите (френско политическо движение) също се надявали, че Антоан няма да се върне на фронта, тъй като може да затвърди доста съществено престижа на военачалник Жиро.

Никой не разбирал писателя, който желал да служи на страната си. И затова, Екзюпери почнал да употребява всички вероятни връзки, които могат да влязат в приложимост. Генералът управлявал 12-та ескадрила над Северна Африка и някои френски летци били точно в нея. След редица разправии и още диалози с военачалник Жиро, Антоан най-сетне получава правото да лети още веднъж за френската войска. През 1943 година е мобилизиран и лети за Алжир, където ще се причисли към II/33 група.

Снимка: By Roger Pfund – Scanned from uploader’s collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=70557672

На 25 юни е нараснал в чин майор и стартират тренировките на новото потомство самолети P-38 Lightning с нов ескадрон, който занапред стартира да разучава военните маневри. Военновъздушни сили предавали контролния лост единствено на водачи под 30-годишна възраст Екзюпери, както към този момент казахме, е на 42 години и по-всичко проличава, че може би няма да лети, само че ще има място в кабината. Това отново не се понравило на французина и той още веднъж почнал да дърпа връзките си и да упорства за контролна пилотска позиция.

На 21 юли, след редица кавги с управлението, писателят най-сетне е на пилотския стол и прави обиколка над Южна Франция, където екипът снима редица разследващи фрагменти. Цялата интервенция трае към 5 часа и 50 минути. Втората задача е на 1 август и нещата се объркват доста. Още по пътя един от моторите се поврежда и екипажът би трябвало да се върне. По време на кацането, Екзюпери не помни да увеличи налягането в хидравличните спирачки и с това се озовава в маслинова градина, отписвайки дефинитивно самолета.

Инцидентът го слага в една доста неизгодна позиция. Американските командири освен не харесват френския дъртак, само че даже не желаят да летят с него. Техният непрекъснат упрек в очите не прави огромна услуга на сътрудника им. Причината е, че водачът объркал показанията за височина и гледал нещо напълно друго в кабината. В друга маневра се спуснал прекомерно бързо за кацане и с това развалил крилата на самолета. Въпреки голямото си предпочитание, Антоан не можел да се оправи с всички технологии в самолета.

Никой не можел да свикне и на странностите му. На първата си задача, прелитайки над френския Прованс, Антоан дава разпореждане да се снима едно шато в Агай, където живеела сестра му. Очевидно актът на снимка бил стимулиран от носталгията за фамилията, само че скъпата лента не трябвало да се хаби за обекти без никаква стратегичска стойност. След като съумява да повреди своя P-38, командването към този момент не може да прави повече взаимни отстъпки и заземява водача.

Снимка: By http://afhra.maxwell.af.mil/photo_galleries/aaf_wwii_vol_vi/Photos/00910460_084.jpg. Originally from en.wikipedia; description page is/was here., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3062661

След като станало ясно, че в ръкава си няма повече козове и никой от положителните генерали не може да се застъпи за него, изключително с непрекъснатите рапорти за предотвратени произшествия, Антоан взема решение да предприеме нова тактика. Той потърси полковник Дън и лейтенант-полковник Грей (командирът на ескадрилата) и ги поканил в най-скъпия алжирски ресторант. Освен това приказвал на британски, което се случвало доста рядко за него. Когато седнали на масата, Антоан споделил следното:

„ Искам да умра за Франция! “

Гостите му се спогледали и незабавно попарили очакванията. Дън дал къс и отрицателен отговор, до момента в който неговия сътрудник Грей добавил:
„ Можеш да умреш за Франция, само че няма да го направиш в американски аероплан. “
Горките американци не знаели в какво се забъркват. Инатът на лошотия французин нямал граници. Докато бил в базата, Екзюпери получил покана да напише есе от няколко страници, които ще добавят фотографията на Джон Филипс от списание Life. В подмяна обаче, Антоан настоял медиите да притискат повече американската войска и да изискват възобновяване на правата му. След следващия скандал и много чувания, Екзюпери получил позволение за провеждането на 5 задачи.

Огромното предпочитание не можело да компенсира неналичието на опит и познаване на системата. Екзюпери не приключва 4-тата си задача, тъй като има проблеми с кислородната си маска, а не 5-тата си задача едвам съумява да се избави от немски изтребител. Макар и проблемите да не престават, армията въпреки всичко взема решение да угоди на към този момент 44-годишния публицист. Една от задачите е точно на неговия рожден ден. За жал и мотора не устоя дълго време и следва наложително кацане в Корсика. 7-та му задача е над Алпите, 8-та задача е над Анеси, 9-тата задача още веднъж е с маршрут към Алпите.

В този миг командира на ескадрилата капитан Рене Гавиоле още веднъж написа на военачалник Чамбе, че е време да пенсионират Екзюпери. Макар и французинът да се представял за най-опитния водач в цялата ескадрила, дългите височинни полети го изморявали, а също така не бил толкоз добре със здравето. Молбите им не били чути и Екзюпери още веднъж е в бомбардировача на 31 юли.
Историята се развива много вълнуващо предния ден. Доволен от резултата, че още веднъж ще лети, Антоан събира своите сътрудници и дружно отиват в близкия бар, където да хапнат, да се пошегуват и да се приготвят за задачата.

Снимка: By Harry Zilber – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16190896

Пилотът е в доста добра форма, майтапи се, играят карти и всичко наподобява прелестно. Според очевидци, Екзюпери си потегля относително рано. Вечерната инспекция демонстрира, че към 1 и 30 през нощта, Антоан въобще не е в стаята си. Офицер Жан Лелу чакал единствено това и незабавно дал мястото на писателя на различен водач, тъй като по този начин или другояче се нарушава устава.

Сутринта на 31 юли, Екзюпери влиза в столовата и вижда лейтенант Дюриез с летателна униформа. След сериозен разрастващ се скандал, Дюриез отстъпва мястото си и няма нищо срещу гневното старче да лети. остарелият екипаж се качва на толкоз стремежи P-38 F-5B N223 и изхвърчат. Това е и последният път, когато някой вижда този аероплан. Отговор няма цели 54 години. Никой не знае каква е ориста на Екзюпери. През 2000 година водолази стартират да се гмуркат и да търсят останките на самолета, който по техни калкулации е позициониран от остров Риу. Сред останките са открити някои елементи от самолета, както турбокомпресорът. Всички елементи са изложени в музея на авиацията в Париж. Със сигурност можем да кажем, че писателят е извършил своята фантазия, колкото и безумна да е тя.