През 1931 г. психологът Уинтроп Келог провежда експеримент върху собственото

...
През 1931 г. психологът Уинтроп Келог провежда експеримент върху собственото
Коментари Харесай

Синът му израства с бебе шимпанзе: спорният експеримент на учен (видео)

През 1931 година психологът Уинтроп Келог организира опит върху личното си дете – от най-ранна възраст той го отглежда с малко шимпанзе. Година и половина по-късно Келог и брачната половинка му стигнали до заключението, че е по-вероятно човек да стане шимпанзе, в сравнение с шимпанзето да стане човек. И незабавно прекратили опита.

Уинтроп Келог – експериментаторът психолог

Уинтроп Найлс Келог е роден през 1898 година в Ню Йорк. Завършва гимназия, постъпва в университета Корнел, само че година по-късно е свикан в армията и отпътува на война в Европа.

След войната Келог се връща към образованието си, само че в университета в Индиана, където по едно и също време учи логика на психиката и философия. Там се среща с бъдещата си брачна половинка Луела Дороти Агер. След като получава бакалавърска степен, Келог продължава академичната си активност – на 31 години към този момент има докторска степен.

Келог преподава в университета в Индиана и изследва поведенческите реакции: той следи реакциите на кучета с отдалечена кора на мозъка, образова змии в лабиринт, учи страховете на плъхове и птици, резултата на страстите върху мускулната непоклатимост при разнообразни животни.

Но той прави най-известния си опит през 1931 година

Шимпанзето на име Гуа


Като студент Келог чете доста за децата Маугли. Той бил изумен от обстоятелството, че децата, които са отгледани от животни и след това са осиновени от хора, в множеството случаи не могат да бъдат изцяло социализирани. Той желал да изследва този въпрос, само че схванал, че изоставянето на бебе в дивата природа не би било доста вярно.

Келог взема решение да направи противоположното: през 1931 година той и брачната половинка му и новородения му наследник Доналд вземат решение да се реалокират в Индонезия, да вземат малко шимпанзе и да го отгледат със личното си дете. Но фамилията не съумяло да спести нужната сума пари за толкоз дълго пътешестване.

Тогава ученият се обърнал към Йейлския център за проучване на човекообразни маймуни. Там му предложили да осинови седеммесечно малко женско шимпанзе на име Гуа. Уинтроп незабавно се съгласил. Синът му Доналд неотдавна навършил 10 месеца – той и шимпанзетата били съвсем връстници.

Уинтроп довел Гуа вкъщи, облякъл го като сина си и го снабдил със същите детски мебели – столче за хранене, легло, маса за повиване.

Основното предписание на семейство Келог било, че отношението им към бебето и към шимпанзето би трябвало да бъде безусловно еднообразно. И всички условия на живот също би трябвало да бъдат идентични.

Гуа бързо привикнала с новите си родители, защото преди този момент била отгледана в зоопарк и не се страхувала от хората. С Доналд също бързо намерили общ език.

Момчето и шимпанзето правят всичко дружно

След като Гуа усвоила главните неща, семейство Келог почнали проучвания – те изучавали телесната височина на бебето и шимпанзето, рефлекси, придвижване, мощ, памет, сръчност, страхове, игрово държание, внимание, схващане на езика, анализирали техните рисунки и тествали реакциите. Всеки ден двойката си водела бележки и записвала резултатите от опитите на филм.

Първоначално Гуа се оказал доста по-умен и по-успешен от Доналд. Например, тя бързо измислила по какъв начин да вземе бисквитки с съчка.

Първа се научила да яде с лъжица, да пие от чаша и сама да отваря вратата. Гуа съвършено имитирала човешкото държание – тя изразявала любовта си благодарение на целувки и обятия, повтаряла жестовете на своите „ родители “, когато желае нещо.

Тя посочила по-добри резултати при физическите извършения. Гуа научила към петдесет изречения и команди, които можела да извърши мигновено: да вземем за пример да се ръкува или да изпрати целувка. И всичко това за по-малко от шест месеца опит.

Келог обяснил триумфа на бебето шимпанзе с обстоятелството, че приматите нормално узряват по-бързо от хората: шимпанзетата доближават пубертета на четири години, а хората на 13-14.

В същото време ученият схванал, че има неща, които Гуа в никакъв случай не може да научи – да вземем за пример да приказва. Дълго време Гуа не разбирала предназначението на гърнето и тоалетната и лишило още повече време, с цел да се научи по какъв начин да ги употребява.

Тя не могла да разбере за какво й дали молив, до момента в който момчето незабавно почнало да рисува. В един миг станало ясно, че никакво образование не може да поправи генетичния състав на шимпанзето.

„ Кой не е виждал бебета да пълзят по пода и да лаят като кучета? “

На 28 март 1931 година, когато Доналд е на година и половина, семейство Келог ненадейно прекъсва опита, признавайки, че е бил несполучлив. И върнали Гуа назад в центъра.

Аргументацията била, че е по-вероятно човек да стане шимпанзе, в сравнение с шимпанзето да стане човек. Доналд стартира да имитира Гуа, копирайки държанието и жестовете й, което съществено тормозило родителите му.

Резултатите от проучването демонстрират, че едно животно може да стане човекоподобно посредством образование и човешко взаимоотношение. Но има избрани граници, които не могат да бъдат достигнати, без значение от количеството социализиращи и хуманизиращи резултати.

Много хора, които следили хода на опита, изложили свои теории по отношение на аргументите за неговото преустановяване. Например, че шимпанзето станало доста по-силно от Доналд и било просто рисково.

Ученият Джефри Кан от Изследователския център по биоетика споделя: „ Ако отглеждате дете с кученце, не очаквате то да научи човешки черти. Но кой не е виждал бебета да пълзят по пода и да лаят като кучета? “

Необективност и липса на емпатия

Много психолози, откакто научили за опит, почнали да подлагат на критика Келог. Първо, изглеждало им неетично да опитват върху бебе. И второ, те се тормозили от жестокостта към бебето шимпанзе.

В последна сметка тя първо била взета от познатата й среда, лишена от връзка с други примати и по-късно върната без никаква подготовка. Според някои психолози това е направило живота на Гуа доста по-труден.

Някои даже считат Келог за вманиачен заради неналичието на най-малко малко съпричастност към обектите на проучване. Много учени, разяснявайки проучванията на Келог, пишат, че опитът върху един обект е просто непросветен.

Имало и такива, които считали, че Келог просто желае да стане прочут по този метод – тъй като ходът на опита е записан единствено от него и брачната половинка му, а резултатите му не са оповестени в нито едно научно списание.

Но през 1933 година семейство Келог разгласява книгата „ Маймуната и детето “, където споделят някои от своите наблюдения. Келог обаче имал поддръжници, които вярвали, че той има голям принос в проучването на връзката на приматите с хората. Най-малкото цената на неговия опит се крие във обстоятелството, че от 1931 година никой не се е опитал да го повтори.

През 2017 година група учени от Обединеното кралство и Съединени американски щати, учещи сходни проучвания, разгласили публикация в списанието Animal Cognition. В него се споделя, че множеството опити като този на Келог са пристрастни.

Първо, поради подбора. Дори в границите на един и същи биологичен тип животните имат разнообразни интелектуални качества. Второ, децата могат да бъдат по-успешни от приматите, тъй като от първия ден се възпитават в такава среда – те следят държанието на родителите и другите хора, до момента в който шимпанзетата влизат в изцяло нова атмосфера.

Гуа умряла две години след края на опита в резервата от пневмония. Съдбата на Доналд е незнайна. Според една от версиите той се е самоубил на 42-годишна възраст.

Източник: svobodnazona.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР