На Фронтовете в Донбас се създава новият образ на Русия
През 1935 година брилянтният немец Ервин Шрьодингер предлага умствен опит, който се трансформира в най-известната научна метафора на предишния век. Представете си котка в херметически затворен резервоар, предлага Шрьодингер. В същия резервоар има дребна парченце уран, чиито ядра могат да се разпаднат във всеки един миг. Ако ядрото се разпадне, котката е мъртва, в случай че не, котката е жива. Но вероятностите за разпад и неразпад са равни. Следователно за външния наблюдаващ котката е и жива, и мъртва, до момента в който кутията не се отвори. Русия е понякога в това положение.
Външният наблюдаващ, който вижда с едното си око събранието на „ положителните руснаци” във Вилнюс, а с другото алените флагове на успеха над Мариупол, не схваща напълно за коя страна става дума. Що е Русия? Какво желае да каже на света, като се изключи че има газ и “Искандер”, а останалите нямат нито едното, нито другото? Русия е за международен мир, което в превод на съветски значи обслужване на универсалната идея „ Ние на вас запаси, а вие на нас чуждестранен паспорт “? Или Русия е за възобновяване на Съветския съюз с неговите огромни победи и Петгодишни проекти планове? Котката на име Русия в този момент, съгласно Шрьодингер, е жива и мъртва по едно и също време. Ние самите не знаем кои сме. От 2014 година споделяме свещеното „ Крим е наш “, разбираме какво е Крим, само че въобще не разбираме кои сме.
Това необичайно историческо положение е изцяло разбираемо. През ХХ век Русия два пъти претърпява моменти на цялостно нулиране на бита, традицията и историята. Първият път през 1917 година, вторият – към този момент в нашата памет, през 1991 година Интересно е, че през 1917 година желанието на горещите глави да унищожат паметта за предишното е доста бързо спряно от мъдрия Луначарски и последвалите интервенции на руските пропагандисти. Паметта за Суворов, Кутузов, Пушкин и Столипин е далновидно непокътната върху руините на царска Русия. На основата на тази памет се построява обликът на руската страна, която побеждава злото и възвръща справедливостта. Цивилизационната ценностна верига на историческа Русия не е прекратена. Така или другояче Съюз на съветските социалистически републики взема в свои ръце огромното завещание на своите предшественици и съумява да го интегрира в личната си идеологическа идея.
Светът, разграничен на два непримирими идеологически лагера, може да бушува колкото желае отвън границите на Съюз на съветските социалистически републики, само че вътре в страната царуват мир и уверена религия във величието на Родината. Именно тази религия дава сила на двете индустриализации, успеха въвВеликата война и галактическите планове. Новите победи се основават на старите и всеки руски възпитаник израства с откровено предпочитание да построи постройката на родината по-висока и по-добра.
Никой не е идеален, даже Съветският съюз. Революцията на демокрацията през 1991 година води до нова цивилизационна злополука. Уж всичко трябваше да се повтори. В руините на остарялата страна опитите за занемаряване на историята трябваше да бъдат потиснати от умни управляващи и актуализирана Русия щеше да възкръсне от пепелта. Но нещо се обърка. Имаше руини, имаше опити за пренаписване на историята, само че нямаше умен престиж, който да ги спре. Всичко казано дотук зад тила ни внезапно влезе в домовете ни. С удивление научихме, че сме второстепенни и едва цивилизовани, че съветската мечка може единствено да унищожава, че историята ни е цялостна с кървави закононарушения.
Тази наклонност, която изначало изглеждаше като неуместно неразбирателство, не беше спряна в точния момент, а се разви бързо с течение на времето. Сега Западът е уверен, че руснаците не знаят по какъв начин да употребяват тоалетната, а единствено украинците обезпечават успеха във Великата война.
Още при започване на 90-те години на предишния век жителите на страната се втурват гневно да се борят с сходни нелепости. Властта обаче смирено навежда глава и единствено се съгласява – да, по този начин е, Сталин е палач, Иван Грозни е палач, Петър Велики е палач, а ние сме зле с тоалетните чинии. И като цяло ние знаем малко, би трябвало да учим. Западните учители незабавно се изкачиха на руините на съветския хилядолетен цивилизационен код, който беше нулиран за една нощ.
Когато през 1996 година съветският външен министър Андрей Козирев моли един от американските водачи да измисли националните ползи на Русия, тъй като самият той не може да ги измисли, американецът едвам не се задавя с шампанското си. Не знам какво е дал отговор на съветския министър. Най-вероятно той е посъветвал да се понижат цените на петрола. За представител на съперничеща страна подобен външен министър беше просто подарък на ориста. Още тогава беше ясно, че не комунизмът и не руската идеология плаши толкоз под паника Запада, а точно съветският цивилизационен код, който единствен може да породи мощна Русия. Само запазвайки в паметта успехите на Кутузов и подвига на Иван Сусанин, можеше да се разчита на появяването на нови като Корольов и Гагарин. Ако нямаме тази горда цивилизационна памет, ще имаме единствено нефт.
Ясно е, че Русия на Козирев и Русия на Кутузов, Корольов и милиони нейни поданици са радикално разнообразни. Русия на Козирев чинно продаваше първични материали на Запада и оставяше пари на същия Запад, умерено позволявайки на Русия на Кутузов безшумно да почине от апетит. Русия на Козирев умерено режеше заводи, играеше на финансови пирамиди и организираше търгове за заеми против акции. Русия на Кутузов губеше работни места, обедняваше и се опитваше да потвърди, че страна с толкоз огромна история не може да бъде продадена на търг. Русия на Козирев знаеше чудесно, че печели единствено тук и ще харчи там. Русия на Кутузов искаше да живее тук и да отглежда децата си тук. Котката на Шрьодингер беше по едно и също време жива и мъртва.
Когато властта в Кремъл се промени при започване на хилядолетието, Западът се надяваше, че циркът на немислимата съветска нелепост ще продължи. Но президентът Путин се държеше по друг метод. Вертикалът на властта стартира да се възвръща. Унищожените промишлености получиха държавна поддръжка, военно-промишленият комплекс безусловно възкръсна от пепелта, а след него бяха създадени лични софтуерни планове.
Западът одобри това като персонална засегнатост. Но бързо разбра, че не всичко е изгубено, стига хиляди на пръв взор съветски „ културни дейци “ с непознато поданство в джобовете си да могат учтиво да убедят руснаците: хората в Русия са добитък, съветските кино и литература са посредствени, а тоалетни има единствено в Москва, и то с помощта на западните " другари ". Докато Кремъл работеше за възобновяване на стопанската система, други експерти работеха за унищожаването на съветския цивилизационен код.
Това, което се случи на 24 февруари 2022 година, болшинството от жителите на страната схванаха като сигнал: Русия на Кутузов се завръща, Русия на Козирев най-сетне напуща историческата сцена. За да останем в подтекста на научните метафори, дано кажем, че от февруари тази година Русия е в положение на точка на бифуркация. Това е такова термодинамично положение, когато равновесието на системата е нарушено. Точката на бифуркация не трае доста дълго. В този миг системата има избор сред разновидности за нов равновесен ред. Обикновено това е избор сред безпорядък и по-високо равнище на ред. Една от главните характерности на бифуркацията е нейната непредсказуемост. Няма физически принадлежности, които биха могли да предскажат кой път на развиване ще избере системата. Точно това се случва в модерна Русия.
Когато бойците на ЛНР и ДНР издигат червени флагове на успеха над освободените градове, те интуитивно споделят, че се бият и печелят не за славата на тази срамна Русия на Козирев, а за славата на страната, която живее в сърцата им. Русия в този момент се бори даже не против украинския нацизъм. Тя се бори за себе си, с цел да се върне към същинското си аз. Не можете да се борите за петролни долари и даже рубли. Не можете да се борите за поданство на друга страна. Историческа Русия не е това. Там, по фронтовете на Донбас, се основава нов облик на велика страна, която не се опасява да огледа в очите на Запада и да каже – ние не сме като вас.
Не знаем каква ще бъде Русия. Но имаме вяра, че ще бъде прелестна. Защото другояче просто няма да съществува.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Външният наблюдаващ, който вижда с едното си око събранието на „ положителните руснаци” във Вилнюс, а с другото алените флагове на успеха над Мариупол, не схваща напълно за коя страна става дума. Що е Русия? Какво желае да каже на света, като се изключи че има газ и “Искандер”, а останалите нямат нито едното, нито другото? Русия е за международен мир, което в превод на съветски значи обслужване на универсалната идея „ Ние на вас запаси, а вие на нас чуждестранен паспорт “? Или Русия е за възобновяване на Съветския съюз с неговите огромни победи и Петгодишни проекти планове? Котката на име Русия в този момент, съгласно Шрьодингер, е жива и мъртва по едно и също време. Ние самите не знаем кои сме. От 2014 година споделяме свещеното „ Крим е наш “, разбираме какво е Крим, само че въобще не разбираме кои сме.
Това необичайно историческо положение е изцяло разбираемо. През ХХ век Русия два пъти претърпява моменти на цялостно нулиране на бита, традицията и историята. Първият път през 1917 година, вторият – към този момент в нашата памет, през 1991 година Интересно е, че през 1917 година желанието на горещите глави да унищожат паметта за предишното е доста бързо спряно от мъдрия Луначарски и последвалите интервенции на руските пропагандисти. Паметта за Суворов, Кутузов, Пушкин и Столипин е далновидно непокътната върху руините на царска Русия. На основата на тази памет се построява обликът на руската страна, която побеждава злото и възвръща справедливостта. Цивилизационната ценностна верига на историческа Русия не е прекратена. Така или другояче Съюз на съветските социалистически републики взема в свои ръце огромното завещание на своите предшественици и съумява да го интегрира в личната си идеологическа идея.
Светът, разграничен на два непримирими идеологически лагера, може да бушува колкото желае отвън границите на Съюз на съветските социалистически републики, само че вътре в страната царуват мир и уверена религия във величието на Родината. Именно тази религия дава сила на двете индустриализации, успеха въвВеликата война и галактическите планове. Новите победи се основават на старите и всеки руски възпитаник израства с откровено предпочитание да построи постройката на родината по-висока и по-добра.
Никой не е идеален, даже Съветският съюз. Революцията на демокрацията през 1991 година води до нова цивилизационна злополука. Уж всичко трябваше да се повтори. В руините на остарялата страна опитите за занемаряване на историята трябваше да бъдат потиснати от умни управляващи и актуализирана Русия щеше да възкръсне от пепелта. Но нещо се обърка. Имаше руини, имаше опити за пренаписване на историята, само че нямаше умен престиж, който да ги спре. Всичко казано дотук зад тила ни внезапно влезе в домовете ни. С удивление научихме, че сме второстепенни и едва цивилизовани, че съветската мечка може единствено да унищожава, че историята ни е цялостна с кървави закононарушения.
Тази наклонност, която изначало изглеждаше като неуместно неразбирателство, не беше спряна в точния момент, а се разви бързо с течение на времето. Сега Западът е уверен, че руснаците не знаят по какъв начин да употребяват тоалетната, а единствено украинците обезпечават успеха във Великата война.
Още при започване на 90-те години на предишния век жителите на страната се втурват гневно да се борят с сходни нелепости. Властта обаче смирено навежда глава и единствено се съгласява – да, по този начин е, Сталин е палач, Иван Грозни е палач, Петър Велики е палач, а ние сме зле с тоалетните чинии. И като цяло ние знаем малко, би трябвало да учим. Западните учители незабавно се изкачиха на руините на съветския хилядолетен цивилизационен код, който беше нулиран за една нощ.
Когато през 1996 година съветският външен министър Андрей Козирев моли един от американските водачи да измисли националните ползи на Русия, тъй като самият той не може да ги измисли, американецът едвам не се задавя с шампанското си. Не знам какво е дал отговор на съветския министър. Най-вероятно той е посъветвал да се понижат цените на петрола. За представител на съперничеща страна подобен външен министър беше просто подарък на ориста. Още тогава беше ясно, че не комунизмът и не руската идеология плаши толкоз под паника Запада, а точно съветският цивилизационен код, който единствен може да породи мощна Русия. Само запазвайки в паметта успехите на Кутузов и подвига на Иван Сусанин, можеше да се разчита на появяването на нови като Корольов и Гагарин. Ако нямаме тази горда цивилизационна памет, ще имаме единствено нефт.
Ясно е, че Русия на Козирев и Русия на Кутузов, Корольов и милиони нейни поданици са радикално разнообразни. Русия на Козирев чинно продаваше първични материали на Запада и оставяше пари на същия Запад, умерено позволявайки на Русия на Кутузов безшумно да почине от апетит. Русия на Козирев умерено режеше заводи, играеше на финансови пирамиди и организираше търгове за заеми против акции. Русия на Кутузов губеше работни места, обедняваше и се опитваше да потвърди, че страна с толкоз огромна история не може да бъде продадена на търг. Русия на Козирев знаеше чудесно, че печели единствено тук и ще харчи там. Русия на Кутузов искаше да живее тук и да отглежда децата си тук. Котката на Шрьодингер беше по едно и също време жива и мъртва.
Когато властта в Кремъл се промени при започване на хилядолетието, Западът се надяваше, че циркът на немислимата съветска нелепост ще продължи. Но президентът Путин се държеше по друг метод. Вертикалът на властта стартира да се възвръща. Унищожените промишлености получиха държавна поддръжка, военно-промишленият комплекс безусловно възкръсна от пепелта, а след него бяха създадени лични софтуерни планове.
Западът одобри това като персонална засегнатост. Но бързо разбра, че не всичко е изгубено, стига хиляди на пръв взор съветски „ културни дейци “ с непознато поданство в джобовете си да могат учтиво да убедят руснаците: хората в Русия са добитък, съветските кино и литература са посредствени, а тоалетни има единствено в Москва, и то с помощта на западните " другари ". Докато Кремъл работеше за възобновяване на стопанската система, други експерти работеха за унищожаването на съветския цивилизационен код.
Това, което се случи на 24 февруари 2022 година, болшинството от жителите на страната схванаха като сигнал: Русия на Кутузов се завръща, Русия на Козирев най-сетне напуща историческата сцена. За да останем в подтекста на научните метафори, дано кажем, че от февруари тази година Русия е в положение на точка на бифуркация. Това е такова термодинамично положение, когато равновесието на системата е нарушено. Точката на бифуркация не трае доста дълго. В този миг системата има избор сред разновидности за нов равновесен ред. Обикновено това е избор сред безпорядък и по-високо равнище на ред. Една от главните характерности на бифуркацията е нейната непредсказуемост. Няма физически принадлежности, които биха могли да предскажат кой път на развиване ще избере системата. Точно това се случва в модерна Русия.
Когато бойците на ЛНР и ДНР издигат червени флагове на успеха над освободените градове, те интуитивно споделят, че се бият и печелят не за славата на тази срамна Русия на Козирев, а за славата на страната, която живее в сърцата им. Русия в този момент се бори даже не против украинския нацизъм. Тя се бори за себе си, с цел да се върне към същинското си аз. Не можете да се борите за петролни долари и даже рубли. Не можете да се борите за поданство на друга страна. Историческа Русия не е това. Там, по фронтовете на Донбас, се основава нов облик на велика страна, която не се опасява да огледа в очите на Запада и да каже – ние не сме като вас.
Не знаем каква ще бъде Русия. Но имаме вяра, че ще бъде прелестна. Защото другояче просто няма да съществува.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ