Наследници на еврейско семейство, продало картина на Пикасо, претендират за нея
През 1938 година Карл и Рози Адлер продават картина на Пикасо, с цел да платят визите си и да избягат от нацистка Германия, където се опасяват за живота си. Картината от 1904 година, изобразяваща жена, която глади, стига до сбирката на музея " Гугенхайм " в Ню Йорк. Днес наследниците на семейство Адлер си желаят картината, заяви Би Би Си.
" Адлер не би продал картината и не на цената от това време, само че го е сторил поради нацисткото гонене на което той и фамилията му били и щели да бъдат подложени ", споделят юристите на наследниците в иск, импортиран в съд в Ню Йорк предходната седмица.
Няколко еврейски и неправителствени организации също са ищци по делото.
През 1916 година картината е купена от Хайнрих Танхаузер, евреин и притежател на изложба в Мюнхен. Когато Адлер бягат от Германия, те продават картината на сина му, който към този момент е избягал в Париж, за 1552 щатски $, равняващи се през днешния ден на 32 669 щатски $. Според ищците тази цена е много под пазарната към шест години по-рано. Тогава Адлер я предложил за 14 000 $, само че решил в последна сметка да не продава.
Скоро откакто придобил картината, Танхаузер я застраховал за 20 000 щатски $. Той завещава сбирката си на Гугенхайм, част от нея е и творбата на Пикасо. Преди гибелта му, като част от процедурата за потвърждаване на достоверността на творбите от сбирката му, от музея " Гугенхайм " се свързват с Ерик Адлер, наследник на Карл и Рози Адлер, се показва в изказване на музея до Би Би Си.
Адлер удостоверил времето, в което татко му имал платното и " не изразил никаква угриженост във връзка картината и продажбата й на Таунхаузер ", споделят от музея.
Картината е в музейната сбирка от този момент и това не е оспорвано десетилетия от фамилията на Адлер до 2014 година, когато внук на едно от децата на Адлер не научава за картината. Няколко години наследниците на Адлер и Гугенхайм спорят за собствеността на творбата и най-после се стига до правосъдно дело.
Картината не е продадена в Германия и е продадена на еврейски колекционер, а не на член на нацистката партия в Германия, означават от музея.
През 1998 година 44 страни подписват Вашингтонски правила за иззетите от нацистите творби на изкуството, съгласно които " експедитивно би трябвало да се подхващат дейности за реализиране на заслужено решение, което може да варира според от обстоятелствата и събитията при характерни случаи ".
" Адлер не би продал картината и не на цената от това време, само че го е сторил поради нацисткото гонене на което той и фамилията му били и щели да бъдат подложени ", споделят юристите на наследниците в иск, импортиран в съд в Ню Йорк предходната седмица.
Няколко еврейски и неправителствени организации също са ищци по делото.
През 1916 година картината е купена от Хайнрих Танхаузер, евреин и притежател на изложба в Мюнхен. Когато Адлер бягат от Германия, те продават картината на сина му, който към този момент е избягал в Париж, за 1552 щатски $, равняващи се през днешния ден на 32 669 щатски $. Според ищците тази цена е много под пазарната към шест години по-рано. Тогава Адлер я предложил за 14 000 $, само че решил в последна сметка да не продава.
Скоро откакто придобил картината, Танхаузер я застраховал за 20 000 щатски $. Той завещава сбирката си на Гугенхайм, част от нея е и творбата на Пикасо. Преди гибелта му, като част от процедурата за потвърждаване на достоверността на творбите от сбирката му, от музея " Гугенхайм " се свързват с Ерик Адлер, наследник на Карл и Рози Адлер, се показва в изказване на музея до Би Би Си.
Адлер удостоверил времето, в което татко му имал платното и " не изразил никаква угриженост във връзка картината и продажбата й на Таунхаузер ", споделят от музея.
Картината е в музейната сбирка от този момент и това не е оспорвано десетилетия от фамилията на Адлер до 2014 година, когато внук на едно от децата на Адлер не научава за картината. Няколко години наследниците на Адлер и Гугенхайм спорят за собствеността на творбата и най-после се стига до правосъдно дело.
Картината не е продадена в Германия и е продадена на еврейски колекционер, а не на член на нацистката партия в Германия, означават от музея.
През 1998 година 44 страни подписват Вашингтонски правила за иззетите от нацистите творби на изкуството, съгласно които " експедитивно би трябвало да се подхващат дейности за реализиране на заслужено решение, което може да варира според от обстоятелствата и събитията при характерни случаи ".
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ