Ди Велт: Как САЩ се учеше от съветския Т-34
През 1943 година американски военни експерти тестват руски танкове . Те бяха удовлетворени, само че скоро откриха доста проблеми: в трансмисията, в качеството на стоманата. И след 343 километра моторът на бронираното транспортно средство се скапва. Това написа в. " Ди Велт ".
В началото на 1943 година във военна база в Абърдийн, намираща се някъде сред Балтимор и Филаделфия в Мериленд, те тестват два модела руски танка T-34 и КВ-1. Те желаеха да схванат какви решения са взети от руските дизайнери, с цел да ги употребяват при създаването на лични танкове.
Когато и двата танка бяха доставени от транспортен транспортен съд от Мурманск до източния бряг на Съединените щати, Червената войска към този момент беше съумяла да спре две офанзиви на танковите армии на хитлеристкия Вермахт - в борбата за Москва и в борбата при Сталинград на Волга.
Първите борби с немски танкове
Дотогава американските бойни транспортни средства са били употребявани единствено няколко пъти против немски танкове, а даже и тогава в характерните условия на Северна Африка: в Ел Аламейн (Египет), английската осма войска, дружно с танковете M3 Грант, има още няколко съвременни транспортни средства M4 Шърман . В началото на 1943 година в Тунис се организират първите борби сред танковете " Шърман " и немските танкове Панцер IV.
Но този военен опит беше прекомерно дребен, с цел да се оцени в действителност качеството на танковете, слезли от поточните линии в Съединени американски щати. Ето за какво американските инженери на драго сърце оценяваха опциите на руските бойни машини. От името на Главното разследващо ръководство на Съюз на съветските социалистически републики на тестванията участва полковник Василий Хлопов, асистент на началника на ГРУ, военачалник Иван Иванович Иличев.
Свръхтежкият танк КВ-1 с тегло 43,5 тона, създаден през 1938 година и въоръжен със остаряло оръдие по това време, явно не е бил изключително признат от американски специалисти. Този модел беше толкоз неприятен по своите качества от американските танкове, че сравненията бяха просто несъответствуващи.
Проектиран от американец
Много по-интересен изглеждаше за американците Т-34 с невисок силует и наклонени стени на корпуса, който те дефинираха като " доста по-добър от всеки американски танк ". Очевидно те не са знаели, че американският дизайнер на танкове Джон Уолтър Кристи преди този момент несполучливо е предложил на въоръжените сили на родината си първообраз на сходен дизайн. Червената войска от своя страна взе два прототипа за основа. Трансмисията беше в допълнение усъвършенствана, след което Т-34 беше пуснат в всеобщо произвеждане.
Американците високо оцениха прицелното устройство за главното 76-мм оръдие.
Танкове Т-34 от първата серия със 76 мм оръдие имаха кула с място единствено за командира на екипажа. Това сътвори доста проблеми в бойните условия.
Освен това американците оцениха необятните гъсенични вериги на Т-34: с помощта на тях руският танк по-лесно се изкачваше по хълмовете, в сравнение с английските или американските модели.
Мокри амуниции
Резултатите от превъзмогването на водните трудности се оказаха съвсем срамни. Т-34 протичал мощно. При секване на реки и даже при мощен дъжд е имало заплаха от късо съединяване и също така боеприпасите се намокряли.
И двете изпускателни тръби на дизеловия мотор бяха ориентирани непосредствено в земята, тъй че танковете, движещи се по сухи повърхности, издигали облаци прахуляк във въздуха, което се трансформира в сериозна спънка за танковете от колоната.
Проблемна е била и скоростната кутия.
В сходство с настоящите механически руски регламенти при започване на 1943 година се смята, че танк е извършил задачата си, в случай че успее да измине разстояние от 343 километра и да избие най-малко един противников танк, даже в случай че екипажът му е бил погубен. В никоя друга войска в света животът на боец по време на Втората международна война не е оценен толкоз на ниска цена, както в Червената войска.
Все отново присъстващата в Съединени американски щати руска военна делегация вижда минусите на танка и прави своите рекомендации. За благополучие те са оценени от Сталин.
През 1943 година моделът Т-34 е бил усъвършенстван и оборудван с ново 85-милиметрово оръдие. Това не беше единственото усъвършенстване: модифицирани бяха въздушните филтри, скоростната кутия, бронята и кулата, които станаха доста по-просторни.
След това Т-34 се трансформира в един от най-хубавите танкове на Втората международна война . Само немският танк " Пантера " е бил, съгласно специалистите, още по-добър. Т-34 обаче е по-надежден от немския " Тигър ", с по-добра ризница от американския " Шърман ", по-бърз от английския " Чърчил ".
В началото на 1943 година във военна база в Абърдийн, намираща се някъде сред Балтимор и Филаделфия в Мериленд, те тестват два модела руски танка T-34 и КВ-1. Те желаеха да схванат какви решения са взети от руските дизайнери, с цел да ги употребяват при създаването на лични танкове.
Когато и двата танка бяха доставени от транспортен транспортен съд от Мурманск до източния бряг на Съединените щати, Червената войска към този момент беше съумяла да спре две офанзиви на танковите армии на хитлеристкия Вермахт - в борбата за Москва и в борбата при Сталинград на Волга.
Първите борби с немски танкове
Дотогава американските бойни транспортни средства са били употребявани единствено няколко пъти против немски танкове, а даже и тогава в характерните условия на Северна Африка: в Ел Аламейн (Египет), английската осма войска, дружно с танковете M3 Грант, има още няколко съвременни транспортни средства M4 Шърман . В началото на 1943 година в Тунис се организират първите борби сред танковете " Шърман " и немските танкове Панцер IV.
Но този военен опит беше прекомерно дребен, с цел да се оцени в действителност качеството на танковете, слезли от поточните линии в Съединени американски щати. Ето за какво американските инженери на драго сърце оценяваха опциите на руските бойни машини. От името на Главното разследващо ръководство на Съюз на съветските социалистически републики на тестванията участва полковник Василий Хлопов, асистент на началника на ГРУ, военачалник Иван Иванович Иличев.
Свръхтежкият танк КВ-1 с тегло 43,5 тона, създаден през 1938 година и въоръжен със остаряло оръдие по това време, явно не е бил изключително признат от американски специалисти. Този модел беше толкоз неприятен по своите качества от американските танкове, че сравненията бяха просто несъответствуващи.
Проектиран от американец
Много по-интересен изглеждаше за американците Т-34 с невисок силует и наклонени стени на корпуса, който те дефинираха като " доста по-добър от всеки американски танк ". Очевидно те не са знаели, че американският дизайнер на танкове Джон Уолтър Кристи преди този момент несполучливо е предложил на въоръжените сили на родината си първообраз на сходен дизайн. Червената войска от своя страна взе два прототипа за основа. Трансмисията беше в допълнение усъвършенствана, след което Т-34 беше пуснат в всеобщо произвеждане.
Американците високо оцениха прицелното устройство за главното 76-мм оръдие.
Танкове Т-34 от първата серия със 76 мм оръдие имаха кула с място единствено за командира на екипажа. Това сътвори доста проблеми в бойните условия.
Освен това американците оцениха необятните гъсенични вериги на Т-34: с помощта на тях руският танк по-лесно се изкачваше по хълмовете, в сравнение с английските или американските модели.
Мокри амуниции
Резултатите от превъзмогването на водните трудности се оказаха съвсем срамни. Т-34 протичал мощно. При секване на реки и даже при мощен дъжд е имало заплаха от късо съединяване и също така боеприпасите се намокряли.
И двете изпускателни тръби на дизеловия мотор бяха ориентирани непосредствено в земята, тъй че танковете, движещи се по сухи повърхности, издигали облаци прахуляк във въздуха, което се трансформира в сериозна спънка за танковете от колоната.
Проблемна е била и скоростната кутия.
В сходство с настоящите механически руски регламенти при започване на 1943 година се смята, че танк е извършил задачата си, в случай че успее да измине разстояние от 343 километра и да избие най-малко един противников танк, даже в случай че екипажът му е бил погубен. В никоя друга войска в света животът на боец по време на Втората международна война не е оценен толкоз на ниска цена, както в Червената войска.
Все отново присъстващата в Съединени американски щати руска военна делегация вижда минусите на танка и прави своите рекомендации. За благополучие те са оценени от Сталин.
През 1943 година моделът Т-34 е бил усъвършенстван и оборудван с ново 85-милиметрово оръдие. Това не беше единственото усъвършенстване: модифицирани бяха въздушните филтри, скоростната кутия, бронята и кулата, които станаха доста по-просторни.
След това Т-34 се трансформира в един от най-хубавите танкове на Втората международна война . Само немският танк " Пантера " е бил, съгласно специалистите, още по-добър. Т-34 обаче е по-надежден от немския " Тигър ", с по-добра ризница от американския " Шърман ", по-бърз от английския " Чърчил ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ